Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 25.07.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 452/2023
Вид
Решение № 211
Подписан
25.07.2023
В сила
25.07.2023
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 442 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. ХАСКОВО, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500452 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 5823/04.07.2023 г. по описа на ОС - Хасково на Г. Б. Д. срещу действия на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие ОС - Хасково, по изп. д. № 20228750400623, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане, представляващо трудово възнаграждение, на основание чл. 446 ГПК. От длъжника е подадена също така втора жалба /наименувана от длъжника заявление/ с вх. № 9922/16.03.2023 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. По делото е подадена и молба с вх. № 5693/15.03.2023 г., с която длъжникът моли да бъде освободен от такси за разглеждане на жалбите в настоящото производство.

Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело, счита действията на ЧСИ за неправилни. Изтъква, че е наложен запор на трудовото му възнаграждение, което възлиза на 280 лева – под минималната работна заплата, което го прави несеквестируемо. Добавя, че не е получавал запорно съобщение. Набляга, че по изпълнителното дело са присъединени публични вземания на държавата, изтекли по давност, за което е предприел съответни 1 действия към НАП. Моли съдът да отмени действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, да спре изпълнението по изпълнителното дело и да постанови събраните суми по изпълнителното дело да му бъдат възстановени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК кредиторът не е депозирал писмени възражения, в които да вземе становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които взема становище по неоснователност на жалбата.

Съгласно чл. 83, ал. 2 съдът, като отчете факта, че длъжникът към момента на подаване на жалбите се намира в Централния софийски затвор /ЦСЗ/, прецени размера на дължимата сума, възможността жалбоподателят да разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащане на таксите в съдебното производство, с оглед осигуряване на възможност за достъп до правосъдие и като съобрази изложените в писмената молба обстоятелства относно материално, имотно, здравословно и семейно състояние, намира искането за основателно по отношение на държавната такса. С оглед изложеното съдът освобождава длъжника от заплащане на такса в настоящото производство.

Жалба с вх. № 5823/04.07.2023 г. е депозирана след срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20228750400623 е връчена на 25.01.2023 г., като със същата длъжникът е уведомен за наложения запор. Законоустановеният двуседмичен срок за обжалване действията на ЧСИ е изтекъл на 08.02.2023 г., като жалбата е подадена с рег.

№ 1184/10.02.2023 г. по описа на ЦСЗ. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД 2/2013 г. ОСГТК на ВКС и като отчита факта, че както с жалбата, инициирала настоящото производство, така и с жалба с вх. № 9922/16.03.2023 г. от страна на длъжника е наведен аргумент за несеквестируемост на сумите, върху които същият твърди, че е насочено изпълнението, настоящата инстанция счита, че следва да разгледа жалбите по същество. Последните са подадени от надлежна страна, против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, поради което са допустими.

Приложеното изп. д. № 20228750400623, по описа на ЧСИ с рег. № 875, с район на действие ОС Хасково, е образувано по възлагателно писмо на 2

Районен съд Хасково срещу длъжника Г. Б. Д. въз основа на изпълнителен лист от 06.08.2018 г. по НОХД № 32/2018 г. на РС Хасково, за сумата от 5 лв.

– държавна такса за издаване на изпълнителен лист на НБПП - София. От Страна на ЧСИ със запорни съобщения от 04.11.2022 г. са наложени запори на вземания на длъжника от „Първа инвестиционна банка“ АД и „Изипей“ АД.

Като взискател съгласно чл. 458 от ГПК присъединена по право е и държавата за дължимите от длъжника публични вземания в общ размер на 20 899.63 лева съгласно Удостоверение с изх. № 220372204206999/07.11.2022 г., издадено от ТД на НАП София. Със запорно съобщение от 20.01.2023 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, получавано от ЦСЗ.

На 25.01.2023 г. на длъжника по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение, с която същият е уведомен за наложените запори на банкови сметки и трудово възнаграждение.

Съгласно Уведомително писмо с изх. № 1494-04-28 #2/28.02.2023 г. от орган по приходите при ТД на НАП София задължения на Г. Б. Д. за здравно осигуряване в общ размер на 2 067.34 лева са отписани на основание чл. 171 от ДОПК, като погасени по давност.

Третото задължено лице ЦСЗ е превело на 21.03.2023 г. сума в размер на 46.20 лева по сметката на ЧСИ с основание „запор м.02.23 г.“ При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно приетото по т. 1 ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г.

ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на 3 съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение. Пропускането на срок, какъвто е и настоящият случай, осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие /отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му – невъзможно/.

