Решение № 106 от 22.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Шумен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500118 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №50 от 23.01.2026г., по гр.д.№2473/2025г., Районен съд - гр.Шумен е прекратил гражданския брак между Д. Ж. К. и Д. Й. К., като дълбоко и непоправимо разстроен, признал е за установено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа, възстановил е предбрачното фамилно име на жената - К., и е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ...... с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен на жената Д. Й. К., като е констатирал, че същото е напуснато от мъжа Д. Ж. К.. С решението са присъдени и дължимите държавни такси по разгледаните претенции.

Недоволен от така постановеното решение останал Д. Ж. К., поради което и атакува решението в частта с която е предоставено ползването на семейното жилище, като сочи доводи за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната му част и постановено друго, с което да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в 1 обжалваната му част, поради което и спора следва да се разгледа по същество. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл.322, ал.2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен включително и до приключване на устните състезания по делото, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК - Решение №511/16.01.2013г. по гр.д.№1364/2011г. ІV г.о. на ВКС и др.. В настоящия случай и двете страни, надлежно и в срок са поискали от съда да се произнесе за ползването на семейното жилище, съдът следва да извърши преценка на установените по делото факти, обуславящи жилищната нужда на всеки от съпрузите, и при установена такава и за двамата съпрузи, да прецени всички други обстоятелства, касаещи правото на ползване по смисъла на чл.56, ал.5 от СК, и да предостави ползването на семейното жилище на съпруга с по - голяма нужда, при констатирана невъзможност за ползването му поотделно /липса на възможност за обособяване на самостоятелни реални части от жилището/ и нетърпими отношения между съпрузите.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна /досежно атакуваната част от решението/:

Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак с Акт за граждански брак №........, на Община Шумен, прекратен с атакуваното решение. Семейното жилище, на адрес: гр.Шумен, ......, е собственост на дъщерята на мъжа - Ж.Д.Ж. с ЕГН **********, със застроена площ от 54,37 кв.м. и се състои от антре, баня с тоалетна, дневна с кухня и трапезария, и спалня с лоджия. При продажбата на имота с НА ....... на нотариус Х.И.Т. с район на действие Районен съд Шумен, рег.№.... на НК, съпрузите си запазили пожизнено вещното право на ползване и обитаване на имота. От показанията на разпитаните свидетели, както и от безспорно заявените от страните факти, се установява, че съпрузите живеели разделени от месец Август 2025г., като от този момент мъжът напуснал семейното жилище във връзка с издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН, а жената останала да живее в семейното жилище. Жилището имало две стаи, едната от които - дневна с кухня и трапезария, а другата - спалня, и една баня и тоалетна. Горното обосновава, че от семейното жилище на страните не могат да се обособят две самостоятелни жилища съобразно изисквания на чл.40 от ЗУТ, 2 тъй като не може да се осигури за всяко самостоятелни вход, кухня, баня, тоалетна и складово помещение. От представените справки от Агенция по вписванията е видно, че жената е собственик на друго жилище - Апартамент с площ от 66,830 кв.м., Изба №15 в гр.Шумен, ........., което била отдала под наем на трето лице, а мъжът не притежава собствено жилище в гр.Шумен.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Както бе отбелязано по - горе, съдът е бил надлежно сезиран с искане за предоставяне ползването на семейното жилище и от двамата съпрузи. В конкретния случай страните не спорят, че семейното жилище е това в гр.Шумен, ......, че притежават съвместно правото на ползване на същото, установено е, че не може да се ползва от двамата съпрузи поотделно, след като не може да се обособи в отделни самостоятелни жилища, а и не може да се разпредели след като отношенията между страните не са търпими /съпрузите са фактически разделени, и живеят в различни жилища от повече от осем месеца, именно съвместното им съжителство е довело до конфликтните ситуации по между им, в т. см. и Р №428/28.10.2011г. по гр.д.№524/2010г.

ІV г.о. на ВКС, Р №247/25.06.2010г. по гр.д.№239/2009г. ІV г.о. на ВКС и др./, поради което следва да се вземе предвид на първо място жилищната нужда на съпрузите, доколкото нямат родени от брака деца. Жилищната нужда е предпоставка, а не критерий за решаване на въпроса за ползването на семейното жилище, и както бе посочено по - горе, жената разполага с друго жилище в местопребиваването си, като за настоящия спор е ирелевантно отдаването на имота под наем. Единствено мъжът не притежава друго жилище в местопребиваването си, поради което и следва да се приеме, че само той обосновава жилищната нужда по смисъла на закона. Съобразно Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС т.ІІ.6. - съпругът, който има друго жилище, не може да получи спорното семейно жилище. Само когато и двете страни са доказали наличието на жилищна нужда /при липса на родени от брака деца, чийто интерес винаги е с приоритет/, съдът следва да съобразява всички относими критерии, примерно посочени в разпоредбата на чл.56, ал.5 СК при предоставяне ползването на семейното жилище /в горния смисъл и Определение № 194 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5583/2015 г., IV г. о. и др./. Ето защо, и предвид установената жилищна нужда единствено на мъжа, ползването на семейното жилище следва да му бъде предоставено, а жената следва да бъде осъдена да го напусне.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да се отмени в частта, с която семейното жилище е предоставено на жената, и да се постанови друго, с което семейното жилище се предостави за ползване на мъжа, а жената следва да се осъди да го напусне. В необжалваната част решението е влязло в сила.

С оглед изхода от въззивното производство, на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 92,80 евро.

Водим от горното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение №50 от 23.01.2026г., по гр.д.№2473/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен САМО В ЧАСТТА, с която е предоставено ползването на семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.Шумен, ...... с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен, на ответницата Д. Й. К., ЕГН **********, и е констатирано, че същото е напуснато от ищеца Д. Ж. К., ЕГН **********, като ВМЕСТО ТОВА, В ТАЗИ ЧАСТ, ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ...... с идентификатор *** по КККР на гр. Шумен, собственост на трето лице Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** /при запазено вещно право на ползване на Д. Ж. К. и Д. Й. К./, на Д. Ж. К. с ЕГН **********, като ОСЪЖДА Д. Й. К. с ЕГН ********** да напусне семейното жилище.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д. Й. К. С ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. К. С ЕГН **********, направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 92,80 евро.

На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4