Определение № 550 от 23.08.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 362/2023
- Вид
- Определение № 550
- Подписан
- 23.08.2023
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Красимира Веселинова Тагарева, Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550 гр. Ямбол, 23.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Красимира В. Тагарева
Калина Г. Пейчева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500362 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. И. В. от гр.*******, против Определение №703 от 19.04.2023г., постановено по в. гр. д. №2959/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на постановеното по делото Решение №78 от 21.02.2023г. в частта на присъдените разноски.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Частната жалбоподателка оспорва наличието на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника Б. В. от заплащане на разноските по делото, като сочи множество дела между нея и този ответник, образувани по описа на СРС, при наличието на които дела счита, че този ответник с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело. Сочи, че именно тези множество дела са станали причина тя да предприеме действия за прекратяване на съсобствеността с Б.В. и да включи в предмета на делбата процесния апартамент, без да знае какви са действителните отношения на страните по сделката и узнавайки за същите отношения е оттеглила иска за делба на апартамента, но тези факти били игнорирани от първоинстанционния съд. Също неправилно, в нарушение на закона и на житейската логика, според жалбоподателката районният съд, освобождавайки ответника Б.В. от отговорността за разноски, възложил на нея всички сторени по делото разноски.
Ответникът по жалбата Т. Й. М., чрез пълномощника си адвокат П.В., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба, като претендира разноските в настоящото производство.
Писмен отговор на частната жалба е подал и Б. П. В., който счита жалбата за неоснователна и сочи, че поведението на частната жалбоподателка е единствената причина за образуване на настоящото дело.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията са следните:
Ямболският районен съд е сезиран с исковата молба на Т. Й. М. от гр.*******, с която против ответниците – бивши съпрузи И. И. В. и Б. П. В., двамата от гр.*******, е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на апартамент №17 в гр.*****,ж.к.******бл.**, вх.*, ет.*, представляващ самостоятелен жилищен имот с посочен идентификатор. Ищецът е основал правото си на собственост върху спорния апартамент на две основания – привидност на сделката за продажба на апартамента, сключена по време на брака на двамата ответници и придобивна давност.
1
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника Б.В., който е признал иска, а ответницата И. В. не е подала писмен отговор, не се е явила в о.с.з. при разглеждане на делото и не е изразила становище по допустимостта и основателността на иска.
По делото е установено, че спорният апартамент в гр.******* е бил предмет на иск за делба, предявен от И. В. против Б.В., който иск е бил предявен пред СРС и който иск в хода на производството по делото е бил оттеглен от В..
С постановеното по настоящото дело влязло в сила Решение №78/21.02.2023г. ЯРС е уважил иска за собственост, предявен от Т.М.. При уважаване на иска районният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но е приел, че на основание чл.78, ал.2 ГПК ответникът Б.В. не дължи разноски, тъй като е признал иска, при което съдът е възложил на ответницата И. В. всички сторени от ищеца разноски в размер на 2 169,07лв., приемайки, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, предявявайки иска за делба на процесния апартамент.
С обжалваното определение Ямболският районен съд е оставил без уважение искането на ответницата И. В. за изменение на решението в частта за разноските с мотиви, че не е налице основание за изменение съображенията на съда за присъждане в полза на ищеца на разноските по делото и за отговорността на ответницата за тези разноски. Съдът не е споделил доводите на ответницата, че неподаването на писмен отговор на исковата молба има значение за отговорността й за разноските по делото, посочил е, че неподаването на отговор на исковата молба не е равнозначно на признание на иска, а по отношение на ответника Б.ВасИ. В е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Определението на първата инстанция е неправилно и следва да бъде отменено.
Въззивната инстанция споделя изводът на районния съд, че по отношение на ответницата И. В., сега частна жалбоподателка, не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване от отговорността за разноските по делото, направени от ищеца.
Предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска (т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца право) и да признае иска. Преценката за предпоставките на чл.78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. В случая е установено, че ответницата В. е предявила иск за делба на спорния апартамент в гр.*******, като в хода на процеса за делба е оттеглила този иск и дори да се приеме тезата й, че тези нейни действия не са били за оспорване правата на ищеца поради незнание на действителните отношения във връзка със спорното жилище, по делото не е налице признание на иска от страна на ответницата И. В. и правилно ЯРС е приел, че неподаването на отговор на исковата молба не е признание на иска, при което не е осъществен състава на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и В. е задължена за сторените от ищеца разноски.
Доводите в частната жалба, че неправилно районният съд е освободил другия ответник Б.В. от отговорността за разноски, не могат да бъдат взети предвид при възлагане на ответницата В. на дължимите от нея разноски на ищеца. Частната жалбоподателка няма правен интерес и не е легитимирана да брани чужди процесуални права – тези на ищеца, тъй като това е в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана. Като претендиращ разноските от двамата ответници по иска, ищецът има правен интерес да поиска изменение на решението на първата инстанция в частта, с което е освободен ответника В. от разноски или да обжалва определението по чл.248 ГПК, но не е сторил това.
Основателно е оплакването на частната жалбоподателка, че неправилно е ангажирана отговорността й за всички сторени от ищеца разноски по делото. Двамата ответници са конституирани като необходими другари по делото , но те не са солидарни длъжници. Съгласно чл.121, ал.1 ЗЗД, отговорността е солидарна, когато законът предвижда това или при наличие на изрична уговорка. В случаите, когато страните, на които се възлага в тежест заплащането на разноски са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Щом липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарна отговорност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между ответниците по делото, отговорността за разноските към ищеца не е солидарна по смисъла на чл.121 от ЗЗД. Независимо, че задължението за разноски е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга. Или в случая разноските на ищеца са дължими от двамата ответници в размер на по 1/2 от определената 2 сума в размер на 2 169,07лв., т.е. дължимият размер на разноските от ответницата В. е в размер на сумата 1 084,54лв. Поради това, обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено и да бъда изменено решението на ЯРС с отмяна на същото решение в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над сумата 1 084,54лв. до размера на 2 169,07лв.
При този изход на делото, при уважаване на частната жалба, разноски за тази инстанция не се присъждат на ответника по жалбата Т.М.. Дори и при неосноваленост на жалбата, разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като трайната съдебна практика на ВКС е, че производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №703/19.04.2023г., постановено по гр.д. №2959/2022г. по описа на Ямболски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №78/21.02.2023г. на Ямболски районен съд , постановено по гр.д. №2959/2022г. по описа на този съд в частта, с която И. И. В. е осъдена да заплати разноски на ищеца Т. Й. М. от гр.*******, с посочени данни, като отменя същото решение в частта, с която са присъдени на Т. Й. М. разноски над сумата 1 084,54лева до размера на сумата 2 169,07 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3