Решение № 168 от 17.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000356 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Залива 47 – СП“ АД, чрез представляващата дружеството П.Д., против решение № 188 от 25.04.2023 г., постановено по т. д. № 681/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за установяване, че същото не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 26 766,68 лева, за която е издадена фактура № ***** г., начислена за периода от 01.07.2022 г. до 28.09.2022 г. за обект с административен адрес: *****.

Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че сумата се претендира за плащане като „фикционно изчисление“ по смисъла на чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ.

Навежда оплаквания, че съдът не е взел предвид, че през процесния период между страните няма правоотношение по доставка на електроенергия. Счита, че в случая са приети за установени факти, за които липсват доказателства. В тази насока се излагат подробни доводи за наличието на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Твърди, че не е взета предвид липсата през процесния период на цена за продажба от ответника на електроенерегия за „технологичен разход“, която да е одобрена от КЕВР.

Въззивникът сочи подробни съображения за неправилното приложение на материалния закон. Смята, че към предмета на спора не са съотнесени норми 1 на Правото на ЕС, по-конкретно Директива (ЕС) 2019/944 на ЕП и Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вършения пазар на електроенергия и за изменение на Директива № 2012/27/ЕС и Приложение 1 към нея, с което е въведено изискване за задължителна информация към фактура за електроенергия, която в случая липсва. Предвид горното моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез адв. Н. Б.. Излага подробни доводи относно неоснователността на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Сочи, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измервана електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия. Сочи, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение, т.е. процедурата няма санкционен характер спрямо потребителя. Счита, че ответникът е провел пълно и главно доказване относно наличието на основание за преизчисляване на сметката на дружеството потребител. Поради това намира за неоснователни всички възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Инвокира доводи относно правилността на обжалваното решение, като намира за обоснован извода за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Намира за правилно определен по делото периода за корекцията.

Счита за необосновано твърдението, че ответното дружество е следвало да установи реалното потребление на електрическа енергия. Излага съображения за неоснователност на направените доказателствени искания. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустими и ангажират съда с произнасяне по същество.

Предварителните въпроси относно администрирането на жалбата и отправеното от въззивника доказателствено искане за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза са изяснени в определение № 732 от 11.10.2023 г., постановено в производството по чл. 267 ГПК пред въззивния състав.

В проведеното на 09.04.2024 г. съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените от тях становища посредством представените от тях въззивни жалби и съответните писмени отговори.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

2

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена претенция от правен субект, който твърди, че не дължи начислена му от „Електроразпределение Север“ АД парична сума, съгласно издадена от последното корекционна фактура, представляваща цената на доставена електрическа енергия за обект находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 93, ап. 2, за клиентски номер ***** и абонатен номер *****.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Въззивната жалба е депозирани от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. второ ГПК.

Ищецът „Залива 47 – СП“ АД, твърди в исковата си молба, че между страните е налице правоотношение по пренос на електрическа енергия и за достъп до електроразпределителна мрежа до обект на ищеца с адрес гр.***** с клиентски № ***** и с абонатен № *****. Излага, че с писмо от 04.10.2022г. ответникът претендирал заплащане на сумата от 26766,68лв. в срок до

24.10.2022г., като прилагал констативен протокол

№5101764/28.09.2022г., справка и фактура №*****г., а ищецът подал жалба за оспорване на задължението. Твърди, че процесната сума се претендира от ответника като цена за електрическа енергия, която не е реално доставена, а е определена по извършени изчисления на ответника по ПИКЕЕ. Оспорва наличието на основание за ответника да получи исковата сума, като твърди, че е заплащал потребената електрическа енергия на съответния доставчик.

Оспорва данните в констативния протокол и изготвянето му в съответствие с ПИКЕЕ от 2019 г.. Оспорва издаването на фактурата по редовно водени счетоводни регистри на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР АД, както и в съответствие с ПИКЕЕ. Оспорва ответникът да е собственик на 41454квч, които е доставило на ищеца, както и правото му да доставя електрическа енергия до краен потребител и да събира суми за услуги по пренос и достъп до високо напрежение.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание.

Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 50, ал. 2, и 3 от ПИКЕЕ. Излага, че фактическият състав, от който възниква правото му да извърши корекция, не включва наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, като процедурата няма характера на санкция, а конкретизира цената на доставената и потребена електрическа енергия. Излага, че ответникът е оператор на разпределителната мрежа съгласно §1, т. 34, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ според чл. 116, ал.

3

6 ЗЕ и съгласно чл. 45 от ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и СТИ. Счита, че е предвидена възможност за крайния снабдител да коригира едностранно сметките на потребителите в случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като същият бил освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Твърди, че е изпълнявал точно задълженията си да пренася и снабдява с електрическа енергия обекта на ищеца, като на 28.09.2022 г. била извършена техническа проверка на измервателната система от негови служители, в присъствието на независим свидетел, документирана в констативен протокол

№5101764/28.09.2022 г.. Излага, че при проверката е установено наличие на неправомерно присъединяване към мрежата, като са предприети технически действия за отстраняване на нередността и е възстановена правилната схема на свързване. Сочи, на 29.09.2022 г. е съставена справка за корекция, като е използвана методиката по чл. 50, ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ.

При така въведения от страните предметен обхват на производството няма спор относно специфичния характер на създадените между тях отношения, намиращи законовата си регламентация на първо място в Закона за енергетиката. Касае се за правоотношение със специален предмет от сферата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа енергия, доставяне на електрическа енергия, уредени освен в посочения специален закон (ЗЕ) и в редица подзаконови нормативни актове, тези регламентирани в чл. 83, ал. 1 ЗЕ. Един от спорните моменти в настоящото производство е свързан с прилагането на подзаконовия нормативен акт посочен в чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ, а именно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на КЕВР. Доколкото същите са приети от КЕВР с решение по т.

1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. в изпълнение на делегирани със закон правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1 във вр. чл. 11 и чл. 12 ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ , са приети понастоящем действащите Правила (ПИКЕЕ -ДВ бр. 35/2019г., изм. ДВ бр. 57/2021г.) от КЕВР, които съгласно чл. 1 определят условията и реда за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване; реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, съответно правата и задълженията на страните в тези хипотези. Материализираната уредба в чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на 4 законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл. 183, чл. 200 ЗЗД /, която цена, съгласно действащия ЗЕ, е регулирана от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които операторът на съответната мрежа извършва, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ). Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, не противоречи на нормативен акт от по- висока степен.

Подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическа енергия. В този смисъл неоснователни са възраженията касаещи противоречие на нормите на ПИКЕЕ с императивни норми от ЗЕ или общия закон ЗЗД. Влизането в сила на новите ПИКЕЕ от 04.05.2019 г. обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. Правилата установени в новия ПИКЕЕ, са приложими и за процесната корекционна процедура, която е извършена 28.09.2022 г. и е съставен констативен протокол № 5101764/28.09.2022 г. (л. 37 – л. 38 от делото). Така съгласно решение № 60269 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г. на III г.о. и цитираната в него практика, законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба.