Решение № 262533 от 28.07.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 28.07.2022г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на седми юни година 2022 в открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева

Секретар:

Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4304 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства Д.С.В.

ЕГН **********, чрез адв.М.М., САК – пълномощник е предявил срещу П.на Р.Б., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от общо 13 320.08 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 2850 лв. платени разходи за правна помощ и сумата 10 470лв. пропуснати ползи, резултат на незаконно обвинение, по което ищецът е признат за невиновен с в.с. Присъда от 13.06.2016г., по н.о.х.д. № 12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 състав, ведно със законна лихва върху претендираните суми, считано от 24.01.2018г. - влизането в сила на Присъда от 13.06.2016г., по н.о.х.д. № 12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 с-в до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 21.09.2012г. около 10,30ч. в гр.София, В.Д.Й.разхождал кучето си пред блок 348 в ж.к.“Люлин“, когато кучето се изходило в пешеходната зона пред блока. Ищецът в този момент се намирал в автомобил се паркиран пред входа. Твръди, че Й.от много време разхождал кучето си в района, което постоянно мърсяло, а стопанинът му не почиствал след него.

След поредната случка, В. излязъл от колата и направил забележка на Й.с думите „Кой ще чисти след кучето?“. Твърди се, че В.Д. Й., започнал да обижда ищеца, вдигнал дланите си в юмруци и опирайки ги в Д.В., започнал да го избутва назад, да замахва с ръце към главата и тялото му. Ищецът твърди, че се наложило да се отбранява и при своите телодвижения извършени с ръце, нанесъл удар с юмрук на В.в областта на лявото му ухо, след което успял да избута нападателя. Последният се обадил на тел.112 по телефона си и подал сигнал, че е жертва на побой. По-късно В.Д. Й.посетил болнично заведение, където е диагностицирана перфорация на тъпанчето на ляво ухо.

Сочи се, че по повод сигнала подаден от В.Д. Й.до полицейските органи било образувано ДП №ЗМ 2463/2012г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр.№ 34868 /2012г. по описа на СРП.

В исковата молба се твърди, че на

11.06.2013г. било изготвено Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по ДП № ЗМ2463/2012г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр.

34868/2012г. по описа на СРП, с което е констатирано, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на Д.С.В. в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК. На основание чл. 219, ал. 1 и чл. 199 НПК ищеца бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр.

1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 100 лв. Във връзка с повдигнатото обвинение в 09 РУ-СДВР на ищеца била изготвена полицейска регистрация № 8163/18.06.2013г.

Наведен е довод, че на 10.07.2013г. бил изготвен Обвинителен акт по ДП № ЗМ2463/2012г., по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр.

34868/2012г. по описа на СРП, като срещу ищеца Д.С.

В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, пр.1, алт.

2, вр. ал. 1 от НК, по който било образувано НОХД № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2 с-в. Твърди, че с Присъда от 13.06.2016г., постановена по н.о.х.д. № 12526/2013г., по описа на СРС, НО, 2 с-в, е признат за невиновен в това, че на 21.09.2012г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред бл. 348, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на В.Д.Й.причинил средна телесна повреда - голяма перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева ципа с кръвонаседнали, разкъсни и подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен слух, което е осъществило медикобиологичния признак „Трайно отслабване на слуха с ляво ухо“ - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Сочи се, че оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 119/24.01.2018г., постановено по внохд № 3866/2017г., по описа на СГС, НО, 1 въззивен с-в.

Сочи се, че със Заповед №

3286з-1687/25.04.2018г., издадена от МВР, ГД „Национална полиция" е снето от всички информационни фондове на МВР полицейска регистрация № 8163/18.06.2013г., извършена в 09 РУ СДВР на Д.С.В., включително и карта за полицейска регистрация, снимки, ДФ 15-97794/28-67475. Ищецът излага, че за негово съжаление на 28.02.2018г. работодателят му „Летище София“ ЕАД издал Заповед № 34/28.02.2018г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ прекратил трудовия му договор. Като мотиви работодателят изтъкнал, че за изпълнение на основните функции и задължения, произтичащи от длъжностните характеристики, работниците и служителите на „Летище София“ ЕАД следва да отговарят на определени изисквания за сигурност, установени в Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване /НПСГВ/, като съгласно т.

1.2.1 НПСГВ лицата, включително членовете на екипажа, трябва да са преминали успешно цялостна проверка преди да им бъде издадена карта за самоличност на член на екипажа или пропуск, разрешаващи им да влизат непридружени в зоните с ограничен достъп. При издаването на пропуск се извършвала цялостна проверка на лицето от ДАНС, а ако пропускът дава достъп и до граничната зона, същият следва да се съгласува и от органите на ГД „Гранична полиция"" /РД „ГП“-Аерогари/. В хода на проверката било установено, че ищецът не отговаря на условията и критериите за издаване на постоянен пропуск, тъй като срещу него има висящо наказателно производство. По този начин Д.В. няма право на достъп до зоните с ограничен достъп, критичните зони и до граничната зона, което не му позволява да изпълнява основните функции и задължения, произтичащи от длъжността му. Ищецът сочи, че оспорил уволнението си и поискал същото да бъде призанато за незаконно, но с решение по гр.д.№51131/2018г. на СРС исковете му били отхвърлени.

Ищецът поддържа, че в периода от образуваното досъдебно производство до окончателния съдебен акт, с който бил оправдан, а именно от 21.09.2012г. до 24.01.2018г. търпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Наложило се да изтърпи страдания и отрицателни емоции.

Чувствал се объркан, неспокоен, изнервен, трудно заспивал. Бил стресиран и силно безпокоен. Колегите му и ръководители му променили отношението си, след като разбрали, че срещу него има повдигнато обвинение. Чувствал се изолиран и притеснен, т.к. е баща на три деца, дългогодишен служител на Министерство на отбраната и НСО. Повдигнатото обвинение се отразило и на живота извън работа. Ищецът твърди, че от години е запален ловец, притежава множество огнестрелни оръжия, като след полицейската регистрация и повдигнато му обвинение бил принуден да ги предаде на контролните органи. Бил принуден да преустанови ходенето на лов, въпреки че бил заплатил годишна такса от 1 500лв. колегите му от ловната дружинка също променили отношението си към него.

Наказателното производство се отразило негативно и в отношенията му с близките, със съпругата му били пред развод, поради неговата изнервност от създалата се ситуация.

Поради това, че бил уволнен от работа, не можел да полага грижи за семейството си, изпитвали финансови трудности. Затворил се в себе си, станал раздразнителен и нервен.

Ищецът твърди, че във връзка с наказателния процес срещу него, както и във връзка с оспорването на уволнителна заповед № 34/28.02.2018г., се наложило да използва услугите на адвокат, за което заплатил сума в общ размер на 2 850.00 лева, от които сумата 350лв. за защита по образувано ДП №ЗМ 2463/2012г. по описа на 09 РУ – СДВР, сумата 1100лв. за защита по гр.д.№51131/2018г. на СРС и 1100лв. за защита по гр.д.№4024/ 2020г. на СГС, като било осъден да заплати и сумата 300лв. на „Летище София“ЕАД. Ищецът поддържа още, че за периода от 26.06.2018г. до 08.03.2019г. претърпял имуществени вреди - пропуснати ползи, в размер на 10 470.08 лева. представляващи неполучени от него работни заплати за процесния период от време, поради освобождаването му от работа във връзка с наказателното производство.

В срока по чл.131 ГПК П.на Р.Б., в качеството на процесуален субституент на държавата е депозирала отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искове. Навежда възражение досежно обстоятелството, че обвинението не е било единствен увреждащ фактор в исковия период. Поддържа, че за част от вредите без съмнение е допринесъл конфликта на ищеца със съседа му, по чиято жалба е възбудено наказателното производство, както и обективният факт, че ищецът е причинил следна телесна повреда другиму. Ответната Прокуратура на РБ сочи, че за извършената полицейска регистрация на ищеца, която е извършена от трето лице, не следва да се ангажира отговорността на Прокуратура на Р.Б.. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди. Сочи се, че наказателното производство е протекло и приключило в разумен срок, отчитайки факта, че делото е разгледано на две съдебни инстанции. Твърди се, че досъдебното производство е приключено за по-малко от месец след повдигане на обвинението, а процесът в цялост е отнел малко над 4 години и 7 месеца. Като на съдебна фаза делто е преминало пред две съдебни инстанции. Заявява още, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 лв., която не е довела до ограничаване правата на ищеца. Сочи се, че липсват данни държавното обвинение да е разпространявали официална информация за ищеца и воденото наказателно производство, така че е необосновано диренето на репарации за засегнат авторитет. Сочи се, че няма доказателства казусът да е станал достояние на широк кръг лица по причина на обвинението, поради което е неоснователна и претенцията за обезвреда, произтичаща от ограничаване на социалните и личните му контакти. Оспорено е като недоказано твърдението за сторени разходи за адвокатска защита в наказателното производство, тъй като не е представен документ за реално извършено плащане от 350 лв. В представения договор за правна защита не е отразено извършено плащане на догорената сума.

В открито с.з. ищецът чрез пълномощника си адв. М. поддържа предявените искове. Представя списък на разноските по чл.

80 ГПК.

В открито с.з. П.на Р България, чрез прокурор – Н. Заговора от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.

Софийски градски съд, ГО, I – 7 с-в, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че с постановление от 11.06.2013г. по ДП № ЗМ 2463/2012г. по описа на 09 РУП – СДВР, пр.пр. 34868/12г. по описа на

СРП, Д.С.В. е привлечен като обвиняем, за това, че на 21.09.2012г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, през бл. 348, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на В.Д.Й.причинил средна телесна повреда – голяма перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева ципа с кръвонаседнали, разкъсани и подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен слух, което е осъществило медикобиологичния признак трайно отслабване на слуха с лявото ухо – престъпление по чл. 129, ал.2, пр.1, алт. 2- ра, вр. ал.1 от НК./л.18 от делото/

С постановелението за привличане на обвиняем от 11.06.2012г. спрямо Д.В. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 лв.

От приложеното н.о.х.д. № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав се установява, че на 12.07.2013г. е внесен обвинителен акт по обвинението на Д.С.В. за престъпление чл. 129, ал.2, пр.1, алт. 2- ра, вр. ал.1 от НК.

С Присъда от 13.06.2016г., постановена по н.о.х.д. № 12526/2013г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, Д.С.В. е признат за невиновен, за това, че на