Определение № 3667 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3667 гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002105003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество), чрез старши инспектор-юрист И. Ц.-Пацирска, против решение № 1002 от 18 юли 2023 г., постановено по в.гр.д. № 1234/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която се потвърждава решение № 265758 от 16 септември 2021 г., постановено по гр.д. № 2365/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените искове за отнемане на следното незаконно придобито имущество:

- от М. В. В. – суми в общ размер на 13227,42 лева, постъпили по банкови сметки с титуляр ответника, подробно индивидуализирани в решението; сума в размер на 560 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаването на недвижим имот – нива, с площ от 1,567 дка, осма категория, находяща се в м. „Драгалишки път“;

- от Ц. В. В. – суми в общ размер на 1416,67 лева, постъпили по банкови сметки с титуляр ответницата, подробно индивидуализирани в решението;

- от М. В. В. и Ц. В. В. на основание чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Експериментален“, подробно индивидуализиран в решението;

- от „Вели петролиум“ ЕООД на основание чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № СА3061ТА, придобит на 28.06.2012 г.; лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № СА7301ТА, придобит на 20.07.2012 г.; лек автомобил, марка „Фолксваген“, 1 модел „Пасат“, рег. № СА7416ТН, придобит на 25.02.2013 г.; лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, рег. № СА2874ХА, придобит на 15.10.2013 г.; суми в общ размер на 13740 лева, представляващи стойността към датата на отчуждаване на три леки автомобила, подробно индивидуализирани в решението.

С първоинстанционното решение е отнето следното незаконно придобито имущество:

- от М. В. В. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ /отм./ – 100 дружествени дяла с номинал от по 5000 лева всеки, представляващи капитала на „Вели петролиум“ ЕООД – в ликвидация; 2 дружествени дяла с номинал от по 2500 лева всеки, представляващи капитала на „МВВ Строй“ ЕООД – в ликвидация; 2 дружествени дяла с номинал от по 2500 лева всеки, представляващи капитала на „Мулти коорпорейшън“ ЕООД – в ликвидация;

- от Ц. В. В. на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗОПДНПИ /отм./ - 25 дружествени дяла с номинал от по 100 лева всеки, представляващи 50% от капитала на „Балмар“ ООД; 1 дружествен дял с номинал от 10 лева, представляващ капитала на „Десимира-86“ ООД;

- от В. И. М. на основание чл. 65, вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Б180 ЦДИ“, рег. № СА0927АК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и постановено в противоречие с нормите на специалния закон. Според съда общият размер на приходите на проверяваните лица се равнява на 803726,11 лева, част от които са получени от дарение и от сватбено тържество, а разходите са в размер на 842357,04 лева. Същевременно придобитото по време на проверявания период имущество е в размер на 565685 лева, в което са включени средства за придобиване на пет търговски дружества и пазарната стойност към датата на придобиване на недвижим имот. С оглед направените изчисления е констатирано значително несъответствие в размер на 527053,95 лева. Касаторът сочи, че неправилно съдът е включил като доходи сумите от дарение и от сватбени подаръци, тъй като изводът, че тези суми действително са получени от М. В., почива единствено на свидетелските показания на майка му, която е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК. Разказаното от свидетелката – че л.а. марка „БМВ“ е закупен от В. с дарени от родителите му 22000 лева, не се потвърждавало от други доказателства – договор за дарение, извлечение от банкова сметка, разписка за предаването и получаването на дарените средства.

Получаването на сумата от 42000 лева под формата на сватбени подаръци, освен че не се доказвало по друг начин извън показанията на свидетелката, било и житейски нелогично с оглед размера на средната работна заплата за страната през 2007 г., когато е сключен бракът, затова неправилно показанията на заинтересованата свидетелка са приети за достоверни. Неправилно съдът приел за приходи и сумите от 12548,50 лева, с които е погасяван кредит, и 68681,29 лева – вноски по банкови сметки на ответниците, тъй като тези суми всъщност излизат от патримониума на лицето и се явяват разход. По 2 отношение на разходите се сочи, че в тях не били включени извършените такива за придобиване на МПС, отчуждени в рамките на проверявания период, както и стойността на придобит и впоследствие продаден недвижим имот – нива. Констатацията, че отчуждено имущество не следвало да се включва в анализа, противоречала на приетото ТР № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК.

Липсвали мотиви относно отхвърлената претенция за отнемане на недвижим имот – апартамент в ж.к. „Експериментален“. Действително в началото на проверявания период ответницата В. е била собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, който през 2008 г. е продаден на Венцислава В. за сумата от 46465 лева. През 2013 г. имотът е продаден обратно на Ц. В. за сумата от 41500 лева. Нелогична била констатацията, че средствата, получени от продажбата на имота през 2008 г., са същите средства, с които той е купен повече от четири години по-късно, още повече, че към датата на придобиването ответницата не разполагала със средства за покупката му.

