Решение № 288 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500239 по описа за 2026 година

С Решение № 1490 постановено на 03.12.2025г. по гр.дело № 976 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г. е признато за установено в отношенията между страните, че Е. Г. Т., ЕГН ********** от гр.

**** дължи солидарно с „Неостил 2015“ ЕООД, ЕИК 203658030 и „Неостил“ ЕООД, ЕИК 121749438 на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4, представлявано от управителя М. Р. К., следните суми: 3 505,14 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 24.09.2015 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, 1 099,36 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 08.10.2015 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, и 2 925,35 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 05.06.2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена 1 заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 40814/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

Присъдени са сторените съдебни разноски.

Недоволна от решението е останала ответницата в първоинстанционното производство, която с въззивна жалба излага съображения за неправилност на решението. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, от фактическа и правна страна установи следното :

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 538, ал. 1 във връзка с чл. 463, ал. 1 от ТЗ, по реда на чл.422 от ГПК за съществуване на парични вземания по записи на заповед, платими на предявяване.

Съобразно т.17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск, предявен по реда на 422, ал.1 от ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за 2 съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В конкретният казус ответницата е въвела твърдение за наличие на каузални правоотношения между страните, които записите на заповед обезпечават, а именно договори за финансов лизинг по чл.

342, ал. 2 от ТЗ, по които задълженията на лизингополучателя са погасени чрез плащане и прихващане. В този случай нейно е задължението при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на сочените от нея конкретни каузални правоотношения между страните, във връзка с които са издадени записите на заповед, а именно лизингови правоотношения, както и пълното погасяване на задълженията по тях – чрез плащане и прихващане.

Между страните по делото няма спор, че процесните записи на заповед обезпечават съществували между страните каузални отношения, основани на договори за финансов лизинг. Относно сключването на договорите и предоставянето на лизинговите вещи на лизингополучателя ,,Неостил 2015“ ЕООД страните не спорят, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства. Т.е, съдът приема, че между ,,ОТП Лизинг“ ЕООД от една страна и ,,Неостил 2015“ ЕООД, ,,Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т. от друга страна валидно са възникнали облигационни правоотношения по договори за финансов лизинг и с оглед изпълнението на задължението на лизингодателя да предостави лизинговите вещи на лизингополучателя за временно и възмездно ползване, за ответницата в качеството й на съдлъжник на лизингополучателя се е породило задължението за заплащане на месечните лизингови вноски по всеки от трите договора за финансов лизинг с настъпване на падежа на лизинговите вноски.

Спорен по делото е въпроса дали са погасени задълженията по каузалните правоотношения с оглед направените от ответницата твърдения за частично плащане на задълженията по договорите за финансов лизинг и прихващане на остатъка от задълженията по 3 същите със споразумение, сключено между страните по делото.

По делото е допусната съдебно -счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че по договорите за финансов лизинг са постъпили плащания в общ размер на 84 251,74 лева.

Остават дължими суми в размер на 17 670,22 лева, от които по договор за финансов лизинг № 151682814814/24.09.2015 г. – 8 085,88 лева, по договор за финансов лизинг № 151682814972/08.10.2015 г. – 2 895,97 лева, по договор за финансов лизинг

№

171682823876/05.06.2017 г. – 6 688,37 лева.

Не се установява по делото остатъкът от дължимите плащания по договорите за финансов лизинг да е погасен чрез извършено между ,,ОТП Лизинг“ ЕООД и ,,Неостил 2015“ ЕООД прихващане на дължимите от ищеца комисионни плащания в общ размер на 20 936,26 лева съгласно издадените от ,,Неостил 2015” ЕООД фактури: фактура № 2000000005/03.10.2020 г., фактура № 2000000006/03.10.2020 г. и фактура № 20000000007/03.10.2020 г.

Съобразно въведените от ответницата оспорвания, първоинстанционният съд е приел, че между „ОТП Лизинг” ЕООД и „Неостил 2015“ ЕООД не е сключено споразумение за прихващане, тъй като представеното по делото споразумение носи подписа само на представилата го страна, но не и на насрещната страна „ОТП Лизинг“ ЕООД, с оглед на което същото не обвързва надлежно ищеца. Освен това, съдът е приел, че съгласно констатациите на съдебносчетоводната експертиза, неопровергани с други доказателствени средства по делото, задълженията на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД по посочените фактури за комисионни плащания в общ размер на 20 936,26 лева са платени на ,,Неостил 2015“ ЕООД на 12.11.2020 г.

Следователно липсват насрещни вземания на „Неостил 2015“ ЕООД, с които да се извърши твърдяното от ответницата прихващане.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя тези изводи на първоинстанционният съд като правилни, тъй като са обосновани със 4 събраните по делото доказателства.

Поради неизпълнение на задълженията по договорите за финансов лизинг от страна на лизингополучателя ищецътлизингодател е упражнил правото си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да развали същите с отправяне на нотариална покана до лизингополучателя.

Правилно първоинстанционният съд е приел,че сключените от лизингодателя след разваляне на договорите за финансов лизинг последващи договори за финансов лизинг за същите автомобили с трети лица нямат погасителен ефект по отношение на задълженията на първоначалния лизингополучател ,,Неостил 2015“ ЕООД и неговите съдлъжници ,,Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т., тъй като извършените по последващите договори плащания са в изпълнение на поетите от новите лизингополучатели задължения по тези договори, а не по процесните договори за финансов лизинг. В този смисъл въведените възражения с въззивната жалба за нарушения на морала са несъстоятелни.

Правилно първоинстанционният съд е приел,че в полза на ищеца съществуват непогасени парични вземания за лизингови вноски по сключените между страните договори за финансов лизинг от 24.09.2015 г., 08.10.2015 г. и 05.06.2017 г., обезпечени с процесните записи на заповед.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесните записи на заповед са редовни от външна страна, тъй като съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 535 от ТЗ, и обективират действителни менителнични сделки, с оглед на което за издателя и авалистите е възникнало задължение за плащане с предявяването на записите, от който момент вземането на поемателя е станало изискуемо, както правилно е приел, че възражението на ответницата по чл. 531, ал. 1 от ТЗ за погасяване по давност на вземанията по записите на заповед е изцяло несъстоятелно.

Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране 5 на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразните правни изводи, че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК съществуват, а предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове са основателни.

Въззивният съдебен състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло неоснователни.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените и доказани разноски в размер на 1 058,64 евро съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения, Окръжен съд Пазарджик РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1490 постановено на 03.12.2025г. по гр.дело № 976 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

ОСЪЖДА Е. Г. Т., ЕГН ********** от гр. **** да заплати на 6

„ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4, представлявано от управителя М. Р. К., сумата в размер на 1 058,64 / хиляда петдесет и осем и 0,64 / евро представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7