Решение № 226 от 20.11.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 406/2024
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 20.11.2024
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Бургас, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20242000500406 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 681 от 19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1055/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “ЗАД ДБ: Ж. и З.” АД да заплати на В. С. Ц. сумата 18 750 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от ПТП на ******.2021 г., изразяващи се в болки, страдания и неудобства, заедно със законната лихва от 07.07.2022 г. до пълното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над присъденото обезщетение до претендирания размер от 50 000 лв.
Решението е постановено при участието на ЗК “Л. И.“ АД, ЕИК ********, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу така постановеното съдебно решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищцата В. С. Ц.. Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения в частта относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на присъденото обезщетение и при приложението на чл.
51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно приетата по делото КСМЕ получените травми от В. Ц. в резултат на процесното ПТП са: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основата на черепа, хемотимпанум двустранно и разкъсване на задна стена на слуховия проход на лявото ухо. При приема в УМБАЛ “Бургас“ АД имала кратка загуба на съзнание и били направени множество изследвания и консултации. Болничният престой бил 10 дни. Като последица 1 от претърпените травми и към момента пострадалата изпитвала главоболие и болки в ухото, като тези остатъчни последици за здравето са субективни и се влошават при различни външни климатични фактори. Те препятствали възможността да се справя с домакинските задължения и с грижите около децата. Ищцата развила психологически проблеми – била потисната, не искала да общува с хората, страхувала се от минаващи коли, плачела, не излизала, била дезориентирана, страдала от безсъние и безпокойство.
Съдът необосновано приел направеното от ответното застрахователно дружество възражение за наличието на съпричиняване. Оспорва се заключението на КСМЕ, че ако Ц. е пътувала с предпазен колан, травмите са щели да бъдат с по-малка интензивност. Въз основа на обясненията на вещите лица се поддържа, че с оглед преобръщането на колата, травмата на главата на В. Ц. е щяла да настъпи независимо дали същата е пътувала с или без предпазен колан. Липсвало категорично и пълно доказване, че пострадалата е пътувала без обезопасителен колан. Акцентира се върху високата скорост на движение на автомобила, преобръщането му след първоначалния сблъсък чрез извършване на ротация по хоризонталната и вертикалната оси и установяването му в покой по таван, който след деформацията е могъл да бъде според вещите лица в съприкосновение с главата на пострадалата. Първоинстанционният съд не съобразил икономическата конюнктура към момента на увреждането, не отчел непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователните лимити, обосноваващи пълното обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло исковата претенция. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществяваната защита в размер съобразно Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения заедно с ДДС. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “ЗАД ДБ: Ж. и З.” АД. Жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззивницата интерпретирала фактите и събраните доказателства едностранчиво. Липсата на поставен обезопасителен колан била безспорна и поради това ищцата само поставила в опасност живота и здравето си. Както в заключението на СМЕ, така и в обясненията си пред съда вещото лице е заявило, че към датата на изготвяне на експертизата пострадалата е била напълно възстановена, а оздравителният период бил 60 дни.
Заявява се в отговора, че обезщетение в размер на 25 000 лв. е напълно справедливо и съобразено със съдебната практика по сходни случаи. С оглед ясната позиция за неоснователност на жалбата съдът приема, че посоченият в отговора размер се дължи на техническа грешка, а въззиваемият приема за справедлив присъдения от съда размер 18 750 лв.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер не по-малко от 300 лв.
Постъпил е и отговор от третото лице-помагач по делото ЗК “Л. И.“ 2
АД, в който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. В хода на първоинстанционното производство по безспорен начин били доказани получените от пострадалата увреждания, както и съпричиняването на вредоносния резултат от нея. Първоинстанционното решение било изчерпателно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП на ******.2021 г., предизвикано от водача на МПС Ст. Д. Ц., който управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, ищцата, като пътник в автомобила, получила физически увреждания, а в резултат на тях претърпяла неимуществени вреди.
Водачът на автомобила с присъда по нохд № 942/2022 г. на БОС бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Хр. М.
К.. Веднага след катастрофата ищцата била транспортирана до УМБАЛ “Бургас” АД, като след проведеното лечение била изписана на ****.2021 г. с поставена окончателна диагноза: Счупване на черепа, закрито; Други уточнени травми на главата. Ищцата на 07.07.2022 г. поискала извънсъдебно от застрахователя обезщетение за претърпените вреди и след като застрахователят отказал да го заплати, отправила искане до съда да бъде осъден ответника-застраховател да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. заедно със законната лихва.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на ПТП и отправената от ищцата застрахователна претенция. Възразил, че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан; че претендираното обезщетение е прекомерно; че настъпването на произшествието се дължи на виновно поведение на двамата водачиучастници. Поискал привличане като трето лице-помагач на застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” на другия участник в ПТП Ж. Ст..
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, както и предпоставките за намаляване на обезщетението поради съпричиняване и присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 750 3 лв. заедно със законната лихва върху обезщетението от 07.07.2022 г. до пълното изплащане, като отхвърлил претенцията за обезщетение до заявения размер от 50 000 лв.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
По същество:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на водача на автомобила, в който е пътувала ищцата; нанесени на ищцата физически травми, довели до неимуществени вреди от търпените болки и страдания и причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 750 лв. До този размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила.
С оглед конкретните оплаквания на въззивницата във въззивната жалба спорен по делото пред настоящата инстанция остава само въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, в т.ч. наличието на предпоставки за намаляването му на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития.
За да определи паричния еквивалент на понесените от пострадалата В.
Ц. страдания от получените физически увреждания, съдът съобрази техния брой, вид, характер, проведеното лечение, продължителността и степента на възстановяване на ищцата, установени чрез заключението на СМЕ.
Заключението е изготвено от компетентни и безпристрастни вещи лица – неврохирург и оториноларинголог; то е пълно, обосновано и обяснено в с.з. от експертите, поради което съдът възприема изцяло констатациите му. Ищцата е получила в резултат на катастрофата счупване на основата на черепа, разкъсване на задна стена в слуховия проход на ляво ухо и кръв в тъпанчевата кухина на средно ухо – средни телесни повреди. Проведено е болнично лечение в продължение на 10 дни, като е лекувана медикаментозно.
Възстановяването на фрактурата по начало е с продължителност между 30 и 60 дни, а на травмата на ухото – няколко дни. Няма данни след дехоспитализацията ищцата да е търсила медицинска помощ и да е провеждала допълнително лечение по повод продължаващи оплаквания от главоболие, болки и шум в ушите. Експертите констатират, че към момента на 4 извършения от тях преглед ищцата е напълно възстановена. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, доведени от ищцата, след изписването от болницата тя е имала силно главоболие и болки в ухото. Тъй като при същото произшествие е загинал съпругът на ищцата, следва да се приеме, че потиснатостта , нежеланието да излиза от дома си и да се среща с хора са вследствие на тази загуба, а не на телесните увреждания, които са отшумели. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от телесните увреждания е необходима и достатъчна сума в размер на 35 000 лв.
Основателно е възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. В тази част първоинстанционното решение е правилно и съдът препраща към тази част от мотивите му на осн. чл. 272 ГПК. Ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Това обстоятелство тя изрично признава. Ако тя беше използвала предпазния колан, то тялото би било удържано върху седалката, като би било предотвратено придвижването му по инерция и ударите му в частите на автомобила или други пасажери, както заключава вещото лице, изготвило САТЕ, както и изхвърлянето на тялото извън купето на автомобила от инерционните сили (свид. Ц.). Ето защо намаляването на обезщетението с 25 % поради съпричиняване на вредите на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД е справедливо.
При тези изводи и констатации исковата претенция е основателна до размер от 26 250 лв. (35 000 - 25 %). Поради частично несъвпадане на изводите на инстанциите обжалваното решение ще се отмени в частта, с която прекият иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 18 750 лв. до размера от 26 250 лв., след което на ищцата ще се присъди допълнително обезщетение в размер на 7500 лв. заедно със законната лихва от 07.07.2022 г. до пълното изплащане на сумата.