Определение № 307 от 10.05.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. *****, 05.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000192 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 2 67 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa, подадена от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София и въззивна жалба, подадена от Д. Г. Н. от гр. *****, чрез адв. К. от ВАК, срещу решение № 510/21.12.2021г. постановено по т.д. № 177/2021г. по описа на ВОС, с което съдът на осн. чл. 432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД е осъдил застрахователното дружество-настоящ жалбоподател да заплати на Д. Г. Н. от гр.***** сумата от 5 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от него в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2019г. на път № 2008, област *****, причинено от П.П. като водач на л.а.

„Шевролет" с per. № ******, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 40 000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането 30.03.2019г. до 01.09.2020г.

Въззивникът “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София обжалва решението в частта, с което съдът е уважил исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в 1 съответната му част. Твърди се нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД и несъобразяване постановената съдебна практика, без да посочва относима такава. Счита, че с доброволно изплатената сума от 12 000 лв. застрахователното дружество напълно е обезвъзмедило ищеца за преживените болки и неудобства, поради което присъдените 5 000 лв. се явяват свръх обезщетение, несъразмерно на претърпените страдания, водещо до обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответната му част и да отхвърли исковата претенция изцяло с присъждане на съответните съдебно-деловодни разноски, както пред първа, така и пред въззивната инстанция съобразно изхода от спора.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивникът Д. Г. Н. от гр. *****, чрез адв. К. от ВАК, обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над 5 000 лв. до претендираните 40 000 лв., както и в частта на претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането – 30.03.2019г. до 01.09.2020г., намирайки същото за неправилно. На свой ред твърди нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД, както и неотчитане конкретните икономически условия в страната и нивото на застрахователното покритие към момента на увреждането, както и относимата за случая съдебна практика.

Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в частта и за акцесорната претенция. Разграничавайки доброволно платените от застрахователното дружество на пострадалия 12 000 лв. от присъдените с обжалваното решение 5 000лв., счита за основателна претенцията за законна лихва, както следва: законна лихва върху сумата от 12 000 лв. считано от 30.03.2019г. до 13.04.2021г., и законна лихва върху сумата от 5 000 лв. считано от 14.04.2021г. до окончателното й изплащане. Респ. почиват на различни правни основания претенциите за лихви, а именно на осн. чл. 429 и чл. 497 КЗ. Счита, че законната лихва върху претендираното на осн. чл. 432 КЗ обезщетение се дължи от датата на увреждането 30.03.2019г. Съответно на изложеното в жалбата моли съда да отмени обжалваното решение в съответните му части, като уважи изцяло исковата претенция за неимуществени вреди и законна лихва. Претендира присъждане на 2 адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съразмерно уважената част от иска.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивните жалби са депозирани в срок и отговарят на изискванията на чл.262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Не се правят нови доказателствени искания.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалбa, подадена от

“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр.

София и въззивна жалба, подадена от Д. Г. Н. от гр. *****, чрез адв. К. от ВАК, срещу решение № 510/21.12.2021г. постановено по т.д. № 177/2021г. по описа на ВОС.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 14.06.2022 г от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3