Решение № 773 от 04.08.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4772/2024
- Вид
- Решение № 773
- Подписан
- 04.08.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Александър Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500 · Търговски закон
- чл. 535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 773 гр. Стара Загора, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530104772 по описа за 2024 година
Делото е образувано по установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК от ищеца К. Д. И. срещу ответника Ж. Г. П., като моли да бъде признато за установено, че вземането му по подписан от ответницата запис на заповед в размер на 2500 лв., за което е издадена заповед № ***** за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № ***** от 07.05.2024 г. по ч.гр.д. № *****г. по описа на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2024 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, съществува. Посочената сума представлява неизпълнено задължение - дължима главница по запис на заповед, издаден от ответника на 25.04.2023г. в обл. Хасково, общ. *****, с падеж 30.05.2023г. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът Ж. Г. П. в срока по чл.131, ал.1 ГПК не представя писмен отговор.
В исковата си молба ищецът твърди, че с Изпълнителен лист №***** от 07.05.2024 г., издаден по ч.гр.д. №2024553010***** г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, VII граждански състав, длъжникът Ж. Г. П., с ЕГН:**********, била осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимата главница, дължима по запис на заповед, издаден на 25.04.2023 г. в обл. Хасково, *****, с падеж 30.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и 50,00 лева за държавна такса и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото. С цел да отложи изпълнението на задължението си и да забави плащането на дължимите суми, длъжникът се възползвал от предвидената по чл. 414 от ГПК, процесуална възможност да възрази срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Предвид изложеното, в тежест на ответника е да докаже несъществуването или погасяването на задължението му към мен, основано на издадената запис на заповед като абстрактна правна сделка.
Излага следните съображения, относно действителността на издадения в полза на ищеца 1 запис на заповед, а именно: Издаденият запис на заповед бил издаден, в т.ч. подписан от длъжника, като за издател бил положен подписа на самия издател Ж. Г. П., с ЕГН:**********. Издаденият запис на заповед съдържал всички изискуеми от закона реквизити, съгласно чл. 535 от ТЗ, а именно: По т. 1 на чл. 535 от ТЗ - наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан - на български език; По т. 2 на чл. 535 от ТЗ - безусловно обещание да се плати определена сума пари - сумата от 2500 лв.; По т. 3 на чл. 535 от ТЗ - падеж - Записът е издаден с падеж - на определен ден -30.05.2023г.; По т. 4 на чл. 535 от ТЗ - място на плащането Мястото на плащане е адреса на поемателя в обл. *****; По т. 5 на чл. 535 от ТЗ - името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати - поемателят по записа съм ищецът - К. Д. И.;
По т. 6 на чл. 535 от ТЗ - дата и място на издаването - записът на заповед бил издаден на 25.04.2023 г. в село Срем, община Тополовград, област Хасково; По т. 7 на чл. 535 от ТЗ - подпис на издателя записът на заповед е подписан лично от самия издател Ж. Г. П.. Записът бил уговорен с клауза без протест, което на основание чл. 500 от ТЗ го освобождавало от протест.
На основание Тълкувателно решение №1/2004г. от 28.12.2005г., постановено по т.д.
№1/2004г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неплатеният на падежа запис на заповед бил несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредитора можел да се снабди с изпълнителен лист.
Това било така, защото след датата на падежа, а именно 30.05.2023 г., вземането подлежало на изпълнение, като не било необходимо предявяването на записа на заповед на длъжника за плащане.
Тъй като записът на заповед бил издаден с падеж на определен ден, то сумата следвало да му бъде заплатена на тази дата. Въпреки това обаче, длъжникът не бил заплатил дължимата сума.
Независимо от многократните покани, отправени до длъжника да заплати дължимата сума, същият не престарал дължимото, като от своя страна същият започнал да отбягва ищеца и да се укрива от него.
С оглед на това, предприел съответните законови действия и на 30.04.2024 г. депозирал по надлежния ред в Районен съд - гр. Стара Загора, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с вх. №12453/30.04.2024 г. на Районен съд - гр. Стара Загора, като приложено представил в оригинал и самия Запис на заповед, явяващ се основание за вземането на ищеца към длъжника Ж.-Г. П., с ЕГН:**********. По силата на подаденото заявление против длъжника Ж. Г.
П., с ЕГН:**********, било образувано ч.гр.д. №2024553010***** г. по описа на Районен съд - гр.
Стара Загора, Гражданска колегия.
