Определение № 29452 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29452 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110113407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу М. М. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1041/2025г. по описа на РС - Луковит, а именно: 2956,41лв. неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40016619690 от 06.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 1222,39лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.06.2023г.-03.07.2024г., и 1419,61лв.

- мораторна лихва за периода 16.06.2023г.-03.12.2025г.

Предявен е и осъдителен иск за сумата от 1603,09лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст.

Ищецът твърди, че на 06.04.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40016619690, съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер от 3000лв., който следвало да бъде върнат за срок от 36 месеца. Посочва, че била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 41,00% годишно, а ГПР възлизал на 48,49%. Общото задължение по кредита било 5259лв. Ответникът поискал и закупил и допълнителна услуга “Фаст“, за която се дължало възнаграждение от 1650лв. Така общата сума, която подлежала на връщане, възлизала на 6909лв., а на месечната вноска – 191,92лв., платима на 15-ти ден от месеца. Длъжникът извършил плащания в общ размер от 98,68 евро. Не изпълнявал точно задълженията си, поради което изпаднал и в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2024г.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените установителни и осъдителни искове.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК., тъй като противоречи на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Счита, че не е спазено изискването за посочване на ГПР в договора, а действителният му размер надхвърля максимално допустимия. Посочва, че е нищожна и клаузата за дължимост на възнаградителна лихва, тъй като противоречи на добрите нрави. Твърди, че клаузите за дължимост на тези такси са нищожни поради противоречие със закона и 1 техния неравноправен характер.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на следните факти: че между страните е сключен валиден договор за кредит и на ответника е отпусната заемната сума, която е усвоена; че са уговорени валидни клаузи за дължимост на възнаградителна лихва и възнаграждения за допълнителни услуги, които реално са предоставени, и техния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че кредит е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е надлежно уведомен.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително за наличие на предпоставки за недействителност на договора, евентуално на отделни клаузи от него поради противоречие с императивни норми и тяхната неравноправност.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че между страните е сключен сочения договор за кредит със соченото съдържание, като са му е начислена стойността на описаните допълнителни услуги; че главницата по кредита от 3000лв. е усвоена; че ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 98,68 евро.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2026г. от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши и служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от постъпилия отговор на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2