Определение № 2512 от 31.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2512 гр. София, 31.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна К.а като разгледа докладваното от Татяна К.а Касационно търговско дело № 20268002900617 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

И. М. В., „РАКЕТА“ ЕООД и Ф. П. П. обжалват Решение № 364/24.06.2025 г. по в.т.д. № 374/2024 г. на АС-София в частта, с която след отмяна на Решение № 100/18.01.2024 г. по т.д. № 1101/2022 г. на СГС са обявени на основание чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на „ГРУППА“ ООД (н.) сключените от касаторите договори за продажба на право на собственост върху недвижим имот от 21.06.2017 г., 30.11.2017 г. и 18.10.2018 г., а И. В. – и в частта, с която е осъден на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да върне имота в масата на несъстоятелността.

Касаторът В. навежда касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Намира, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като вместо да основе решението си по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ само на релевираните от ищеца факти (за свързаност между страните по процесните сделки, за отчуждаване на непазарна цена и за сговор за увреждане между пълномощника на несъстоятелния длъжник и приобретателите, установим от липсата на посочени ограничения в пълномощното относно продажната цена), е съобразил и заявени от ищеца за първи път във въззивната инстанция обстоятелства (че касаторът е знаел за кредиторите на несъстоятелниия длъжник и за веригата сделки, координирана от едно и също лице, и е имал наблюдение върху търговските обороти на длъжника; че не е започнал ползване на имота; че сделките са извършени в кратък период без житейска и икономическа логика; че пълномощникът по договорите е дългогодишен познат на касатора и че това не е първата сключена с участие на двамата сделка; че продажната цена на придобивната му сделка е в пъти под пазарната). Според касатора решението за връщане на имота също е недопустимо, защото искът е предявен не от дружеството, а от синдика, без да се твърди той да е собственик и без да има правен субект „маса на несъстоятелността“, който да получи имота, а и защото липсва правен интерес от предявяването му, доколкото при уважаване на иска за относителна недействителност синдикът би могъл да пристъпи към универсално 1 изпълнение. Освен това касаторът заявява и неправилност на решението като основано на неотносими или преклудирани доказателства (напр. относно осчетоводявания на сделки, различни от процесните). Погрешно според касатора е кредитирана първата вместо повторната оценителна експертиза, която не съдържа данни за релевантния период и за сходни по местоположение имоти. Касаторът обобщава, че мотивите на съда са необосновани, непочиващи на доказателствата и логиката. За допускане на касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК.

Касаторите „РАКЕТА“ ЕООД и П. поддържат освен релевираното от В. възражение за недопустимост поради разглеждане на непредявени основания, също и поради произнасяне по нередовна искова молба (в която не са индивидуализирани кредиторите на несъстоятеността и вземанията им), подадена от временен синдик, който има правомощие да завежда дела само от името на длъжника съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. чл. 668, изр. 1 ТЗ, но не и да бъде субституент на кредиторите при условията на чл. 649 ТЗ. По същество считат, че решението е постановено при съобразяване на неправилно събрани от въззивния съд доказателства и на оспорена и необоснована експертиза.

Сочат идентични правни основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационните жалби – синдикът на „ГРУППА“ ООД (н.), намира жалбата на „РАКЕТА“ ЕООД за просрочена и подадена при злоупотреба са права, тъй като изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и документът за платена такса са представени след срока за обжалване, а действията по изпълнение на указанията са умишлено забавени с цел фактическо удължаване на този срок. Заявява, че не следва да се допуска касационно обжалване по нито една от жалбите, защото въззивното решение е допустимо и съобразено с релевантната практика на ВКС. Излага становище за неоснователност на жалбите и по същество.

От данните по делото се установява, че синдикът на „ГРУППА“ ООД (н.) е предявил срещу несъстоятелния длъжник, „РАКЕТА“ ЕООД (първи приобретател), Ф. П. П. (втори приобретател), Ж. В. П. (съпруга на втория приобретател) и И. М. В. (последен приобретател) иск с правно основание чл.

135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване относителната недействителност на поредица от три последователни договора за продажба на поземлен имот, находящ се в гр. Ахтопол, с идентификатор ***, сключени между горепосочените лица съответно на 21.06.2017 г., на 30.11.2017 г. и на 18.10.2018 г., а срещу И. В. – и обусловен иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността, предявен при условията на чл. 649, ал. 2 ТЗ. В хода на производството на основание чл. 228, ал. 3 ГПК като ответник по исковете е конституирана съпругата на В. - Л. Г. Стефанова-В., производството срещу която е прекратено от въззивния съд поради неспазен преклузивен срок по чл.

649, ал. 1 ГПК и липса на задължителност в необходимото другарство със страната по сделката.

В исковата молба знанието за увреждане е обосновано със свързаността на част от лицата, участващи в сделките, със съществуващите близки и професионални отношения между пълномощника по сделките П. П. и последния приобретател и със специфики на продажбените отношения (като брой и времеви интервал между сделките, размер на продажна цена). В първото съдебно заседание ищецът е поискал изслушване на счетоводна експертиза за изследване на счетоводните записвания на търговци, свързани с И. В. и П. П., с цел установяване на връзката между последните, събиране на 2 обяснения от В. по въпроси относно познанството му с П. П., Ф. П. и Ж. П. и относно обстоятелствата по сключване на придобивната му сделка и осъществяването на фактическа власт върху имота, както изискване от Ф. П. и В. на документи, удостоверяващи движението по банковите им сметки в периода непосредствено преди и след сключване на последната сделка.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исканията с аргумент за тяхната неотносимост, а искането по чл. 176 ГПК – с довод, че същото не съдържа въпроси, чието неотговаряне може да произведе последицата на чл. 176, ал. 3 ЗЗД, а касае факти, за чието осъществяване страната вече е изложила своите твърдения. По почин на ищеца съдът е разпитал пълномощника П. и свидетели, посочени от „РАКЕТА“ ЕООД, както и е приел две оценителни (относно пазарната стойност на имота) експертизи – първоначална и повторна.

