Решение № 15799 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15799 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110125433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675 срещу В. А. Т.-Б., ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1347,51 евро (2635,50 лв.), дължима по запис на заповед в размер на 2162,76 евро (4230,00 лв.), издаден на 29.08.2019 г., място на издаване: гр. София, от В.И.Г., ЕГН ********** в полза на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, за обезпечение изпълнението на вземането по който е учредено поръчителство от В. А. Т.-Б., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.02.2020 г., до окончателното изплащане на всички суми, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от 12.03.2023 г. по ЧГД № 6236/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че съгласно запис на заповед, издаден на 29.08.2019 г., място на издаване: гр. София, издателят В.Й.Г. безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на ищеца или на негова заповед сумата в размер 4230,00 лв. (четири хиляди двеста и тридесет лева), а ответницата В. А. Т.-Б. е поръчителствала за изпълнението на цялото задължение по записа на заповед, включително и за всички произтичащи последици от неизпълнението. С оглед на обстоятелството, че длъжникът частично е погасил сумата, за която е издаден записът на заповед, при предявяването е претендирал плащане само на оставащата дължима сума в размер 4010,00 лв. (четири хиляди и десет лева). С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск. Твърди, че предмет на вземането не е задължение по запис на заповед, а по индивидуален договор за 1 заем от 29.08.2019 г. и договор за предоставяне на допълни услуги от 29.08.2019 г. Не оспорва, че в полза на ищцовото дружество издателят В.Й.Г. безусловно и неотменимо се е задължила да му заплати или на негова заповед сумата в размер 4230,00 лв., а ответницата е поръчителствала за изпълнението на цялото задължение по приложения към исковата молба запис на заповед, включително и за всички произтичащи последици от неизпълнението. Твърди, че основанието за издаването на записа на заповед е бил сключеният индивидуален договор за кредит и договорът за предоставяне на допълнителни услуги. Счита, че е налице разминаване между дължимата сума по договора за заем и записа на заповед, дължаща се включването на други различни суми в записа на заповед. Счита, че издаденият запис на заповед е нищожен, доколкото е издаден във връзка с договор за заем, който е нищожен от своя страна. Твърди, че договорът за заем е сключен и при неспазване на нормите на чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Сочи, че записът на заповед не й е бил предявен. Твърди, че всички суми начислени по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист вече са събрани по принудителен път по образуваното и все още висящо спрямо нея изпълнително дело № 2023***0402271, по описа на ЧСИ М.П., peг. № ***, район на действие СГС.

Счита, че и договорът за предоставяне на допълнителни услуги, сключен във връзка договора за паричен заем код: 15884/29-08-2019 от 29.08.2019 г. противоречи на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

535 ТЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативно установяване на следните предпоставки (юридически актове), а именно: 1. наличието на валидна ценна книга (менителничен ефект) – запис на заповед, който е редовен от външна страна, т. е. отговаря на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ; 2. издател на записа на заповед да е ответника; 3. поемател по записа на заповед да е ищецът, т. е. записа на заповед да е издаден в негова полза; 4. размера и изискуемостта на вземането по менителничния ефект.

В тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.

В тежест на ответника е било да докаже наведените правопогасяващи или правоизключващи възражения за недължимост на процесната сума, вкл. наличието на каузално правоотношение, както и наличието на факти, обуславящи нищожността на записа на заповед и недействителност на каузалното правоотношение.

Въз основа на заявление от 06.02.2020 г. от „Моят кредит“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.04.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата по ЧГД № 6236 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжниците В.И.Г. и В. А. Т.-Б. да 2 заплатят солидарно на „Моят кредит“ ЕООД следните суми: 4010 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден 29.08.2019 г., за предявяване до 5 години от издаването, предявен на неизписана дата, ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до изплащане на вземането и 380,20 лв. разноски по делото, а именно: 80,20 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист е образувано ИД № 2023***0402271 по описа на ЧСИ М.П., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие СГС, като препис от заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и записа на заповед са връчени на В. А. Т.-Б. на 28.07.2023 г. с покана за доброволно изпълнение изх. № 47104/28.07.2023 г. по описа на ЧСИ.

Длъжникът В. А. Т.-Б. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 10.08.2023 г. в срока по чл. 414 ГПК.

С разпореждане от 04.03.2025 г., връчено на 03.04.2025 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 07.05.2025 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на част от вземането му по исков ред, а именно за сумата от 2635,50 лева.

В отношенията между страните е безспорно, а и от представения в оригинал в заповедното производство, присъединено към настоящото дело, запис на заповед се установява, че същият отговаря на императивните изисквания, регламентирани с разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и че вземането по него е било обезпечено чрез поръчителство от ответника по делото.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й, нито е условие за нейната действителност. В същото време записът на заповед се издава във връзка с конкретно правоотношение между издателя на записа и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума.

Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са 3 обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява категорично, че процесният запис на заповед е бил издаден за обезпечение на вземанията по индивидуален договор за заем № 15884 от 29.08.2019 г., сключен между „Моят кредит“ ЕООД като заемодател и В.И.Г. като заемател, по силата на което заемодателят е отпуснал в заем на заемателя сумата от 1124,84 евро със задължение да я върне на 10 равни месечни вноски, доколкото в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 140573 от 05.07.2020 г. в заповедното производство, а именно заявителят да представи договора, за обезпечение на който е издаден процесният запис на заповед, заявителят е представил именно индивидуален договор за заем № 15884 от 29.08.2019 г.

По отношение действителността на процесния договор за кредит, приложение намират разпоредбите на Закон за потребителския кредит и на Закон за защита на потребителите.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл.

7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представения индивидуален договор за заем № 15884 от 29.08.2019 г., се установи, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем на В.И.Г. сумата в размер на 1124,84 евро, срещу задължението на последната да върне отпуснатата в заем сума до 01.07.2020 г., при ГЛП от 41,12 % и посочен ГПР от 42,12 %.

По делото е безспорно, а и от представените доказателства и заключението на приетата ССЕ се установи, че разходите за неустойка не са включени в ГПР.

Страните не спорят относно съдържанието на договора, както и относно наличието на уговорена неустойка за неосигурено обезпечение съгласно клаузата на чл. 12, ал. 4 от договор.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 815,25 евро при посочена като предоставена по договора главница от 1124,84 евро, с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

4

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.