Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 197 от 07.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2131/2021
Вид
Определение № 197
Подписан
07.06.2021
В сила
07.06.2021

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. София , 07.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Руси В. Алексиев

Анелия М. Щерева

Константина М. Христова като разгледа докладваното от Константина М. Христова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602131 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по жалба от „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез синдика Н. М., срещу определение от 27.11.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 17524/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви състав, с което на основание чл. 323, ал. 1, т.

2 и т. 3 от НПК е върната жалбата на „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД срещу присъда от 23.06.2020 г., постановено по същото дело.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че дружеството е било лишено от възможността да вземе участие в съдебното производство, като не е било призовавано за провежданите открити съдебни заседания и не е уведомявано за постановената присъда и мотиви към нея.

Счита се, че „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД е било конституирано по делото като частен обвинител /или е следвало да бъде конституирано като такъв/. Излагат за съображения за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения, в това число липсата на дадени от страна на първата инстанция указания за отстраняване на констатирани във въззивната жалба нередовности – липсата на представителна власт на адв. Н. за нейното подаване. По посочените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок не са постъпили възражения срещу частната жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, както и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимата Г.В.Й. за извършено престъпление с правна квалификация чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 17524/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви състав.

В проведеното на 15.03.2019 г. открито разпоредително заседание СРС е оставил без уважение молбата на „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД за конституирането му по делото като граждански ищец и не е приел за съвместно разглеждане предявения от същото граждански иск.

С присъда от 23.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 17524/2018 г. по описа на 1

Софийски районен съд, НО, 131-ви състав, е призната подсъдимата Г.В.Й. за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда пред СРС е депозирана въззивна жалба вх. № 21051754/06.10.2020 г. от „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД, чрез адв. Н. Н., в която е отправено искане до СГС за отмяна на присъдата и постановяване на решение, с което подсъдимата да бъде призната за виновна.

С атакуваното определение от 27.11.2020 г. Софийски районен съд, на основание чл.

323, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, е върнал жалбата на „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД срещу присъда от 23.06.2020 г. В мотивите на обжалваното определение съдията е посочил, че, от една страна, въззивната жалба е подадена след изтичането на срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, срещу акт, който е влязъл в сила, а от друга страна, че същата изхожда от лице без право на жалба, доколкото „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД не е било конституирано като страна в процеса.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Депозираната частна жалба е допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователен, като съображенията за това са следните:

Нормата на чл. 318, ал.1 от НПК изрично посочва кръга от лицата, които могат да пренесат спора пред въззивната инстанция – прокурорът и страните. В конкретния случай от данни по делото несъмнено се установява обстоятелството, че „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД няма нито едно от тези качества, съобразно нормата на чл. 253 от НПК. Както вече беше изложено, в проведено на 15.03.2019 г. открито разпоредително заседание, СРС е оставил без уважение молбата на „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД за конституирането му по делото като граждански ищец и не е приел за съвместно разглеждане предявения от същото граждански иск. Противно на поддържаното от жалбоподателя, в нито един момент същият не е бил конституиран по делото като частен обвинител, нито за първата съдебна инстанция е съществувало процесуалното задължение да стори това, доколкото по силата на Наказателно-процесуалния кодекс само физическо, а не юридическо лице, каквото е „СИТИМ ЛИЗИНГ“ ЕООД, може да бъде конституирано като частен обвинител. Юридическите лица нямат това право и този извод произтича от буквалното съдържание на норма та на чл.

76 от НПК. Нещо повече, допускането и участието на ощетеното юридическо лице в наказателния процес в качеството на частен обвинител представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид изложеното, СГС намира за законосъобразен извода на контролираната инстанция, че въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда не е изхождала от процесуално легитимиран субект, поради което и правилно е била върната на основание чл.

323, ал. 1 от НПК. Развитите в частната жалбата оплаквания, че СРС е лишил „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД от възможността да вземе участие в съдебното производство, стоят извън предметните предели на настоящата проверка, ограничена от особеностите на разглежданото производство – единствено преценка дали са били налице предпоставките по чл. 323, ал.1 от НПК, като същите биха могли да бъдат обсъдени по същество единствено в производство по проверка на постановената присъда – в този смисъл и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2004 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2003 г., НК, ОСНК. Що се касае до възражението на жалбоподателя за липсата на дадени от страна на първата инстанция указания за отстраняване на констатирани във въззивната жалба нередовности – липсата на представителна власт на адв. Н. за нейното подаване, то доколкото соченото неизпълнение не би рефлектирало на крайния резултат на обжалвания съдебен акт е и безпредметно неговото обсъждане.

По посочените мотиви СГС намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което на основание чл. 323, ал. 1 от НПК е върната 2 жалбата на „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД срещу присъда от 23.06.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 17524/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви състав – за правилно и законосъобразно. Ето защо, обжалваният в настоящото производство съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 17524/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви състав, с което на основание чл. 323, ал. 1 от НПК е върната жалбата на „СИТИ-М ЛИЗИНГ“ ЕООД срещу присъда от 23.06.2020 г., постановена по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3