Решение № 220 от 22.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100502951 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1/ въззивна жалба вх. № 296304/16.08.2021 г., подадена от Национална здравноосигурителна каса, гр. София, срещу Решение № 262372/26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1209/2021 г. на РС – Варна, 20-ти състав, с което Национална здравноосигурителна каса, е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света М.“ ЕАД болница за активно лечение „Света М.“ ЕАД следните суми: 1) сумата от 18 447 лева, представляваща стойността на оказана в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 030811/31.05.2017 г., за която са издадени фактури № 16343/10.08.2017 г. и № 16344/10.08.2017 г.; 2) сумата от 3 356 лева, представляваща стойността на извършените в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. амбулаторни процедури по Договор № 031895/31.05.2017 г., за която е издадена фактура № 16348/10.08.2017 г.; 3) сумата от 10 695 лева, представляваща стойността на извършените в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. клинични процедури по Договор № 032104/31.05.2017 г., за която е издадена фактура № 16345/10.08.2017 г.; 4) сумата от 6 164.86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за периода от 31.08.2017 г. – 15.12.2020 г.; 5) сумата от 787.36 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата по т. 2 за периода 31.08.2017 г. – 15.12.2020 г.; 6) сумата от 3 574.20 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата по т. 3 за периода 1

31.08.2017 г. – 15.12.2020 г., ведно със законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното им изплащане; и

2/ въззивна жалба вх.№ 300325/18.10.2021 г., подадена от Национална здравноосигурителна каса, гр. София, срещу Решение № 262522/23.09.2021 г., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от жалбоподателя молба с вх. № 295983/10.08.2021 г. за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснати очевидни фактически грешки в постановеното по делото Решение № 262372/26.07.2021 г. по гр. д. № 1209/2021 г. на ВРС.

Във въззивна жалба с вх. № 296304/16.08.2021г. срещу Решение № 262372/26.07.2021 г. се излагат подробно доводи за неправилност на обжалвания акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че правото на медицинска помощ на здравноосигурените лица е обвързано с бюджетните финансови възможности на касата, не е налице противоречие между договорни клаузи и чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО и с принципи от закона, както и с чл. 52 от КРБ. Посочва, че законът не предоставя неограничен безплатен достъп на всеки пациент до всяка услуга, като се позовава на чл. 24, т. 8, чл. 26, ал. 2, чл. 29, ал. 3 и чл. 45, ал. 2 и ал. 5 от ЗЗО. Излага, че процесната сделка е договорена по административен ред /чл. 59 от ЗЗО/, поради което съставлява административен договор, и има типов характер като всяко отклонение от типизираното съдържание е изключено изрично – чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО. Възложителят не е поемал задължения над размера по приложенията, а извън тях договорно основание за ангажиране на отговорността му за неизпълнение само на рамковия договор не може да бъзе установена.

Навежда доводи за неправилност и необоснованост на извода на съда относно неспазването на описаната в Правилата процедура за корекция на определените месечни вноски и посочва, че от подписан между страните анекс от 21.07.2017 г. към договора може да се направи косвен извод за прилагането й. Подчертава, че обстоятелството, че в края на годината е имало формиран излишък, не означава, че такъв е имало и към месец юли, като той може да се е формирал и през последните месеци на календарната година. Оспорва изводите на ВРС относно дължимостта на присъдените лихви за забава за периода от 31.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г. в общ размер от 10 526.42 лева. В обобщение посочва, че закупуването на болничната медицинска помощ от НЗОК чрез РЗОК не е неограничено, а в рамките на нормативно определения годишен бюджет на касата. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна УМБАЛ „Света М.“, с който се излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изложените в жалбата твърдения. Посочва, че законодателят е предвидил механизми за корекции на предварително заложените разходи, както и съществуването и разходването на резерв, което гарантира конституционното право на гражданите на достъпна и безплатна медицинска 2 помощ. Подкрепя изводите на първоинстанционния съд относно противоречието със закона на договорните клаузи, въвеждащи ограничение при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ, тъй като поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Посочва, че това води до неравнопоставеност при третирането на лицата, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимити, поради което и тези договорни клаузи са нищожни. Посочва, че законът дава право на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ, като изберат болнично заведение и лекуващ лекар. За осигуряване на това право НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечение на болницата. Доколкото към момента на сключването на процесните договори в ЗЗО не е уреден институтът на административния договор, то не може да се приеме, че тези договори имат административен характер. Излага, че подписването на анекс към договорите от 21.07.2017 г., с които са коригирани посочените по-рано в Приложение № 2 стойности не означава, че корекциите са съобразени с исканото увеличение на месечните стойности, включително и за процесния месец юли. Не споделя становището, че сроковете за заплащане на осъществената медицинска дейност се отнасят само за дейността в предвидените лимити и посочва че това, че НЗОК определя някакви рамки на плащането не променя поетото от нея задължение да закупува и заплаща, чрез РЗОК, осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени, до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата.

