Решение № 169 от 14.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430202309 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 24-0938-003915/14.10.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ПЛЕВЕН, на И. Т. М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като изтъква, че същата не отговаря на истината. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената жалба, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуален адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно 1 обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1379339/02.10.2024г. от страна на Б. К. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. Г. Г. и нарушителя – И. Т. М..

Съставен е за това, че на 02.10.2024 г. около 14:15 часа в гр.ПЛЕВЕН, ул.“***“ до № 29, с посока на движение към булевард „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ *** (собственост на С.Н.А., родена на ***8г.) извършва следното: движейки се по улица „***“ не се съобразява с интензивността на движението, като удря в задната част, изчакващия пред него товарен автомобил „***“ с рег.№ *** (собственост на "*** ООД, БУЛСТАТ ***), с водач - П. Ц. П., с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.

Т. М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.

По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б. К. М., М. Г. Г., П. Ц. Б. /предишна фамилия - П./, както и писмени доказателства /л.5 – 12, л.15 – 17, л.28 - 33 от делото/. Показанията на свидетелите М., Г., Б. са подробни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни - и ги кредитира; следва да бъде отбелязано, че показанията на посочените свидетели, наред с друго, са и еднопосочни - изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, а в нейна подкрепа са и писмените доказателства по делото и в частност – Протокол за ПТП №***/02.10.2024г. Ето защо Съдът приема същата фактическа обстановка за доказана - и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.

2

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.20 ал.2 ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Налице е изводимо задължение за водачите, да управляват ППС със скорост, съобразена с неизчерпателно изброените в цитираната правна разпоредба, прътни условия, щото да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Видно е, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и по-конкретно – не е съобразил скоростта на движение на управляваното от негова страна МПС, с интензивността на пътното движение, в резултат на което е настъпил сблъсък с движещия се пред него /в случая – изчакващ за предприемане на маневра/ автомобил, управляван от св.Б., а при същото ПТП са причинени неголеми материални щети по двата автомобила.

Следователно, нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. Т. М., се явява доказано по несъмнен начин.

Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата, съобразно която административнонаказателна разпоредба, „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“. Размерът на наложеното административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева - не подлежи на обсъждане, тъй като същата правна разпоредба предвижда абсолютно определен размер на санкцията, който е коректно отчетен. Не на последно място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Не са налице доказателства в подкрепа на това, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, напротив – обществената му опасност е типична; следва да бъде отбелязано и това, че видно от справката за нарушител от региона, издадена на името на жалбоподателя, същият е многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП – и очевидно, не се отнася с подобаваща сериозност към правилата за движението по пътищата, а според представената справка за съдимост – е осъждан многократно за престъпления от общ характер – и очевидно, има сериозни дефекти в правосъзнанието като цяло; тези констатации още един път идват да покажат, че случаят не може да се разглежда като „маловажен“.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е 3 както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

240938-003915/14.10.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на И. Т. М. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4