Решение № 3896 от 29.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3896 гр. Варна, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110107046 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск от Н. К. Н. срещу „*“АД с правно основание чл. 49 във вр. с чл.

45 във за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400,00 лв.- представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от страна на Н. К. Н. по изпълнителното дело № 599/2023 по описа на ЧСИ *. *с район на действие Окръжен съд –Варна, за процесуално представителство, защита и съдействие, както и сумата от 500,00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, тревожност и напрежение от осъществяваното спрямо нея незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнителното дело № 599/2023 по описа на ЧСИ * с район на действие Окръжен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2023 г. до окончателното и изплащане /уточнителна молба на л.12/.

Ищцата твърди, че по молба на ответника било образувано изпълнителното дело № 599/2023 по описа на ЧСИ *с район на действие Окръжен съд –Варна срещу нея. По повод изпълнителното дело тя сторила разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за представлявалия я в него адвокат. В хода на изп.д. доказала, че е заплатила сумата по изп. лист преди образуване на изп. дело и последното било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това претърпяла и неимуществени вреди – стрес, напрежение от мисълта за незаконосъобразното принудително изпълнение спрямо нея, необходимостта да организира и осъществява защитата си. Доколкото излага, че не може да претендира сумата от 400 лв. в хода на изп. дело, тя представляват претърпяна от нея вреда във връзка с противоправно действие на ответника по образуване на изп. делото и последния дължи да й заплати сумата. При гореописаната фактическа обстановка се иска уважаване на така предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който я оспорва. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му, като излага, че няма данни в хода на изп.д. да са извършвани действия по принудително изпълнение. Претендираните суми се оспорват и по размер. Счита, че сумата 1 от 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение е прекомерна, с оглед продължителността на изп.дело и липсата на фактическа и правна сложност и следва да се намали до минималния предвиден размер в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че не е изяснено кои действия по изп.дело са причини вреди на ищеца.

Доколкото изп.дело е било висящо 20 дни, счита че не е налице причинно-следствена връзка между него и търпени от ищеца вреди. Иска отхвърляне на претенциите.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. незаконосъобразно образуване от служител на ответника на изп. дело от ответника срещу ищеца- след като сумата от ищеца е била платена и основанието на прекратяването му; че ищецът е заплатил претендираната в изп. дело сума преди образуване на изп. дело 2. Претърпените имуществени вреди – заплащане от ищеца на адвокатско възнаграждение за представителство по изп.дело и неимуществени вреди вкл. техния вид и интензитет; 3. причинна връзка между изп. дело и твърдените вреди;

В тежест на ответника е да докаже твърденията си вкл. за прекомерност на претендираното обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна:

По делото е изискано и прието изп. дело 599/2023 г. по описа на ЧСИ *, с район на действие Окръжен съд- Варна, от материалите по което е видно, че то е образувано по молба от „ЗК *“ АД на 17.03.2023 г. за събиране на сума от Н. К. *–П.а по приложен към молбата за образуване изп. лист 229/22.02.2022 г. по гр.д. 3030/2021 г. по описа на ВРС, издаден за сумата от 135,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Още на 17.03.2023 г. ЧСИ е разпоредил освен образуване на делото и извършване на справки за длъжника, изпращане на ПДИ, налагане на запор върху банкова сметка и върху трудово възнаграждение.

Извършени са справки.

Видно от справката в НАП ищецът е имал публични задължения, като ТД на НАП – Варна е конституиран като взискател / видно и от съобщението за прекратяване на производството/.

На 22.03.2023 ЧСИ е изпратило запорно съобщение до „Търговска Банка Д“ АД, като от банката е постъпил отговор на 31.03.2023г., че на 24.03.2023 г. е наложен запор, по сметката постъпват възнаграждения за труд и на 29.03.2023 г. от сметката на Н. по сметка на ЧСИ е преведена сума от 451,32 лв. / целия размер на задължението по запорното съобщение/.

За връчване на ПДИ на длъжника са извършени действия по чл.47 ГПК, но на 27.03.2023 г. по изп. дело е постъпила молба от Н. Н., към която е приложен документ за изплащане на задължението преди образуване на изп. дело – на 16.12.2021 г. Посочено е, че поради незаконосъобразното образуване на изп. дело на длъжника по него са причинени имуществени вреди в размер на 400 лв. и неимуществени такива с равностойност 1000 лв.

