Решение № 603 от 11.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Ямбол, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330101859 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. П. против „Фератум България“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит от 19.11.2024 год.

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2024 год. по електронен път, между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******* за сумата от 700 , със срок за издължаване 12 месеца и първа падежна вноска – 19.12.2024 год. Бил уговорен ГПР – 49,11 % и ГЛП- 23 %. Съгласно чл. 5 от същия следвало да се сключи договор за поръчителство , с цел обезпечаване на кредита, като по силата на договор за поръчителство дължимото възнаграждение на поръчителя било в размер на 686 лв.

По изложени съображения ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен ,като сключен при неспазване нормите на чл. 10,ал.1 , чл. 19,ал.4 от ЗПК. Счита, че не става ясен начин, по който е формиран посочения ГПР и какво друго включва освен ГЛП от 23 %. Твърди, че към определения ГПР не е включена сумата по допълнителна възмездна услуга по договор за гаранция, като таксата гарант следвало да бъде включена в размера на ГПР. Излагат се доводи касаещи и клаузата на чл. 5 от договора, обективиращ поетото задължение за учредяване на обезпечение, като счита, че кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя, че предвидените алтернативи на практика водят до неоправдано засягане на интересите му, , вкл. че се касае за предварително одобрен от кредитора гарант. Иска се уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва твърденията за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, като излага собствени съображения, като твърди, че сключването на договор за гаранция не е задължително, а на кредитополучателя е предоставен избор. Освен това исковете за нищожност на договор за гаранция били недопустими като не били насочени срещу правилната страна, а договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Ищецът сам бил избрал 1 поръчителя, поради което и не можело да се говори за заблуждаващи търговски практики. Неоснователни били и твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Не на последно място договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът по нея не било включен в ГПР, т.к. била незадължителна.

Същевременно ответникът предявява против ищеца насрещен иск за сумата от 313, 46 лв. – главница по договора, като с отговора на ИМ прави изявление за обявяване на вземанията си за предсрочно изискуеми. Сумата се претендира в едно със законната лихва от датата на НИМ.

В депозирания отговор на НИМ ищецът заявява, че признава насрещния иск, като моли на ответника да не бъдат присъждани разноски по изложени съображения.

В с.з. ищецът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.11.2024 год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 700 лв.

Уговорено е сумата да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора , с първа падежна дата – 19.12.2024 год. , като общата сума за връщане е в размер на 861 лв.- главница и лихва в размер на 161 лв., при лихвен процент 23 % според текста на договора. Според чл. 4 - общия разход по кредита е 161 лв. и включва сумата по чл. 3 б, а ГПР е в размер на 49,11 % , изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването си за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице , така и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредита .

В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество.

Не са представени по делото – погасителен план към договора, сочените в договора ОУ, нито преддоговорна информация.

Прието е удостоверение за наличие на задължение от 20.01.2025 год.

Ищецът е приложил още Договор за гаранция/поръчителство, сключен между Multitude Bank в качеството на гарант и ищеца , в качеството на клиент, по силата на който гарантът се съгласява да отговаря солидарно спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения произтичащи от процесния договор за кредит от 19.11.2024 год.

, а клиентът да заплати гарантна такса в размер на общо 686 лв., на месечни вноски при условия и на падежи уговорени съобразно погасителен план, неразделна част от договора, който не е представен по делото.

2

В подкрепа на твърденията си ответникът е представил разписка за извършено плащане през системата на Изипей от 19.11.2024 год. за сумата 700 лв., както и справка за извършени плащания по процесния кредит в размер на 386, 84 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД и насрещен иск по чл. 240 ЗЗД, вр. чл.

79,ал.1 от ЗЗД.

По първоначално предявения иск:

Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на следните предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на целия договор.

В случая страните не спорят, че между тях съществува облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит от 19.11.2024 год., факт обявен за безспорен и с доклада по делото.

Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.

На първо място съдът счита за нужно да посочи, че въпреки указаната доказателствена тежест ответното дружество не е представило доказателства при сключване на договора да са спазени законовите разпоредби, а именно – на ищеца да е предоставена необходимата преддоговорна информация /по делото не е представен СЕФ/, липсват данни какво е съдържанието на посочения като неразделна част от договора погасителен план, т.к. такъв също не е представен, липсват данни какво предвиждат, както ОУ към договора за кредит, така и към договора за гаранция, т.к. такива също не са представени.Единствените представени доказателства и то от страна на оспорващата валидността на договора страна са , както се посочи договор за кредит и договор за поръчителство , и двата от 19.11.2024 год.

На следващо място неоснователни са възраженията, че искът не е насочен срещу надлежен ответник, т.к. ответното дружество не било страна по договора за гаранция.

В случая претенцията касае именно договорът за кредит сключен между ищец и ответника.

В чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит , страните са 3 уговорили кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството - ответник, вследствие на което между ищ е ц а и поръчителя е сключен и договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение в размер на 686 лв. Съдът напълно споделя доводите на ищеца, че посоченото възнаграждение следва да бъде включено при изчисляването на годишния процент на разходите, с което кредита се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На следващо място сключването и получаването на сумата по процесния кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Р България , което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по, ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Както се посочи процесният договор за кредит, сключен между страните по делото попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в които изчерпателно се посочва какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсата на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/ не дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.