Определение № 468 от 13.10.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. ***, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500254 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на Национален осигурителен институт-София,представлявано от Директора на ТП на НОИ *** против Определение №1378 от 20.08.2025г. по гр.д.№1783/2025г. на ***ски районен съд, с което производството по делото е прекратено и ИМ е върната на ищеца.

Излага оплаквания ,че неправилно производството е прекратено и съдът е приел,че не е налице правен интерес от водене на производството по чл.124 ГПК.Счита,че не е налице хипотезата на чл.126,ал.1 ГПК,тъй като в настоящото производство се претендира неистинност на документ,поради това,че един от подписите на комисията е подправен и не е положен от лекарспециалист,а в производството пред административния съд се преценява законосъобразността и действието на административния акт.С други думи двата иска имат различен предмет и различно основание.

Иска от съда да отмени атакуванато определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от ВРС. Претендира направени по делото разноски.

Ответникът по жалба ***-*** чрез адв. СЛ е подал отговор,с който оспорва частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение .Счита,че при евентуално прогласяване нищожността на атакувания адм.

Акт,съставляващ ЕР на ТЕЛК,то същият ще бъде отменен и въпросът за 1 неистинността на ЕР на ТЕЛК ще бъде ирелевантен.Ако адм. съд отхвърли жалбата то ЕР на ТЕЛК ще остане валидно,т.е решението на Адм съд е с преюдициално значение за настоящия спор.

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от от Директора на ТП на НОИ *** е предявил иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК за установяване неистинността на ЕР №1813/14.05.2019г. на ТЕЛК към ***-*** и при условията на алтернативност за прогласяване нищожността на същото ЕР пред Адм.съд –***. Административен съд *** е приел,че искът по чл.124 ГПК е подсъден на ВРС и е прекратил производството в тази му част като го е изпратил по подсъдност на ВРС,а в останалата част за прогласяване нищожността на административния акт е останал за разглеждане пред Адм.съд.

С обжалваното определение ВРС е прекратил производството по делото,като е приел,че липсва правен интерес от водене на производство по чл.124,ал.4 ГПК,тъй като с разрешаване на спора пред адм. съд правните последици от установяване нищожността на административния акт ще са същите както и при установяване на неистинността му.

Настоящият състав на ВОС не споделя изводите на ВРС по следните съображения:

Производството пред Административен съд се занимава с въпроса за нищожността на ЕР №1813/14.05.2019г. на ТЕЛК към ***-***.Един административен акт е нищожен ако е налице съществен порок,който още при издаването му не поражда целените с него правни последици/ напр. не е издаден от компетентен орган или не съдържа необходимите за съответния адм. акт реквизити/.

С иска по чл.124,ал.4 ГПК ищецът цели да установи неистинност на този адм. акт,поради обстоятелството,че един от подписите не е положен от посочения лекар-специалист и поради това е неистински.

ВРС с обжалваното определение е приел,че при уважаване на иска по адм. производство ще се постигне същият резултат както и с уважаване на иска по чл.124,ал.4 ГПК,поради което е прекратил производството поради липса на правен интерес.

На първо място административното и исковото производство се водят 2 на различни основания и не може да се приеме,че последиците при уважаване на двата иска са едни и същи.

Както се спомена по-горе нищожният адм. акт страда от съществени пороци,които го правят невалиден да произведе посочените в него резултати.Нищожността е изначална и обусловена от органа,който го е издал,поради което е предмет на административното производство.

С исковото производство по чл.124,ал.4 ГПК се засяга гражданскоправната сфера,а също така може да доведе до развитие на наказателно производство във връзка със съставяне на неистински документ-с невярно съдържание и ли с неавтентичен подпис.

Това е документ, на който е придаден вид, че изхожда от лице, различно от неговия реален автор. Неистински документи са тези, подписът под съдържанието на които е фалшифициран или чието съдържание противоправно е променено.

При престъплението „документна измама“ извършителят използва документ с невярно съдържание/неистински или преправен документ, за да въведе, поддържа или използва вече възникнало заблуждение у длъжностно или друго лице, за да го мотивира да се разпореди с имущество, което деецът желае да присвои.

Документна измама ще бъде налице както когато самият извършител е съставил документа, така и когато той е съставен от друго лице, а деецът единствено го използва с цел противозаконно да получи чуждо движимо или недвижимо имущество.

