Решение № 8 от 09.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000642 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 401 от 25.10.2024 година, постановено по т. дело № 596/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е потвърден отказ № *** година на длъжностното лице по регистрация при А. по в., постановен по заявление вх. № ***, за вписване в търговския регистър по партидата на „М.ц.М.“ ООД, ЕИК ***, на напускането на А. М. С. като съдружник в дружеството.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба от адвокат И. Х. като пълномощник на А. М. С.. В жалбата се поддържа, че решението на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказа на длъжностното лице от А. по в., ТРРЮЛНЦ, да впише исканата промяна в обстоятелствата, отнасящи се до „М.ц.М. “ ООД, е незаконосъобразно. Оспорени са мотивите на съда, че напускащият съдружник не може да заяви промени в числения 1 състав на дружеството. Поддържа се, че няма изрична законова уредба относно правомощията на напускащия съдружник, при бездействие на управителя, да поиска вписване на заличаването му, за което съдружникът безспорно имал правен интерес. Изложени са доводи, че с приложените документи към заявлението се установява изпълнение на изискванията на чл.

125, ал. 2 от ТЗ, респ. автоматичното прекратяване на участието на съдружника А. С. след редовно отправено писмено предизвестие до дружеството и изтичане на тримесечния срок. Поддържа се, че управителят на дружеството бездейства и не заявява вписването на това обстоятелство, поради което единствената възможност за това е заявление от самия съдружник. Цитирана е съдебна практика на САС, с която е прието, че това е възможно, по аналогия с разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

Искането е за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд и на отказа на длъжностното лице от АВ – ТРРЮЛНЦ и за даване на задължителни указания да се извърши исканото вписване по заявление *** по партидата на „М.ц.М.“ ООД.

Срещу жалбата е подаден отговор от А. по в., чрез Н. Б., *** в дирекция „П***“, с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на съдебни разноски – *** възнаграждение. Доводите, изложени в писмения отговор, възпроизвеждат мотивите за отказа на длъжностното лице по регистрацията, а именно подаване на заявлението от лице, което не е сред оправомощените за това лица съгласно чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ и недопустимост за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, за което законът е предвидил обжалване пред Апелативния съд, като е спазен седемдневният срок. Съобщението за решението на Пловдивския окръжен съд е получено от жалбоподателя на 14.112024 година, а жалбата срещу него е подадена с вх. № *** от 18.11.2024 година.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното по настоящото дело решение на Пловдивския окръжен съд е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията да впише 2 промени в обстоятелствата по партидата на „М.ц.М.“ ООД, ЕИК ***, изразяващи се в заличаването на А. М. С. като съдружник, заявени със заявление вх. № ***, подадено от съдружника А. М. С. чрез упълномощения адвокат И. Х. Х..

Мотивите за отказа на длъжностното лице са, че заявлението е подадено от лице, непопадащо в кръга на лицата, които могат да заявяват вписване в ТРРЮЛНЦ съгласно чл. 15, ал. 1 от закона.

Тези мотиви са изложени и в решението на Окръжния съд, с което е потвърден отказът на длъжностното лице, като Апелативният съд ги споделя напълно.

По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в т. 5 от ТР № 1 от 31.05.2023 година на ВКС по т. дело № 1/2020 година на ОСТК на ВКС, поради което не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, както и мотивите на Софийския апелативен съд по приложеното към нея решение. Съдът е длъжен да се съобрази със задължителната съдебна практика на ВКС в цитираното тълкувателно решение, а не с практиката на друг равен по степен съд.

Освен това настоящият съдебен състав напълно споделя разрешението, дадено от ВКС в тълкувателното решение. С него е прието, че напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружеството, в случай на бездействие на органите на дружеството за вземат решения във връзка с освободените дялове и да заявят вписване в регистъра. С изтичането на тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 от ТЗ членственото правоотношение на съдружника се прекратява по право. Чл. 125, ал. 2 от ТЗ урежда възможността на съдружника да прекрати участието си с предизвестие, но не и правото за заявяване за вписване в регистъра на последиците от прекратяването му. Предприемането на последващите действия, свързани с изменения на дружествения договор по чл. 115, т. 3 от ТЗ, с вземане на решения, касаещи освободените дялове от капитала и подаване на заявление за вписване в търговския регистър, са задължения на органите на дружеството, включително на неговия управител, който носи съответната отговорност. Бездействието на органите на дружеството не легитимира напусналия съдружник сам за заяви за вписване това обстоятелство, тъй като 3 той не представлява дружеството и не е сред кръга на лицата, посочени императивно в чл. 15, ал. 1, т. 1-3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което и упълномощеният от него адвокат няма това качество съгласно чл. 15, ал. 1, т.

4. Чл. 141, ал. 5 от ТЗ урежда възможност само за освободения управител да заяви вписване на това обстоятелство, но тази разпоредба не може да се приложи по аналогия и за напусналия съдружник, което е прието в мотивите на т. 5 от ТР № 1 от 31.05.2023 година по т. дело № 1/2020 година на ОСТК на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че решението на

Пловдивския окръжен съд, с което е потвърден отказът на длъжностното лице да впише исканите промени по партидата на „М.ц.М.“ ООД следва да бъде потвърдено.

Искането на А. по в., съдържащо се в отговора на жалбата, да й бъдат присъдени разноски – ***ско възнаграждение за настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение. Съдът споделя постоянната и непротиворечива съдебна практика, според която регистърното производство е с характер на охранително, едностранно, провежда се по общите правила на Глава 49 от ГПК и в него А. по в. няма качеството на страна, респ. няма и правото на разноски, доколкото принципът е, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 401 от 25.10.2024 година, постановено по т. дело № 596/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказ № *** година на длъжностно лице по регистрация при А. по в., постановен по заявление вх. № ***, за вписване в търговския регистър по партида на „М.ц.М.“ ООД, ЕИК ***, на напускането на А. М. С., ЕГН **********, като съдружник в дружеството.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5