Решение № 2885 от 25.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330112759 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, срещу Д. И. К., с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2217 лева главница, дължима по договор за кредит от разстояние № **/**г., сключен между страните, сумата от 705,42 лева – възнаградителна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 20.01.2022 г., и сумата от 99,77 лева – обезщетение за забава от 20.01.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5100/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 10016/2022 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр. с-в, по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 23970/20.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 10016/2022 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди в исковата молба, че на **г. между страните е сключен договор за кредит от разстояние № **, по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 3000 лева, като последният се задължил да върне на същата, ведно с лихви и такси, на 24 месечни вноски. Последната вноска по сключения договор за кредит, падежирала на 20.01.2022 г., като останал незаплатен остатък в размер на 2217 лева – главница, и 705,42 лева – възнаградителна лихва. За неизпълнението на задължението за заплащане на главницата, се претендира и обезщетение за забава от датата на последната вноска – 20.01.2022 г., до 30.06.2022 г. Доколкото ответникът не изпълнил задължението по сключения договор в цялост, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било 1 образувано ч. гр. д. № 10016/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив и била издадена заповед. Срещу последната ответникът възразил, поради което се обуславя наличие на правен интерес от исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. И. К., с който се оспорват предявените искови претенции по основание и размер. Навеждат се доводи, че претендираните от ищеца суми са въз основа на неравноправни клаузи. Клаузата за възнаградителна лихва противоречала и на добрите нрави, доколкото размерът на същата надхвърлял 10 %. Признава се, че ищецът е получил сумата в размер на 3000 лева в заем на 31.01.2020 г., като до настоящия момент от същия била заплатена сумата в размер на 2665 лева. Неправилно, според ответника, същата била съотнесена за заплащане на лихви и неустойка, като с посочената сума се твърди да е погасена главницата по договора. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10016/2022 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Изи Финанс“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 5100/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. С Разпореждане № 23970/20.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 10016/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № **/**г., сключен между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 3000 лева за срок от 720 дни, при лихвен процент в размер на 40,15 % и ГПР в размер на 48,3 %. В чл. 3 от договора е уговорено, че за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит, ищецът се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция за цялата сума по договора или две физически лица - поръчители, които следва да отговарят на многобройните изисквания на чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора. При неизпълнение на посоченото задължение, съобразно чл. 3, ал. 2 от договора, ищецът дължал на ответника неустойка в размер на 1350 лева.

С молба вх. № 105609/23.12.2022 г.по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ответника, същият признава, че по сключения договор ищецът е заплатил сумата в размер на 2665 лева.

В хода на производството е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, изготвена от в.л. Й. П., съобразно което размерът на обезщетение за забава за периода 20.01.2022 г. - 30.06.2022 г. върху главница в размер на 2217, 14 лева в размер на 99,77 лева, на обезщетение за същия период върху главница в размер на 109,14 лева възлиза на сумата в размер на 4,91 лева, на 2 главница в размер на 1650 лева - на сумата в размер на 74,25 лева, и на главница в размер на 335 лева - на сумата в размер на 15,08 лева.

По делото е приобщена и СТЕ, изготвена от в.л. **. А. К., като съобразно заключението по същата, договорът за кредит е изготвен с използването на шрифове от семейството на TimesNewRoman и размер 12 pt.

Съдът кредитира приобщените по делото ССчЕ и СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

Същите не се оспорват и от страните в производството.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За основателността на всеки предявени обективно кумулативно съединени искове, дружеството - ищец следва да установи валидно договорно основание - Договор за предоставяне на кредит от разстояние № **/**г., сключен между страните, обвързващо страните в производството. Посоченото следва да се разгледа съвместно със заявеното в отговора на исковата молба възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - в ГПР не е включена дължимата неустойка. Посоченото поставя потребителя в 3 подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена дължимата неустойка. Дори напротив - при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита.

Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на приобщения договор за кредит следва, че главницата възлиза на сумата в размер на 3000 лева.

Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника по договор за паричен заем сумата в общ размер на 2665 лева, респ. дължимият остатък от главницата възлиза на сумата в размер на 335 лева. До този размер предявеният иск за заплащане на главницата следва да бъде уважен, като над този размер предявеният иск за заплащане на главницата, както и останалите предявени искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Така от страна на същия са представени доказателства за извършени разноски в исковото производство в размер на 128,24 лева - заплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на спора, и сумата в размер на 250 лева - депозити за СТЕ и ССчЕ. С оглед изложеното общият размер на извършените от ищеца разноски възлиза на сумата в размер на 478,24 лева, а дължимите от ответника съразмерно на уважената част от исковите претенции - на 53,00 лева.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e524533e-70b2-4984-afcd-cf8168a54d7c