Решение № 4897 от 12.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4897 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330112264 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, против А. К. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 26.11.2019 г. – 31.01.2024 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1019,39 лв., за които били издадени фактури, като абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 179,12 лева за периода 31.01.2020 г.- 31.01.2024 г. за собствен обект с адрес: гр. П., ул. „И. К.“ № **. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 ОУ, тъй като липсвало измервателно устройство.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена редовно по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете, в т.ч. – качеството потребител; наличието на облигационна връзка; начина на изчисляване на претендираната сума, както и реалната доставка и потребление на сочените количествата вода; възразява за изтекла давност.

Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за ***г. на Районен съд Пловдив, *** гр.състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане № **** г. е дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За да се признае основателността на заявената главна искова претенция, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.

154, ал. 1 ГПК, следното: 1) Наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника относно доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода; 2) Че ответникът е потребител на услугите за периода, обхващащ исковия предмет, касаещ обекта, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № **; 3) Че ищецът е изправна страна по договора; 4) Установяване на точния размер на претенциите.

Отношенията по повод предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. Валидна облигационна връзка възниква само с лице, имащо качество „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) Въз основа на изложените нормативни актове, за да е налице облигационно отношение между страните по спора е необходимо ответната страна да има качество собственик или ползвател на имота, за който се предоставят горепосочените услуги. В писмения отговор на ответника се излагат възражения относно валидността на изградената връзка между страните.

В хода на настъпящото производство не са предоставени доказателства от ищеца, че ответната страна притежава право на собственик върху посочения имот, въпреки разпределената от съда в доклада доказателствена тежест. По делото не е представен титул за собственост, удостоверяващ, че ответникът е придобила правото на собственост върху водоснабдения имот, предмет на спора. Наред с изложеното, от изисканата декларация от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив (л. 65 и сл.) се установява, че за имота, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № *** е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, но не ответникът е декларатор по нея, а трето за спора лице. Също така следва да те отбележи, че при извършени посещения на адреса от връчителя, в изпълнение на задълженията му по връчване на съдебните книжа, е констатирано, че ответникът пребивава извън пределите на страната. Местожителството на ответника извън страната, води до невъзможност да употребява предоставените от ищеца водоснабдителни услуги лично. На това самостоятелно основание искът подлежи на отхвърляне.

В допълнение следва да се подчертае, че макар да бъде разпределена с доклад на съда доказателствена тежест и изрично дадени указания по реда на чл. 146 ал.2 ГПК, ищецът не е посочил доказателства за наличието на предпоставки за надлежно проведена по служебно начисляване на количество вода, както и за липсата на надлежни измервателни устройства.

В обобщение съдът намира, че не е установена първата материалноправна предпоставка, за да бъде уважен искът, а именно лицето – ответник да притежава качество ,,потребител‘‘ на услугите, чиято стойност се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записи на дружеството партидата на имота се води на ответника, не може да се приеме за доказателство пред съда относно на собствеността върху имота.

Качеството ,,собственик‘‘ би могло да се констатира чрез Нотариален акт на имота, 2 договор с предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот или проверка в Службата по вписванията.

От изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск е неоснователен, въз основа на което следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на главната претенция, следва да се отхвърли и акцесорното искане за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „И. К.“ № **, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 1019,39 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 26.11.2019 г. – 31.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № **, както и мораторна лихва в размер на 179,12 лева за периода 31.01.2020 г. – 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.г.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3