Претендират се съдебни разноски.

В подадената въззивна жалба вх.№ 300325/18.10.2021 г. срещу Решение № 262522/23.09.2021 г. се излагат доводи за налични основания за отмяна на решението.

Посочва, че е налице свръх петитум, формиран поради допусната очевидна фактическа грешка от съда, като в исковата молба и становището на ищеца по молбата е посочен като действителен размер на претенцията този от 2 356 лева, а не 3 356 лева. Излага, че обстоятелството, че е допусната грешка в доклада не означава, че тя не може да се санира по реда на чл. 247 от ГПК и че не е необходимо това да става чрез обезсилване на решението в тази част по реда на инстанционния контрол. Моли да бъде постановено решение, с което да се уважи подадената молба по чл. 247 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света М.“ ЕАД.

Така депозираните въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат доводите изложени в жалбата и отговора. И двете страни поддържат, че претендираната сума по Договор № 031895/31.05.2017 г. е 2 356 лева, а не 3 356 лева.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се 3 произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

І. По жалбата срещу решение № 262522/23.09.2021 г.

Преценката за допустимост на обжалваното съдебно решение № 262372/26.07.2021 г. налага въззивният съд да се произнесе най-напред по жалбата срещу решение № 262522/23.09.2021 г., с което е оставена без уважение молба за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснати очевидни фактически грешки в решение № 262372/26.07.2021 г.

С молба от 10.08.2021 г. ответникът НЗОК е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 262372/26.07.2021 г., тъй като в мотивите и в диспозитива на решението съдът е приел, че ищецът претендира, респ. е осъдил НЗОК да заплати, сумата от 3356,00 лв., представляваща стойността на извършените в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. амбулаторни процедури по Договор № 031895/31.05.2017 г.

Посочва се, че и в исковата молба и в становището на ищеца по молбата е посочен като действителен размер на претенцията този от 2 356 лева, а не 3 356 лева. Същото се отнася и за събраните по делото доказателства. По отношение на претенцията за законна лихва не се посочва в какво се състои грешката, а единствено се сочи, че би следвало да се преизчисли размера на сумата посочен в т.5 от диспозитива на решението като се съобрази правилният размер на главницата по т. 2.

С решение № 262372/26.07.2021 г. ВРС е отхвърлил молбата с правно основание чл.

247 от ГПК с мотиви, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, а произнасяне свръх петитум.

Очевидна фактическа грешка е всяко явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, както и при случаите на очевидна техническа грешка. В преобладаващата практика е възприето, че на поправка по реда на чл. 247 ГПК подлежат и допуснатите в мотивите на решението или в неговата съобразителна част грешки, т.е. всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Видно от уточняващата молба от 05.01.2021 г., ищецът е предявил иск за иск за осъждане на ответника да заплати главница в размер на 2 356,00 лв., представляваща стойността на извършените в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. амбулаторни процедури по Договор № 031895/31.05.2017 г., за която е издадена фактура № 16348/10.08.2017 г.

ВРС е допуснал техническа грешка в определението за насрочване на делото, където е посочено че въпросният иск е за сумата 2 356,00 лв. Впоследствие тази техническа грешка е пренесена в съдебното решение. Същевременно, в мотивите на решение № 4

262372/26.07.2021 г., ВРС е приел, че исковете за главница са основателни в предявените размери, като отново погрешно е посочил, че вторият иск е за сумата 3 356,00 лв., вместо действително предявения размер от 2 356,00 лева.

Следователно се касае за допусната очевидна техническа грешка в мотивите и в диспозитива на решението в посочения от молителя смисъл, а не за произнасяне извън определения от ищеца обем на защита и съдействие. Съдът е формирал воля да уважи иска в предявения размер, а уважаването му в по-голям размер е резултат от допуснатата техническа грешка. Съдът не е изложил мотиви, обосноваващи уважаване на иска в размер по-голям от заявения от ищеца в исковата молба.