Поискана е отмяна на наложените обезпечителни мерки. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно в полза на адв. П., списък с разноски по чл.80 ГПК и разписка за заплащане на сумата от 400 лв.- адвокатско възнаграждение за правна защита по изп.д.

599/2023 г. на ЧСИ *.

С постановление от 06.04.2023 г. ЧСИ *е прекратил изп. дело на осн чл.433, ал.1, т.1 ГПК съобразявайки молбата и приложените доказателства от 27.03.2023 г. от длъжника и становището на взискателя от 06.04.2023 г., с което е потвърдено, че сумата е платена преди образуване на изп. дело.

На гърба на изп. лист е отбелязно прекратяване на изп. дело на 06.04.2023г. на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

С платежно нареждане от 06.04.2023 г. удържаната сметка по запора – 451,32 лв. е възстановена на длъжника в изп. дело.

Съобщението до ищеца за прекратяване на изп. дело е изпратено на 10.04.2023г/. и е отбелязано, че е връчено по ел. поща на 26.05.2023 г. Видно от ел. съобщение, връчването е чрез адв. П..

2

От правна страна:

По обезщетението за имуществени вреди

От материалите по изп. дело се установява, че е налице противоправно поведение на ответника изразяващо се в предприемане на действия по принудително изпълнение срещу ищеца, тъй като е образувано изп. дело за вече изпълнено от длъжника, сега ищец парично задължение. Този факт е признат от ответника с неговото становище в хода на изп. дело.

Деянието е виновно извършено, доколкото добросъвестното водене на собствените дела изисква полагане на необходимата грижа за извършване на справка с постъпленията по банковата сметка, така че при наличие на доброволно изпълнение, да не се преминава към действия по принудително изпълнение. Такава грижа не е положена от ответника в периода от постъпилото по банковата му сметка плащане /16.12.2021г./ до датата на образуване на изпълнителното дело /17.03.2023/, в противен случай не би се стигнало до сезиране на съдебния изпълнител и до необходимост длъжникът по изпълнението да прави разходи за защитата си по него.

Видно от писмените доказателства по изп. дело, ищцата е представила пълномощно в полза на адв. П. за представителство по него, което е извършено, като именно той е подал молба до съдебния изпълнител и е получил постановлението за прекратяване. Представени са и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. от ищеца в полза на адв. П..

Изложеното обуславя извод за наличието и на другите два елемента от фактическия състав на деликтната отговорност – претърпяна имуществена вреда от ищеца изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и наличието на причинно-следствена връзка между противоправните действия на взискателя и претърпената от длъжника вреда.

Ищецът е заплатил 400 лева- адвокатско възнаграждение в изп. дело, видно от разписка за плащане на сумата, с която се съизмерява имуществената вреда, за което се търси обезщетение.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. При определяне размера на действително претърпяната от ищеца вреда съдът след да съобрази така направеното възражение. Така направеното възражение е допустимо и може да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като ответникът не е имал възможност да го направи в самото изпълнително производство.

Разгледано по същество, същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.

5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът по искане на насрещната страна може да присъди по- нисък размер на разноските в тази част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая процесното изпълнително дело спрямо ищеца не се отличава с особена правна или фактическа сложност, а и същото е прекратено в сравнителен кратък срок – за 20 дни.

Извършените от процесуалният представител на ищеца действия по изпълнителното дело са неговото проучване, депозирането на една моба- за пркератяване на производството и получаване на едно съобщение. Ето защо следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. Съгласно чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство в изпълнителното производство е половината от съответното възнаграждение по чл.7, ал.1, т.2, което в случая е 400 лева при материален интерес от 1000 лева, а именно 200 лв., изчислено именно по тази точка с оглед предмета на изп. дело- събиране на парично вземане. Ето защо и предвид осъщественото процесуално представителство на ищеца в изпълнителното производство, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащането на обезщетение за имуществени вреди представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. До този размер следва да се уважи исковата претенция, като за разликата до пълния й предявен размер от 400лв. същата следва да бъде отхвърлена.

По обезщетението за неимуществени вреди

Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът 3 определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.

В конкретния случай, съдът намира, че от страна на ищеца е проведено доказване на основанието на иска – увреждащи действия от страна на ответника, като възложител на работа. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че както бе посочено по-горе е доказано, че ответникът е инициирал незаконосъобразно принудително изпълнение по отношение на ответника. Деянието е виновно извършено по смисъла на гражданското право, тъй като се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на дружеството.