Принципът, установен в чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК е за секвестируемост на цялото имущество на длъжника, но от този принцип законът предвижда изключения /чл. 444, чл. 446, чл. 446а ГПК/, като защитата важи за всяко физическо лице. Изричната законова забрана да се насочва изпълнението върху определени права е водена от съображения за обществен интерес, да се запазят определени имуществени права, които служат като опора за съществуването на длъжника и неговото семейство. Във всички случаи на несеквестируемост законът има за цел длъжникът и неговото семейство да разполагат с една определена част от вещите и вземанията си, която задоволява основните човешки потребности.

Процесуалната норма на чл. 446 предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми /пълна или частична несеквестируемост/. В съдебната практика няма спор, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният запор върху тях обхваща само секвестируемата част /чл. 446 от ГПК, ТР № 2/26.06.2015 по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, 3, 13/. Преценката дали сумата, върху която е насочено изпълнението, е секвестируема, изхожда от това какъв е произходът на паричните средства – такива за положен труд /без значение формата на тяхното плащане - в брой или по банков път/. По аргумент от т. 1 на ТР № 2/26.06.2015 по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, 3, 13/ не е допустимо налагането на запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Тоест допустимо е да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но е недопустимо да се извършват действия по принудително изпълнение в случай, че получаваното от същия трудово възнаграждение е несеквестируемо.

4

По изпълнителното дело не се съдържат данни за размера на трудовото възнаграждение, което получава длъжникът, като доказателства в тази насока не са ангажирани и от страна на последния. Неговите твърдения, че получава възнаграждение в размер на 280 лева на месец, и на следващо място - че голяма част от него се превежда по сметка на ЧСИ, не се подкрепят от доказателствата по делото. Не се установява насочване на изпълнението от страна на ЧСИ върху вземане на длъжника, което попада в категорията на несеквестируемите такива. Обстоятелството, че сума в размер на 46.20 лева е постъпила по сметка на ЧСИ с превод от 21.03.2023 г. на ЦСЗ с посочено основание „запор м.02.23 г.“ не разколебава този извод на съда, доколкото процесният превод е извършен след подаване на двете жалби от страна на длъжника. По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като длъжникът не навежда доказателства, подкрепящи изложените в жалбите твърдения и последните остават недоказани.

Съдът не споделя довода в жалбата относно незаконосъобразно присъединяване на държавата в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата се смята за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

Съгласно Удостоверение с изх. № 220372204206999/07.11.2022 г., издадено от ТД на НАП София, дължимите от длъжника публични вземания са в общ размер на 20 899.63 лева към 07.11.2022 г. От страна на длъжника е представено Уведомително писмо с изх. № 1494-04-28 #2/28.02.2023 г. от орган по приходите при ТД на НАП София, съгласно което задължения за здравно осигуряване в размер на 2 067.34 лева са отписани на основание чл.

171 от ДОПК като погасени по давност. Видно от приложеното удостоверение задълженията на длъжника са в значително по-висок размер, като същият не е ангажирал доказателства за погасяването на задълженията за разликата над 2 067.34 лева.

При това положение както съдебният изпълнител, така и настоящият състав на съда, са обвързани от посоченото в приложеното по делото удостоверение за публичните задължения на длъжника, което не е опровергано от останалите събрани по делото доказателства. Предвид 5 горното ТД на НАП София има качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело. В случай, че според длъжника вземането на ТД на НАП София не съществува, то той следва да представи по изпълнителното дело съответните доказателства и да поиска частичното му прекратяване или приключване по отношение на посоченото вземане.

Спирането на действията по изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК има за цел да обезпечи изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител. Жалбите, подадени от длъжника, съдът счита за неоснователни, като с оглед това молбата за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК следва да бъде оставена без уважение, тъй като с оглед формираните изводи от страна на съда няма основания съдът да постанови спиране на действията по изпълнение по процесното изпълнително дело.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСВОБОЖДАВА Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес **** от заплащане на държавна такса в производството по ВЧГД № 453/2023 г., по описа на ОС Хасково.

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 5823/04.07.2023 г. по описа на ОС Хасково и жалба /наименувана от длъжника заявление/ с вх. № 9922/16.03.2023 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов от Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу действия на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие ОС - Хасково, по изп. д. № 20228750400623, изразяващи се в налагане на запор върху трудово възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 438 ГПК, направено с жалба /наименувана от длъжника заявление/ с вх. № 9922/16.03.2023 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов от Г. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, за спиране на изпълнението по изп. д. № 20228750400623 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875.