От така събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че на 21.06.2017 г. „ГРУППА“ ООД (н.), действащо чрез пълномощника П. П. е продало на „РАКЕТА“ ЕООД правото на собственост върху процесния имот срещу цена в размер от 24 000 лв., на 30.11.2017 г. приобретателят чрез същия пълномощник е прехвърлил имота на Ф. П. срещу идентична цена, а на 18.10.2018 г. Ф. П. и съпругата му Ж. П. са отчуждили в полза на И. В. процесното право срещу цена от 86 741 лв. Като е отчел, че В. не е свързан с лицата по предходните договори по смисъла на § 1 ДР ТЗ и че краткият период между сделките се дължи на установени от свидетелите обективни причини, съдът е приел за недоказано знанието на последния приобретател за увреждащия кредиторите на „ГРУППА“ ООД (н.) характер на продажбата. С тези съображения е отхвърлил исковете.

Във въззивната жалба, позовавайки се на чл. 266, ал. 3 ГПК, ищецът е поискал събиране на недопуснатите от първоинстанционния съд доказателства и искането му е уважено. При постановяване на решението си въззивният съд е изходил от специалния характер на иска по чл. 135 ЗЗД, предявен за попълване на масата на несъстоятелността, от който е извел, че релевантна за преценка на увреждащия характер на сделката е не датата на възникване на конкретно вземане, а началната дата на неплатежоспособността. Позовавайки се на т. 3 от тълкувателното решение по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е аргументирал още, че за да се уважи искът, насочен срещу поредица от сделки, е необходимо предпоставките за това да са налице спрямо последния приобретател.

Разглеждайки ги по същество, съдът е споделил извода, че договорите имат увреждащ за масата на несъстоятелността характер (доколкото дълготрайният материален актив не може да служи за удовлетворение на кредиторите) и е отчел, че в случая всички сделки са осъществени след началната дата на неплатежоспособността. Въпреки установените родствени връзки между пълномощника на „ГРУППА“ ООД (н.) П. П., едноличния собственик на „РАКЕТА“ ООД - Диана Бойчева (дъщеря на П. П.) и пълномощника на „РАКЕТА“ ООД по първата сделка, съответно приобретател по втората - Ф. П.

(син на П. П. и брат на Диана Бойчева), съдът, както и първоинстанционният, е заключил, че между страните по последната сделка няма свързаност и че спрямо В. не може да бъде приложена презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 4 ТЗ. След анализ на новосъбраните и вече приобщените в първоинстанционното производство доказателства обаче въззивният съд е достигнал до извод, че знанието на последния приобретател се доказва от поредица косвени доказателства относно: съществувалото дългогодишно 3 познанство на П. П. с И. В. и отношенията помежду им (професионални - като работещи в една и съща ограничена професионална сфера, търговски - по повод сделки между управлявани от тях търговци, както и във връзка с предходно придобИ.е от В. на недвижим имот от управлявано от П. дружество); общия адрес на управление на представлявани от В. търговци и „ГРУППА“ ООД (н.); участието на П. П. като пълномощник и в трите сделки, а в първата – с неограничена от гледна точка на условията на договаряне представителна власт; занижената продажна цена спрямо пазарната стойност на имота, определена от първата оценителна експертиза (152 260 лв.); краткия период от време, в който са сключени и трите сделки; липсата на осъществено реално ползване на имота от последния приобретател. В резултат съдът е намерил иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и обусловения от него (за връщане на имота в масата на несъстоятелността) за основателни, поради което след отмяна на първоинстанционното решение ги е уважил.

При изложените данни касационните жалби се явяват подадени от надлежни страни и срещу обжалваемо решение на въззивен съд.

Възражението за просрочие на жалбата на „РАКЕТА“ ЕООД (впрочем, обективирана заедно с жалбата на Ф. П. в един документ) е неоснователно – същата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, като подаването й с нередовности не влияе върху нейната срочност (арг. чл. 129, ал. 5 ГПК), нито от данните по делото може да се установи злоупотреба с права, водеща до незачитане на процесуалното действие по депозирането й навреме.

Предвид срочността и на останалите жалби за всички тях следва да бъдат разгледани предпоставките за допускане на касационно обжалване.

По основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК:

Не се установява вероятна недопустимост на въззивното решение нито служебно, нито по наведените от касаторите съображения.

Искът за обявяване на относителната недействителност на поредицата от сделки е разгледан и уважен на предявеното основание - по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, което се индивидуализира чрез своите главни факти: сключени увреждащи масата на несъстоятелността сделки и недобросъвестност на последния възмезден приобретател, изразяваща се в знание за увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Всички останали обстоятелства, наведени от страните и извлечени от съда чрез анализ на събраните доказателства (като свързаността на страните, близките отношения между тях, размерът на продажната цена и т.н.), не са част от основанието на иска, а фактически съображения за неговото уважаване (мотиви за възприемане на един или друг главен факт за доказан).