Решение № 422 от 22.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Гоце Делчев, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря М. В. А. като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220101126 по описа за 2026 година

Производството е изпратено по подсъдност от Районен съд - Мадан на Районен съд Гоце Делчев.

Делото е образувано по искова молба депозирана от адв. М. В. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на А. Я. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ул. К.. П. войвода ***, aп. ******** гр. Р. против "Т. Б. А.Б." ЕАД, *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. Х. № **-**, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С., Л. Т., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Иска от съда да осъди ответника „Т.б.а. Б.“ ЕАД, да заплати на ищцата сумата в размер на ********евро, недължимо заплатена по недействителен Договор за кредит №******от **.**.****г., ведно със законовата лихва от момената на предявяване на исковата молба до момента на заплащане на сумата. Претендира разноски.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит № ********от **.**.******г., съгласно който ищцата се е задължила да върне сумата по кредита в общ размер на ********лева, при сума в заем в размер на ****лв., при ГПР 47.69%, годишен лихвен процент 41.07% при срок на кредита от 32 вноски.Твърди се, че по Договор за кредит № ********от **.**.****г. ищцата е заплатила сумата от ******лева, както и че наред с това, съгласно Договор за кредит № *****от ***.**.*****гищцата е следвало да заплати застрахователна премия в размер на *****лева.

Твърди се, че сключеният между страните Договор за кредит № *******от **.**.****г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Излага се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит № *******от **.**.***г. е посочен годишен лихвен процент 41.07 %.

Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план 1 има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на ДПК. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Илагат се подробни съображения за начина на изчисляване на ГПР, както и че в конкретния ДПК застрахователната премия е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Сочи се,че това е заобикаляне на разпоредбата на чл.19. ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия предвидена в ДПК се нарушава изискването в ГПР да са включени всички разходи, които потребителят ще понесе, за да може съшият да бъде информиран за тях и да направи обоснована преценка, дали да сключи договор за кредит или не. В настоящия случай, това не било сторено и в ГПР не са включени всички разходи, а именно застрахователната премия и това води до неправилно посочен размер на ГПР, което от своя страна води и до недействителност на пронесния ДПК на основание чл,22. вр. с чл.11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тъврди се, че чрез изчисление с общодостъпен онлайн калкулатор, се установява, че действителния размер на ГПР при включена застраховка е в размер на 81.14% при максимален размер от 96%. Тъврди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите и противоречи на практиката на СЕС.

Твърди се, че ДПК не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото погасителния план не е съобразен с посочената разпоредба. Излага се, че са налице и нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК – в ДПК и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка във формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Въз основа на изложеното и предвид недействителността на договора претендира неоснователно заплатена сума към ответника. Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания. Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От адв. М. е постъпило становище, с което поддържа исковата молба и прави искане за изменение на иска чрез неговото намаляване. Претендира разноски в производството, вкл. да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява. От пълномощника му юрисконсулт В. К. е постъпила молба, с която изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага твърдения, че не са налице сочените от ищеца пороци на договора за кредит. Излага подробни съображения защо счита, че са 2 спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 ЗПК. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че сумите по застрахователната премия следвало да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че сключването на договора за кредит не е обусловено от задължителното сключване на договор за застраховка. Сочи, че застраховката не е включена при изчисляване на ГПР. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С протоколно определение от **.*****г., постановено по делото, съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск от А. А. С. чрез адв. М. против „Т. Б. А. Б.“ ЕАД чрез намаляване на неговия размер, като същият да се счита за предявен за сумата в размер на ****евро, недължимо платена по недействителния процесен договор и е прекратил производството по делото в останалата част на сумата в размер на *******евро.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит с № *****от **.**.****** г., по силата на който ищецът е получил в заем сума в размер на *****лева. В чл. 7.1 от договора страните уговорили застрахователна премия в общ размер на ********лева за застраховка – живот *******, която не е включена като разход при изчисляване на ГПР. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че според чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,07%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 47,69%, а общата дължима сума от потребителя на ****лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е **.**.***** г.

Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитолучателите на потребителски кредит, предостави от ТБИ, и допълнителни медицински услуги "Второ медицинско мнение" и "Програма за превенция на здравето", предоставени то M. I. от дата **.**.**** г. Представен е и сертификат № ******от **.**.******г., съгласно който А. С. е застрахована за посочените рискове чрез застрахователното посредничество на "Т. Б. А. Б." ЕАД (л. 30 до л.50 от делото).

Прието е за безспорно между страните, а и от инкорпорираната в молба вх. № ***/**.**.*****г. се установява, че за погасяване на кредита ищцата А. С. е заплатила на ответника сумата в общ размер на *****евро.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от ******евро (след допуснато изменение чрез намаляване на размера на първоначалния иск), представляваща надплатена над главницата сума по недействителен договор за кредит.

По иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже, какво е получено от ответника, респективно стойността/размера на претендираната сума, както и че полученото от него е без правно основание.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.

3

Ответникът основава претенцията си по чл. 55 от ЗЗД на основание недействителност на процесния договор за кредит. Същия има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най- пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.