На следващо място се сочи, че неправилно са отхвърлени исковете срещу „Вели петролиум“ ЕООД относно четирите леки автомобила. По делото било безспорно доказано, че дружеството е контролирано от М. В. по см. на §1, т. 2 ДР ЗОПДНПИ /отм./, както и че за времето от учредяването си до края на проверявания период то не е разполагало със средства от дейността си. Следователно средствата, с които е придобило автомобилите, нямат установен законен източник. По делото е установено, че за придобиването на МПС и плащанията на разходите за оперативна дейност е използван капиталът на дружеството от 500000 лева, за който не е установен законен източник. Към момента на придобиване на МПС дружеството е декларирало като финансов резултат счетоводна загуба в размер на 23907,63 лева и приходи в размер на 0 лева. В противоречие с чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./ не е отнета паричната равностойност на отчуждената нива в м. „Драгалишки път“. Неправилно били отхвърлени и исковете срещу М. В. и Ц. В. за отнемане на парични суми, внесени на каса или от трети лица по картова сметка, тъй като за тези суми не бил установен по безспорен начин законен източник и тяхната равностойност можела да се претендира на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се твърди, че решението е очевидно неправилно.

Ответниците М. В. В., Ц. В. В. и В. И. М., чрез адв. Д. Вичишка, в отговор на касационната жалба възразяват срещу допускането на касационно обжалване.

Производството е образувано по предявени от КПКОНПИ срещу М. В.

В., Ц. В. В., В. И. М. и „Вели петролиум“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1, вр. чл. 75, ал. 1, вр. чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 ЗОПДНПИ за отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност 666239,09 лева. Съдът е изброил предпоставките за уважаване на исковата претенция: да се установи, че проверяваното лице М. В. е привлечено като обвиняем за престъпление, включено в обхвата на чл.

22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ към момента на образуване на процедурата за 3 отнемане на незаконно придобито имущество; ответницата Ц. В. да попада сред лицата, визирани в чл. 63, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗОПДНПИ /отм./, т.е. да е била съпруга на М. В. в периода на проверката; ответникът В. М. да е сред лицата, визирани в чл. 65 ЗОПДНПИ /отм./ - роднина по сватовство на М. В. до втора степен; ответникът „Вели петролиум“ ЕООД да е сред лицата по чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - юридическо лице, контролирано от М. В.; да се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ в ред.

ДВ бр. 66/2013 год. между имуществото на проверяваните лица и законните им доходи за проверявания период 04.06.2004 г.-04.06.2014 г. В производството следва да се установи имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период и при установяване, че същото се е увеличило над размера, посочен в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, на отнемане подлежи съществуващото реално имущество, което е налично към приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество, в който случай на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването парична равностойност.

По делото не се спори, че Ц. В. е съпруга на М. В., а В. М. е баща на Ц.

В.. Дружеството „Вели петролиум“ ЕООД – в ликвидация, е учредено на 18.04.2012 г., като негов едноличен собственик на капитала от учредяването до настоящия момент е проверяваното лице М. В.. Между страните не се спори и че с решение № 576/07.12.2016 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-София уведомление от Специализираната прокуратура за образувано досъдебно производство срещу лицето М. В. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, което престъпление е в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 ЗОПДНПИ /отм./. От заключението на техническата експертиза и автотехническата експертиза се изяснява стойността на процесното имущество – МПС и недвижими имоти, както и на отчуждени моторни превозни средства и недвижими имоти, като страните не спорят относно определените стойности на същите, както и относно дружествените дялове в съответните дружества.

Пред въззивната инстанция е спорен въпросът за придобиване на капитала на „Вели петролиум“ ЕООД с парични средства, предоставени на М.

В. въз основа на инвестиционно споразумение, по силата на което той се е задължил да регистрира търговско дружество с капитал от 500000 лева, което да придобие лиценз за управление на данъчен склад, да закупува и съхранява в него енергийни продукти, с цел последващата им продажба, както и да закупи имот за построяването на административна сграда, а Цветомир Георгиев, в качеството му на инвеститор, се е съгласил да финансира със собствени средства горепосочените дейности. По делото е представена разписка от 19.03.2012 г., с която Цветомир Георгиев е предал на В. сума в размер на 520000 лева. С протокол от 12.01.2015 г. към споразумение от 4

19.03.2012 г. В. и Георгиев са взели решение за замразяване на инвеститорския проект относно закупуването на имот за построяване на административна сграда за нуждите на „Вели петролиум“ ЕООД за неопределен срок, като предадената сума от 520000 лева остава на съхранение при изпълнителя В.. За тези документи е открито производство по чл. 193 ГПК. Въззивният съд е посочил, че представеното инвестиционно споразумение не съдържа яснота относно отношенията между страните, за да се приеме, че такава значителна сума е била предоставена на В.. Доводите, че дружеството „Вели петролиум“ ЕООД е създадено с предоставената сума, са приети за неоснователни, тъй като уговорката е била за създаване на ново юридическо лице. Не се установявало какъв интерес и цели е имал инвеститорът от сключване на посоченото споразумение, в което В. е бил записан като едноличен собственик на капитала, както и от последващото опрощаване на задължението за връщане на дадената сума с договора от 01.09.2016 г. Не било установено и че Георгиев е имал в наличност посочената сума в споразумението, като твърденията, че същата му е била предоставена от трето лице, е оборено от представена декларация от 13.12.2001 г. за непредоставяне на такава сума на инвеститора. Затова съдът е приел, че инвестиционното споразумение е привидно, поради което не установява, че на В. е била предоставена посочената в него сума.