За осъществяване на документна измама ще носи отговорност и лицето, което е съставило документа с невярно съдържание, неистинския или преправения документ, съзнателно давайки по този начин възможност на друго физическо или юридическо лице да получи движимо или недвижимо имущество без правно основание.

На второ място ВРС е приел липса на правен интерес от водене на иск по чл.124,ал.4 ГПК единствено и само като се е позовал на хипотезата при уважаване на иска за прогласяване на нищожност на ЕР на ТЕЛК от административния съд.В обратния случай,при отхвърляне на иска, атакуваното ЕР ще остане да действа и тогава за ищецът ще е налице правен интерес от разглеждането му.

3

Ето защо при преценка за преюдициалност на спора пред Административен съд ВРС е следвало да спре исковото производство до разрешаване на спора по административното производство,а не да прекрати производството по чл.124,ал.4 ГПК.

Разноски не следва да се присъждат,тъй като няма данни такива да са направени от жалбоподателя.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1378 от 20.08.2025г. по гр.д.№1783/2025г. на ***ски районен съд, с което производството по делото е прекратено и Исковата молба е върната на ищеца.

ВРЪЩА делото на ***ски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. ***, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500254 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на Национален осигурителен институт-София,представлявано от Директора на ТП на НОИ *** против Определение №1378 от 20.08.2025г. по гр.д.№1783/2025г. на ***ски районен съд, с което производството по делото е прекратено и ИМ е върната на ищеца.

Излага оплаквания ,че неправилно производството е прекратено и съдът е приел,че не е налице правен интерес от водене на производството по чл.124 ГПК.Счита,че не е налице хипотезата на чл.126,ал.1 ГПК,тъй като в настоящото производство се претендира неистинност на документ,поради това,че един от подписите на комисията е подправен и не е положен от лекарспециалист,а в производството пред административния съд се преценява законосъобразността и действието на административния акт.С други думи двата иска имат различен предмет и различно основание.

Иска от съда да отмени атакуванато определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от ВРС. Претендира направени по делото разноски.

Ответникът по жалба ***-*** чрез адв. СЛ е подал отговор,с който оспорва частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение .Счита,че при евентуално прогласяване нищожността на атакувания адм.

Акт,съставляващ ЕР на ТЕЛК,то същият ще бъде отменен и въпросът за 1 неистинността на ЕР на ТЕЛК ще бъде ирелевантен.Ако адм. съд отхвърли жалбата то ЕР на ТЕЛК ще остане валидно,т.е решението на Адм съд е с преюдициално значение за настоящия спор.

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от от Директора на ТП на НОИ *** е предявил иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК за установяване неистинността на ЕР №1813/14.05.2019г. на ТЕЛК към ***-*** и при условията на алтернативност за прогласяване нищожността на същото ЕР пред Адм.съд –***. Административен съд *** е приел,че искът по чл.124 ГПК е подсъден на ВРС и е прекратил производството в тази му част като го е изпратил по подсъдност на ВРС,а в останалата част за прогласяване нищожността на административния акт е останал за разглеждане пред Адм.съд.

С обжалваното определение ВРС е прекратил производството по делото,като е приел,че липсва правен интерес от водене на производство по чл.124,ал.4 ГПК,тъй като с разрешаване на спора пред адм. съд правните последици от установяване нищожността на административния акт ще са същите както и при установяване на неистинността му.

Настоящият състав на ВОС не споделя изводите на ВРС по следните съображения:

Производството пред Административен съд се занимава с въпроса за нищожността на ЕР №1813/14.05.2019г. на ТЕЛК към ***-***.Един административен акт е нищожен ако е налице съществен порок,който още при издаването му не поражда целените с него правни последици/ напр. не е издаден от компетентен орган или не съдържа необходимите за съответния адм. акт реквизити/.

С иска по чл.124,ал.4 ГПК ищецът цели да установи неистинност на този адм. акт,поради обстоятелството,че един от подписите не е положен от посочения лекар-специалист и поради това е неистински.

ВРС с обжалваното определение е приел,че при уважаване на иска по адм. производство ще се постигне същият резултат както и с уважаване на иска по чл.124,ал.4 ГПК,поради което е прекратил производството поради липса на правен интерес.

На първо място административното и исковото производство се водят 2 на различни основания и не може да се приеме,че последиците при уважаване на двата иска са едни и същи.

Както се спомена по-горе нищожният адм. акт страда от съществени пороци,които го правят невалиден да произведе посочените в него резултати.Нищожността е изначална и обусловена от органа,който го е издал,поради което е предмет на административното производство.