Видно от посоченото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с вх. №12453/30.04.2024 г. на Районен съд - гр. Стара Загора, наред с претенцията му за заплащане на дължимата главница в размер на 2500 лв., към длъжника предявил следните претенции, а именно: иск за заплащане на дължимата законова лихва върху главницата, считано от 30.04.2024 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до цялостното изплащане на дължимата главница, както и сумата от общо в размер на 1550 лв., представляваща направените в производството по чл.
417 от ГПК съдебно-деловодни разноски по делото, от които 50 лв. за платена държавна такса и 1500 лв. платен адвокатски хонорар.
На 07.05.2024 г., бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №2024553010***** г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, въз основа на който образувал срещу длъжника изпълнително дело, с оглед своевременното събиране на вземането.
До настоящия момент длъжникът не заплатил дължимата сума, като дължал на ищеца, на основание на посочения Запис на заповед, заплащане на сума в размер на 2500 лв., а също така законна лихва върху дължимата главница по издадения запис на заповед за времето от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 1550 лв., направени по ч.гр.д.№2024553010***** г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, заведено по повод поведението на длъжника и липсата на доброволно заплащане на дължимата сума.
Наред с това, длъжникът се възползвал от правата си по чл. 414 от ГПК и неоснователно възразил писмено, че не дължи изпълнение по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№2024553010***** г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, въпреки че не бил заплатил дължимата главница, лихва и сторените разноски по делото, за завеждането, на 2 което дал повод с поведението си.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника Ж. Г. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *****, че същата дължи на ищеца К. Д. И., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: *****, сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за главница, представляваща неизпълнено задължение по издадения от ответника Запис на заповед, издаден на 25.04.2023 г., издаден в село Срем, община Тополовград, област Хасково, с падеж на определен ден - .30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2024 г. - подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по заповедното производство, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1550 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр д.
№2(Ш-553010***** г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, Гражданска колегия, присъдени със заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по същото дело, от които 50 лв. /петдесет лева/ за платена държавна такса и 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ платен адвокатски хонорар, а така също да го осъди да заплати направените разноски по настоящото дело, в т.ч. платени държавни такси и възнаграждение за ангажирания адвокат.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като е постъпила писмена молба от пълномощника адв.И. М., която моли искът да бъде уважен изцяло и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не взема становище по основателността на претенцията.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Със заявление от 30.04.2024г. ищецът се е снабдил със заповед № ***** от 07.05.2024г. по ч.гр.д.№ *****г. за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК против ответника за дължимата му сума – 2500лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението в съда до окончателното му заплащане и разноски в заповедното производство от 50лева държавна такса и 1500лева адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ответникът възразил, че не дължи сумите.
Видно от представения и приет като доказателство по заповедното производство /приложено към материалите по настоящото дело/ Запис на заповед от 25.04.2023г. ответницата Ж. Г. П. се е задължила към ищеца да му заплати сумата от 2500лева на падежа 30.05.2023г., като подписът под записа не е оспорен от нея и същата не е поискала извършване на съдебно-почеркова експертиза.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В настоящото производство ищецът не сочи каузална сделка, която да обуславя издаването на записа на заповед, заявява, че неговото вземане произтича единствено от задължението на ответниците, поето по абстрактната сделка – процесния запис на заповед. Ответницата не правит възражение по отношение на редовността от външна страна на основанието за плащане, нито по 3 отношение автентичността на подписите, положени от нея.
Предвид събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил изцяло престацията по записа на заповед от 25.04.2023г., като сумата по него се дължи за плащане към ищеца в размер на 2500 лева. С оглед на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и размер - поради което следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи за заплащане на ищеца сумата от 2500лева по запис на заповед от 25.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда – 30.04.2024г. до окончателното им заплащане, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № *****/07.05.2024г. на Старозагорския районен съд.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски по уважената претенция – 50лева държавна такса и 1500лева адвокатски хонорар по заповедното производство и още 50лева държавна такса по настоящото производство – общо 1600лева – съгласно представения списък на разноските - по банкова сметка на ищеца – в „Банка ДСК“АД ***********************.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Г. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *****, съществуването на вземането на К. Д. И., ЕГН **********, от *****, област Хасково, съдебен адрес чрез адв.И. М. от АК-Стара Загора, от град Стара Загора, ул.“Генерал Гурко“, № 67, вх.А, ет.2, ап.3, за сумата от 2500/две хиляди и петстотин/ лева-главница, представляваща поето задължение по запис на заповед от 25.04.2023г. на ответника към ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2024г. – датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до изплащането на вземането, за която сума е издадена заповед № *****/07.05.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № *****г. по описа на РС–Стара Загора.
Разпечатката съдържа 41 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e526ae02-ae66-496f-a629-361fed5fc927