Решение № 241 от 21.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 241 гр. Пловдив, 21.02.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ разгледа докладваното от съдията Илиев гр.д.

№141 по описа за 2020г., като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на С. Й. Ц. ***,

ЕГН **********, в качеството му на трето лице, против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело №20197570400087 по описа на ЧСИ

Атанас Атанасов, рег.

№757, по насочване на изпълнението върху вещи, собственост на жалбоподателя- колесен трактор FOTON TE254R с рег. № ***, дискова брана UGUTAR 14ATD46 с рег.

№ ***, тракторно ремарке BELUCCI с рег. № *** и челен товарач с рег. № ***.

В жалбата се твърди, че посочените движими вещи били собственост на жалбоподателя, поради което се иска отмяна на действията по насочване на изпълнението върху същите.

Ответната страна по жалбата- взискателят по изпълнителното дело „Владини трейдинг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Чепинско шосе“

№15, ЕИК *********, чрез пълномощника си по делото адв.

Д. К., изразява становище, че жалбата е недопустима, а ако се приеме за допустима- неоснователна.

Ответната страна по жалбата- длъжникът по изпълнителното дело „Йолис 2016“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Виктор Юго“ №7, ЕГН

**********, ЕИК *********, представлявано от Й.

С. Ц., в съдебно заседание изразява становище, че същата е основателна.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Изпълнително дело №20197570400087 по описа на ЧСИ Атанас

Атанасов, рег. №757, е образувано по молба на „Владини трейдинг“ ЕООД за събиране на парично вземане срещу „Йолис

2016“ ЕООД. На

07.11.2019г. по искане на взискателя е бил извършен опис на движими вещи на длъжника на адрес-гр. Раковски, кв. „Секирово“, животновъден обект № 4150А-0601. Видно от съставения протокол за опис, съдебният изпълнител е описал колесен трактор с рег. № ****, ремарке с рег. № ****, дискова брана, както и патици за угояване, които не са предмет на жалбата.

Достъп до вещите е осигурила Т. С.

Ц., ЕГН **********- управител на „Иренс 83“ ЕООД, която е заявила, че длъжникът няма имущество в обекта, като съдебният изпълнител й е дал срок до 11.11.2019г. да представи доказателства за това и я е назначил за пазач на описаните вещи.

На 08.11.2019г. същата е представила по изпълнителното дело фактури, видно от които на 22.04.2019г. длъжникът „Йолис

2019“ ЕООД е продал на „Стеф 64“ ЕООД колесен трактор FOTON TE254R, дискова бара UGUTAR 14ATD46, ремарке BELUCCI и челен товарач, за което е била съставена фактура №**********, а на

12.07.2019г. „Стеф 64“ ЕООД е продало на жалбоподателя С.

Й. Ц. същите движими вещи, за което е съставена фактура №**********. По искане на взискателя на 20.11.2019г. съдебният изпълнител е извършил действия по смяна на пазач на описаните на 07.11.2019г. движими вещи, като ги е иззел и предал за пазене на взискателя „Владини трейдинг“ ЕООД. Видно от съставения протокол, на изпълнителното действие е присъствал жалбоподателят С.

Ц., който е възразил, че вещите са негова собственост.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Неоснователни са доводите на взискателя „Владини трейдинг“ ЕООД за недопустимост на жалбата. Жалбоподателят С.

Й. Ц. е трето лице за изпълнението, като същият е бил във владение на вещите към датата на насочване на изпълнението върху тях.

По делото няма спор, че същият е собственик на животновъдния обект, в който са се намирали описаните от съдебния изпълнител движими вещи, както и че достъп до тях при описването им на

07.11.2019г. е осигурила дъщеря му Т. С.

Ц.- управител на „Иренс 83“ ЕООД, която е представила на съдебния изпълнител и фактурите, които според жалбоподателя установяват, че притежава правото му на собственост върху тях. Предвид горното се налага изводът, че жалбоподателят, чрез дъщеря си, е бил във владение на вещите към датата на описа. Отделно от това същият е присъствал лично на извършените на 20.11.2019г. изпълнителни действия по изземване на вещите и предаването им за пазене на взискателя, от което следва, че е бил във владение на тях и на тази дата. Жалбата е подадена на 25.11.2019г. в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от извършване на действията, на които жалбоподателят е присъствал.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От приложените по изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че в регистъра на собственици на земеделска и горска техника в

ОД „Земеделие“- Пловдив длъжникът по изпълнителното дело „Йолис 2016“ ЕООД има регистрирани колесен трактор FOTON TE254R с рег. № ****, дискова брана

UGUTAR 14ATD46 с рег.

№ ***, тракторно ремарке BELUCCI с рег. № *** и челен товарач с рег. ***.

Видно от представените по делото фактури, на 22.04.2019г. длъжникът „Йолис 2019“ ЕООД е продал на „Стеф

64“ ЕООД посочените движими вещи, за което е била съставена фактура №**********, а на

12.07.2019г. „Стеф 64“ ЕООД е продало на жалбоподателя С.

Й. Ц. същите движими вещи, за което е съставена фактура №**********.

Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2 от

ЗДвП прехвърлянето на собствеността на регистрирани колесни трактори и регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона се извършва с договор в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, а съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Предвид горното и доколкото по делото не се твърди и не се ангажират доказателства за сключен договор с нотариална заверка на подписите, то следва да се приеме, че жалбоподателят не е придобил правото на собственост върху процесния колесен трактор и същият продължава да е собственост на длъжника „Йолис

2016“ ЕООД. Предвид горното в частта й по отношение на описания от съдебния изпълнител колесен трактор жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По силата на сключения с фактурите от 22.04.2019г. и 12.07.2019г. договори за покупко-продажба жалбоподателят е придобил правото на собственост върху останалите посочени в тях движими вещи- дискова брана UGUTAR 14ATD46, ремарке BELUCCI и челен товарач, тъй като за прехвърляне на собствеността върху тях не е предвидена специална форма. Същите не представляват самоходна техника по смисъла на ЗРКЗГТ, поради което по отношение на тях е неприложима разпоредбата на чл.12 от ЗРКЗГТ, а видно от съставения от съдебния изпълнител протокол от 20.11.2019г. товароносимостта на описаното ремарке е 4070 кг., поради което по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗДвП.

Неоснователни са доводите на взискателя, че при придобиването на вещите жалбоподателят е знаел за наличието на задължения за длъжника по изпълнителното дело „Йолис 2016“ ЕООД, както и че сделките са между свързани лица и са сключени с цел увреждане на кредитора, тъй като тези обстоятелства нямат отношение към придобиването на правото на собственост, а съставляват основание за предявяване на иск с правно основание чл.135 от