Определение № 5057 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2198/2024
- Вид
- Определение № 5057
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5057 гр. Варна, 18.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502198 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Д. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Девня, чрез адв. А. А., срещу решение № 124/03.06.2024г. на ДРС, с което е уважено искането на ЕТ „Валтамар - Васил Василев“, ЕИК 103227940, със седалище гр.Девня с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №65 от 12.03.2024 г. по гр.д.№ 20213120100859 на ДРС.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на съдебния акт, като се твърди, че пред първоинстанционния съд от страна на ответника е представен договор за правна защита и съдействие, който не отговаря на утвърдената от ВАС форма, както и липсва уточнение каква част от сумата е платена за защита по основния и по насрещния иск.
Сочи се също, че по прекратения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД направените от ответника разноски следва да останат за негова сметка. В евентуалност се отправя искане присъдените разноски да бъдат съразмерни на стойността на уважени и отхвърлени искове.
Моли да бъде отменен съдебния акт, с който съдът се е произнесъл по искането по чл.248 от ГПК.
В отговора на жалбата се изразява становище за неоснователност, сочи се, че с обжалвания съдебен акт разноските са присъдени по съразмерност съобразно изхода от спора.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Обжалваният акт, наименован решение, всъщност представлява определение, 1 както е предвидено в чл.248, ал.3 от ГПК, доколкото с него съдът се произнася само по искане с правно основание чл.248 от ГПК. Жалбата срещу него, озаглавена въззивна жалба поради неправилното наименование на съдебния акт, представлява всъщност частна жалба, с която се атакува произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:
С решение № 65/12.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 859/2021г. на РС - Девня, 3 състав съдът е уважил частично предявения иск от Д. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Девня, срещу ЕТ „Валтамар - Васил Василев“, ЕИК 103227940, със седалище гр.Девня и е отхвърлил изцяло предявения от ответника насрещен иск.
Искането на ответника ЕТ „Валтамар - Васил Василев“ с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на постановеното решение е уважено без излагане на аргументи.
В случая е безспорно, че исковото производство е приключило с отчасти положителен изход за ищеца – с решение №65 от 12.03.2024г. предявените искове са уважени частично, а именно за 266,04 лв. от общо предявения размер 1949,58 лв. Това се установява само от посочения в диспозитива размер, при липсата на отхвърлителен или прекратителен диспозитив за сумата над 266,04 лв., въпреки изложените в решението съображения за неподведомственост на иска по отношение на заплатената наемна цена за 56.118 дка. Няма данни по делото производството в тази част да е било прекратено преди решението.
От друга страна с определение №110/10.02.2023г. производството е прекратено частично по отношение на предявения от ответника ЕТ „Валтамар - Васил Василев“ насрещен иск, след което с определение от 18.05.2023г. са присъдени разноски в полза на ищцата Д. С. Х. – ответник по насрещния иск. Впоследствие обаче с решение №65 от 12.03.2024г. е постановен и отхвърлителен диспозитив по същия насрещен иск, но това решение /съответно неговата допустимост/ не е предмет на настоящото производство.
В последното по делото съдебно заседание ищецът е представил молба със списък по чл.80 от ГПК и приложен договор за правна защита, в който е отразено заплащане на адв.възнаграждение в брой. Видно от списъка се претендира възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., както и допълнително възнаграждение по чл.7, ал.9 поради осъществена защита по дело с повече от две съдебни заседания, при което за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност се преценява като неоснователно, доколкото претендираните възнаграждения са в минимален размер. Разноски се дължат съразмерно на уважената част от иска, а именно 266,04 лв. от общо предявените 1949,58 лв., доколкото липсват данни производството да е било прекратено частично по главния иск.
При изчисление по съразмерност дължимата в полза на ищцата сума за разноски се получава 296,48 лв. от общо претендираните 2182 лв., поради което определението на ДРС /озаглавено 2 решение/ № 124/03.06.2024г. следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на частта от обжалваното определение, с която са присъдени разноски в полза на ответника, очевидно ДРС е изчислил дължимата сума съразмерно на изхода от спора по главния иск, който е предявен в размер от 1949,58 лв. и уважен частично за сумата от 266,04 лв. Не е съобразено, че претендираните разноски в общ размер от 1950 лв., вкл. адв.възнаграждение и депозит по СЧЕ, са сторени по предявените в производството два иска – основен и насрещен.
Поради липсата на разпределение в списъка сумата следва да се раздели съобразно цената на исковете – по основния иск с цена 1949,58 лв. – 587,74 лв. и по насрещния иск с цена 4518,66 лв. – 1362,26 лв. По насрещния иск в полза на ответника не се дължат разноски, доколкото производството по същия е прекратено с определение №110/10.02.2023г. По главния иск се дължат разноски на ответника за отхвърлената част, които при изчисление по съразмерност възлизат на 507,53 лв.
Възражението в жалбата относно липса на утвърдената от ВАС форма на договора за правна защита съдът намира за неоснователно, доколкото са налице предвидените съгласно ТР №6/2013г. по тълк.дело №6/2012г. предпоставки за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК – фактът на извършено плащане е отразен в договора за правна помощ, а самият договор е приложен по делото.
В тази част определението по чл.248 от ГПК № 124/03.06.2024г. /озаглавено решение/ следва да бъде отменено частично.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено частично.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я определение /озаглавено решение/ № 124/03.06.2024г. по гр.д.
№ 20213120100859 на ДРС В ЧАСТТА, с която е допълнено решение 65 от 12.03.2024г., като е осъдена Д. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ********* да заплати на ЕТ „Валтамар- Васил Василев“, ЕИК 103227940 със седалище и адрес на управление ********* сума в размер на 1683.82 лева, в съответствие с отхвърлената част на иска, предявен от Д. С.
Х., целият в размер от 1949.58 лева, и ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК решение №65 от 12.03.2024 г. по следния начин:
„ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ********* да заплати на ЕТ „Валтамар- Васил Василев“ , ЕИК 103227940 със седалище и адрес на управление ********* сума в размер на 507,53 лева, в съответствие с изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.“
ПОТВЪРЖДАВА определение /озаглавено решение/ № 124/03.06.2024г. по гр.д.
3
№ 20213120100859 на ДРС в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4