Решение № 332 от 22.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. В., 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420103551 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АПС Б.Б“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1404 р-н Т., бул. „Б.“ **, против В. Б. Г., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж. к. „Д.“ **.

Ищецът „АПС Б.Б“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу В. Б. Г. за следните суми: 500,00 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г. между „С.К.” ООД и В. Б. Г.; 342,22 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за паричен заем; 75,78 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.05.2019 г. до 29.11.2019 г.; 119,88 лв.

– законна лихва за забава, дължима за периода от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г., 391,12 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,58 лв. – държавна такса и сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 3316/12.08.2024 г. заявлението е отхвърлено за сумите 342,22 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за паричен заем и 391,12 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.” ООД, дължими по Договор за паричен заем № 319677, сключен на 29.05.2019 г. между „С.К.” ООД и В. Б. Г., като е издадена заповед за изпълнение за останалите суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2019 г. ответницата сключила Договор за 1 паричен заем № 319677 със „С.К.“ ООД, по силата на който получила сумата от 500,00 лв., срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски в по 153,00 лв. в срок до 29.11.2019 г., когато падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за паричен заем страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Твърди се, че процесният договор бил сключен според повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа се, че дори и съдът да не приеме, че договорът е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Излагат се съображения, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „С.К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б“ ЕООД, като вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че ответницата била надлежно уведомена за извършената цесия, като в случай че съдът приеме, че това не е така, се иска да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършена с исковата молба.

Поддържа се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за паричен заем, като към настоящия момент задълженията все още не били погасени.

Навеждат се доводи, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2575/2024 г. по описа на Районен съд – В., а именно: главница в размер на 500,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 75,78 лв. за периода от 29.05.2019 г до 29.11.2019 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 119,88 лв. за период от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Посочва се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, като претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г).

Предвид тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Навеждат се доводи, че по делото ищецът не е представил никакво искане, заявка или заявление за отпускане на кредит, подадено от ответницата до „С.К.“ ООД, като не може по никакъв начин да се установи, че именно ответницата е страна по процесния договор за потребителски кредит, „сключен от разстояние“, както и каква е нейната самоличност. Сочи се, че липсват доказателства за това ответницата да е кандидатствала за отпускане на кредита, като е избрала конкретен продукт на кредитора, срок и размер на кредита, както и доказателства за изпращане на писмо по електронната поща на ответника от страна на „С.К.“ ООД, съдържащо СЕФ с цялата необходима преддоговорна информация. Поддържа се, че в случая не е налице валидно сключен договор за паричен заем и не е възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.

Излагат се съображения, че от приложените писмени доказателства не се установява „С.К.“ ООД да е предоставило в брой или по банков път заемната сума в размер на 500,00 лв. на ответницата, като в чл. 19 от Общите условия, регламентиращ начина на предаване на заемната сума, се съдържат две алтернативни хипотези за това, но в исковата молба нито е описана която и да е от тях, нито пък са представени доказателства за предаване на заемната сума на ответницата. Оспорва се твърдението, че посочената сума от 500,00 лв. е била получена от ответницата В. Г., като се твърди, че приложеният към исковата молба документ, наименован „разписка за усвоена сума“, не представлява разписка за платена/получена сума, не съдържа имената и подписа на ответницата и по никакъв начин не доказва, че заемната сума й е била изплатена.

На следващо място се прави възражение за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че клаузата на чл. 6.2 от договора за паричен заем оставя заемателят-потребител без право да избира дали да изпълни задължението си по чл. 6.1. и да осигури обезпечение или да заплати неустойка, като съгласно тази клауза на неустойката директно е включена в размера на погасителна вноска, което е недопустимо.

Сочи се, че и изискванията, които чл. 6.1. от договора поставя пред потребителя, са невъзможни за осъществяване от негова страна.

Твърди се, че начислената по чл. 6.2 неустойка не е включена към ГПР и по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изтъква се, че законът поставя изискване в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява точно какви суми ще дължи, като в конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.48 %, но от съдържанието на договора по никакъв начин не става ясно точно какви разходи ще заплаща длъжникът и по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа се, че потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като е принуден да заплаща допълнително възнаграждение под формата на неустойка за предоставяния му паричен заем, което обстоятелство не му е било известно при първоначалното определяне на ГПР и той не би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора, като в случая потребителят 3 не разполага с информация за точния размер на оскъпяването на кредита, тъй като ГПР е посочен само в краен размер и то в процент, без да се съдържат индивидуалните разходи, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК в договора не са посочени изрично, ясно и конкретно всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Излагат се съображения и че клаузата, с която е регламентиран лихвен процент в размер на 40,05 %, е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че посоченият лихвен процент не съответства на изискванията на добрите нрави, тъй като максималният размер на възнаградигелна лихва, до който съглашението за плащане е действително, е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва, като в случая договорената между страните годишна лихва в размер 40,05 %, надхвърля така установения праг. Посочва се, че не е налице валидна клауза за възнаградителна лихва и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, поради което искът за възнаградителна лихва следва да се отхвърли като неоснователен. Отделно от това се изтъква, че възнаградителна лихва се претендира за периода от 29.05.2019 г. до 29.11.2019 г., но същото вземане е погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 02.08.2024 г., а 3-годишната давност е изтекла на 03.02.2023г., тъй като в периода 13.03.20г. – 20.05.20 г. давност не текла.

Оспорва се и предявеният иск за мораторна лихва. Сочи се, че от исковата молба и доказателствата по делото не се установява основанието за претендираната лихва за забава, не става ясно по отношение на коя главница се претендира обезщетението за забавено плащане. Отделно от това се изтъква, че тази лихва се претендира за периода от 29.11.2019 г. до 02.08.2024 г., но вземането е погасено по давност за част от периода, тъй като заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 02.08.2024 г. и за периода 29.11.2019 г.

– 02.08.2021 г. то е погасено по давност.

Навеждат се и доводи, че ищецът не е доказал при условията напълно и главно доказване надлежно уведомяване на ответника – длъжник за цедираното вземане, като по делото липсват доказателства за това представеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да е достигнало до длъжника. Твърди се, че връчването на особен представител не следва да се приравнява нито на връчване на самия ответник, нито на връчване на упълномощен адвокат, като получаването от страна на особения представител на изявления, които по принцип биха довели до промяна в спорното материално правоотношение, каквото е заменянето на предишния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Посочва се и че от представения по делото договор за прехвърляне на вземания с дата 21.07.2022 г. не се установява дали и кое точно вземане спрямо ответницата е цедирано на ищеца.

По тези и останалите посочени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе 4 предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна: