Решение № 501 от 02.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20201001002370 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 35744/27.03.2020 г., подадена от „Медикет цех“ ЕООД чрез адвокат Я.М. от САК срещу решение № 463/09.03.2020 г., постановено по търг. дело № 1004/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Бейби пласт“ ЕООД искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл. I-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на следния недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ 4, ет. 2, предоставен по договор за наем от 28.12.2017 г., сключен между „Медикет цех“ ЕООД като наемодател и „Бейби пласт“ ЕООД като наемател, за сумата от 25 000 лева, представляваща неплатените наемни вноски за имота за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г., и за сумата от 2 069.44 лева, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 25 000 лева за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.; както и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК „Медикет цех“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бейби пласт“ ЕООД сумата от 2 000 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивния съд да го отмени.

Твърди, че първоинстанционният съд не се съобразил с наличието на нотариално заверен договор за наем, който удостоверявал волята на страните и при безспорно доказано владение на процесния имот от собственика и управителя на фирма „Бейби Пласт“ ЕООД, при което съдът 1 отхвърлил предявения иск, позовавайки се на гласни доказателства при налични удостоверителни писмени. От събраните по делото доказателства се установявало, както владението на „Бейби пласт“ ЕООД върху процесния имот и неговото предаване, така и че основанието на договора за наем било ползвано за постигане на цели пред съответните институции търговски регистър, Столична Община, район „Витоша“ и СРС, за да се черпели залегналите в него права. След като съдът не преценил, че били налице основанията за нищожност на договора, единственото правилно решение било да уважи предявения иск. Обстоятелството, че г-жа И. се ползвала от договора когато и е изгодно и го използвала извън предмета на основанието му било нейно своеволие и нарушение, поради което получила и покана за разваляне на договора, след получаването и също нямало възражение за непредаване на владението на имота. От показанията на свидетеля И. се установявало, че към момента на сключване на договора, тя ползвала друго наето жилище за живеене с децата, което било ясно доказателство, че било налице нарушение на договора от нейна страна, но това не я освобождавало представляваното от нея юридическо лице от изпълнение на поетите с договора задължение. Не можело да се пренебрегнат законовите задължения на представляваната от И. фирма и тази на ищеца като юридически лица, защото управителите на същите имали общи деца, каквато клауза в закона нямало.

Жалбоподателят обжалва решението и в частта му за разноските с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат Ч.. В тази част първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК с определение № 3430/10.07.2020 г., което не е обжалвано от страните и е влязло в сила, с оглед на което настоящият въззивен съдебен състав не дължи произнасяне в тази част на въззивната жалба, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Бейби пласт“ ЕООД чрез адвокат А.Ч. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди решението. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „Медикет цех“ ЕООД чрез адвокат М. поддържа жалбата си и направените с нея искания, а от своя страна въззиваемата страна „Бейби пласт“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат Ч. изразява становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. И двете страни претендират разноски, за което представят списъци по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Медикет цех“ ЕООД срещу „Бейби пласт“ ЕООД искове, както следва: за връщане на недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ 4, ет. 2, предоставен по договор за наем от 28.12.2017 г., сключен между „Медикет цех“ ЕООД като наемодател и „Бейби пласт“ ЕООД като наемател; за присъждане на ищеца на сумата от 25 000 лева, представляваща 2 неплатените наемни вноски за имота за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.; както и на сумата от 2 069.44 лева, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 25 000 лева за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.

Ищецът твърди, че между него като наемодател и ответното дружество като наемател бил сключен на 28.12.2017 г. договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване гореописания недвижим имот срещу месечен наем в размер на 2 500 лева без ДДС. На наемателя бил даден гратисен период от два месеца, през който да не дължи месечен наем за имота. Считано от 10.03.2018 г., ответникът дължал заплащането на наема съгласно чл. 3.1. от договора, но не платил нито една месечна наемна вноска. Поради неизпълнение на задължението на наемателя за плащане на уговорения месечен наем, ищецът отправил нотариална покана до ответника, получена на 30.11.2018 г., за прекратяване на договора и освобождаване на имота.

