Решение № 357 от 18.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200493 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Н. Н. В., В. Н. В., И. Б. В. и Р. С. Н., депозирана чрез повереник, и по жалба на защитника на подсъдимия М. Д. Г., срещу решение на Софийски апелативен съд № 44 от 23.02.2026 г, по ВНОХД № 970/25, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Монтана № 26 от 3.12.2024 г, по НОХД № 265/23, като подсъдимият е признат за виновен, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП, и е оправдан за нарушението по чл. 21 ЗДП, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 15.05.2021, на път Е-79, в района на /населено място/ при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 21 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: Н. В. Ц., И. С.

Ц., Г. И. Н. и А. Б. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.

„б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане, както и на „лишаване от право да управлява 1 моторно превозно средство за срок от десет години, като го оправдава по обвинението за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП и по обвинението за „особено тежък случай“.

С жалбата на частното обвинение се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочат се следните доводи: Материалният закон е приложен неправилно, което е повлияло и на справедливостта на наложеното наказание. Съдът е отказал да приеме, че е налице квалификацията „особено тежък случай“, която е налице, предвид броя на жертвите, пътували в автомобила на св. Ц., получената от св. Ч. лека телесна повреда, причинените по автомобилите имуществени вреди. Не е взето предвид, че деецът разкрива висока степен на обществена опасност, изводима от професионалната му компетентност на професионален шофьор, от предходните му нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран по административен ред, както и осъждането, за което е реабилитиран. Неправилно е прието, че липсват нарушения по чл. 21 и по чл.

16 ЗДП. Съдът е приел, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито липсват, а е подценил отегчаващите такива. Не е взето предвид, че водачът на товарната композиция притежава нужните умения за преодоляване на рискови ситуации на пътя, поради което е следвало да предвиди, че при валеж на дъжд и интензивен трафик, управлението с превишена скорост би могло да доведе до транспортно произшествие с тежък резултат. Данните за миналата съдимост на подсъдимия и за предходните му нарушения по ЗДП не са оценени адекватно в контекста на личната му обществена опасност, която е завишена. Неправилно е оценено като смекчаващо обстоятелство действието на подсъдимия по сигнализиране на спешния телефон „112“, както и оказаната помощ на пострадалия турски гражданин, получил лека телесна повреда. С жалбата се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция с оглед приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление и съответно на това увеличаване на наложеното наказание, което следва да бъде в максималния размер на правната квалификация по обвинителния акт.

С жалбата на защитника на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Сочат се следните аргументи: Анализът на събраните доказателства не е проведен с необходимата задълбоченост и аналитичност.

Решението е постановено при липса на мотиви, препятстващи възможността 2 на страните да узнаят каква е волята на съда. Не е даден отговор на наведените от защитата възражения. В изложението от фактическа страна липсват данни за скоростта на движение на тежкотоварния автомобил /марка/ към момента на удара. Съдът се е позовал на негодно доказателствено средство, каквото е протоколът за разпит на турския гражданин св. Ч. пред съдия на досъдебното производство, който разпит е проведен без участието на преводач. Не са били налице и процесуалните предпоставки за прочитане на показанията на този свидетел и приобщаването им към доказателствените материали. Не е взето предвид, че св. Ч. също е участник в пътния инцидент, че той е допуснал нарушение на правилото за спазване на дистанция с движещото се пред него превозно средство, и как съдът е оценил неговата роля в развоя на инкриминираните събития. Неправилно е прието, че подсъдимият е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, тъй като е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо.

Не е отдадено дължимото значение на смекчаващите обстоятелства, повлияло на справедливостта на наказанието, което е завишено и следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК, а ако бъде определено при условията на чл. 54 НК, да бъде сведено до минимума на санкцията, като бъде приложен и чл. 66 НК.

С жалбата на подсъдимия се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция.

Алтернативно се иска да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане или да бъде изменено, като бъде смекчено наложеното наказание, което да бъде отложено, по реда на чл. 66 НК.

В съдебно заседание на ВКС поверениците на частното обвинение пледират за уважаване на жалбата, подадена от техните доверители.

Частните обвинители жалбоподатели В. и В. се присъединяват към съображенията на своите представители.

Защитата счита, че следва да бъде уважена депозирана от него жалба.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява защитника си и моли наказанието му да бъде смекчено. към доводите на

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

3

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

При запознаване с мотивите на обжалваното решение може да се направи извод, че съдебният акт отговаря в пълнота на изискванията по чл.

339 НПК. Съдът е изпълнил задълженията си да подложи на въззивна проверка проверяваната присъда, като е изложил свои съображения по нейната законосъобразност и правилност. Неоснователно се сочи, че липсва обсъждане на възраженията, наведени от защитата, тъй като от мотивите на обжалваното решение е видно, че това е сторено. Не може да бъде споделен и довода, че при анализа на доказателствата е допуснато нарушение по чл. 14 НПК, тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да подложи на съвкупна преценка доказателствата и средствата за тяхното установяване, при стриктно спазване на процесуалните правила, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти.