Договорът за наем се считал прекратен на 03.01.2019 г. Ответникът нито освободил предоставения му под наем имот, нито заплатил дължимия наем, а продължавал да ползва имота и след прекратяването на договора за наем.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Бейби пласт“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на договора за наем поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че изначално недвижимият имот с предназначение - жилище, апартамент, не бил предоставен за нуждите на ответното дружество, а за лични нужди на управителя на ответното дружество - Н. С. И. и двете й деца от управителя на ищцовото дружество - И. Д. И.. Договорът за наем бил сключен между двете дружества само по счетоводни и данъчни съображения. Ако се приемело, че договорът за наем бил действителен, то за плащането на наема следвало да бъде издадена фактура от страна на наемодателя ищец, което не било сторено, поради което ответникът не носел отговорност за неизпълнението. Не следвало да се заплаща наемната цена за имота, тъй като наемодателят ищец не изпълнил основното си задължение да предостави годен имот за нуждите на наемното правоотношение - офис. Предоставен бил имот за жилище, апартамент, а не за офис, а промяната на предназначението съставлявало строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Такава промяна на предназначението не била извършвана и бил предоставен имот, който не можел да бъде ползван за нуждите на ответното дружество „Бейби пласт“ ЕООД. Поради това ответникът оспорва дължимостта на наема и неустойките. Също така посочва, че имотът не бил предаден на ответното дружество от страна на наемодателя, а същият бил обитаван от Н. И. и общите й с управителя на ищцовото дружество две деца, т. е. ползването на имота не било нито за целите, нито за сметка на ответното дружество.

С допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове. Оспорва възраженията на ответника. Сочи, че вписаният в търговския регистър адрес на управление на ответното дружество „Бейби пласт“ ЕООД бил този на наетия имот. Ответникът направил признание, че държи имота, тъй като юридическите лица извършвали действия чрез управителите си. Били издавани фактури за наема ежемесечно. Оспорва като ирелевантни в настоящото производство доводите на ответника за фактическите отношения между управителя И. и управителя на ищцовото дружество И., както и за общите им деца.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Бейби пласт“ ЕООД е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените възражения срещу предявените 3 искове. Оспорва, че му били изпращани фактурите за наем и сочи, че същите били създадени за целите на настоящото производство.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл. I-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, явяват се процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че на 28.12.2017 г. между ищеца „Медикет цех“ ЕООД като наемодател и ответника „Бейби пласт“ ЕООД като наемател е сключен приложения по делото договор за наем на недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ 4, ет. 2, който имот е собственост на ищцовото дружество, видно от приложения по делото нотариален акт № 55 от 12.12.2017 г., том ІV, рег. № 10785, дело № 466 на нотариус Г. Г. с рег. № 637 и район на действие – СРС.

Видно от договора, страните по него уговорили следното: наемодателят предоставя имота на наемателя срещу наем в размер на 2 500 лева без ДДС, като е уговорен гратисен период от два месеца (чл. 2.1. и чл. 2.2.); наемателят се задължава да плаща на наемодателя договорения месечен наем до 10-то число на всеки календарен месец (чл. 3.1); задължение на наемодателят е да предаде недвижимия имот в състояние, което съответства на състоянието, за което се отдава под наем (чл.

4.1); наемодателят се задължава да не пречи на наемателя за нормалната експлоатация на недвижимия имот (чл. 4.2); наемодателят ще има право на достъп до имота и вътре в него след предварително уведомление и съгласие от страна на наемателя в удобен за последния ден и час, като целта на посещението на наемодателя е да се увери, че действително имотът се стопанисва с грижата на „добър стопанин“ и по предназначение (чл. 4.3); договорът се сключва за срок от една година, включваща и гратисния период, и действието му започва от 02.01.2018 г., като след изтичане на договорения срок и при липса на претенции от двете страни, договорът се счита за безсрочен (чл. 5) и договорът се прекратява с едномесечно писмено предизвестие (чл. 6.1).

С нотариална покана ищецът е отправил до ответника едномесечно предизвестие по чл. 6.1. от договора за наем, считано от получаване на поканата, както и го е поканил в тридневен срок от изтичане на предизвестието да предаде държането на имота и ключовете от входните врати.

Нотариалната покана е връчена на ответното дружеството на 30.11.2018 г. чрез управителя му Н.

М..

Ищецът е представил по делото фактури, с доставчик „Медикет цех“ ЕООД и получател „Бейби пласт“ ЕООД, за уговорения месечен наем за имота, които фактури са подписани само от представител на ищцовото дружество.