Неоснователно се твърди, че съдът е пропуснал да отбележи с каква скорост, към момента на удара, се е движел товарният автомобил /марка/, управляван от турския гражданин св. Ч.. В решението изрично е отбелязано, че, когато товарната композиция на подсъдимия е препречила цялото пътно платно, пострадалият Ц. и движещият се зад него св. Ч. са били в положение на покой. Механизмът на произшествието е описан подробно в обжалваното решение, където е посочена последователността на ударите между отделните превозни средства, а именно: Първи е ударът между товарния автомобил на подсъдимия и лекия автомобил на пострадалия Ц., при който автомобилът на този пострадал се е вклинил под ремаркето и е бил повлечен в обратна посока спрямо избраната от него посока на движение. Втори е ударът с товарния автомобил /марка/ на турския гражданин св. Ч., който се е осъществил от двата вклинени автомобила, в резултат от който превозното средство на пострадалия Ц. е било „пресовано“. Трети е ударът, настъпил между предната част на товарния автомобил на св. Ц. и задната част на автомобила /марка/. С оглед на изложеното, е видно, че участници в пътния инцидент са, освен подсъдимия и пострадалия Ц., също така, св. Ч. и св. Ц.. При преценката на 4 това кой от тях каква роля е изиграл в пътния инцидент следва да се има предвид, на първо място, на кого е повдигнато обвинение, и на второ място, доколко другите участници, извън подсъдимия, са нарушили правилата за движение, с което са съпричинили престъпния резултат. Съдът е дал верен отговор на въпроса за съпричиняването, каквото не е налице, като правилно е отбелязал, че никой от участниците в произшествието, извън подсъдимия, не е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с настъпилия резултат.

Неоснователно се сочи, че протоколът за разпит на св. Ч. е приобщен в разрез с процесуалните правила. Съдът законосъобразно е приложил чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като е установил, че свидетелят е редовно призован / чрез адвокат, ангажиран да го представлява по друго дело /, но поради спецификата на работата му като международен шофьор, не може да се яви пред съда за неопределено време. Даден е правилен отговор на възражението, че по време на разпита на свидетеля пред съдия, не е участвал преводач от турски език. Съдът е приел, че се касае за технически пропуск да бъде отбелязано в протокола участието на преводач, какъвто е назначен с постановление на водещия разследването от същия ден. От друга страна, от съдържанието на протокола, възпроизвеждащ проведения разпит, е видно, че отговорите на свидетеля са записани на български език, какъвто той не владее, което свидетелства, че е участвал преводач по време на следственото действие.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

По отношение на релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, настоящата инстанция намира следното:

Въззивният съд е приложил неправилно закона, като е счел, че деецът е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДП и е постановил оправдаване за нарушението по чл. 21 ЗДП. Двете нарушения са в условията на алтернативност и почиват на едни и същи факти. При това положение, когато съдът дава правна оценка на нарушението чрез запълване 5 на бланкетната правна норма, не се налага оправдаване по другото нарушение, изводимо от същите факти. По настоящото дело, релевантните факти, на които почива нарушението, са едни и същи, а нарушенията са в условията на алтернативност. Ето защо, когато въззивният съд е счел, че се касае за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП, не е следвало да постановява оправдаване за нарушението по чл. 21 ЗДП. Неправилното приложение на материалния закон, в случая, произтича от това, че при запълване на бланкетната правна норма, апелативният съд не е взел предвид, че причината за загубата на напречна устойчивост на товарния автомобил, не е излизането от завоя с 68 км/ч, а предхождащото го движение с 85 км/ч, с последвалото намаляване на скоростта, което е в причинна връзка с престъпните последици. Това е така, защото е установено, че безопасното преминаване през предстоящия ляв завой и спускане по наклон, е било възможно при 70 км/ч, каквато е стойността на разрешената скорост. Следователно, началото на причинния процес, довел до съставомерните последици, е поставено в по-ранен момент, а именно: от момента на управление на товарната композиция с 85 км/ч, което сочи на нарушение по чл. 21 ЗДП. Верен е извода на съда, че липсва случайно деяние по чл. 15 НК. За да е налице хипотезата на чл. 15 НК, следва да липсва виновно поведение / умисъл или непредпазливост /. В случая, е налице непредпазливост, тъй като деецът е имал задължение да управлява със скоростта, която му позволява да премине безпрепятствено през съответния пътен участък, а психо-физическите му качества са му гарантирали възможност да стори това. Следователно, той е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците и да действа по начин да ги избегне, в която хипотеза чл. 15 НК не може да намери приложение.