Решение № 4451 от 26.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10068/2025
- Вид
- Решение № 4451
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4451 гр. София, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100510068 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 239996/09.07.2025 г., подадена от ищеца Столична община срещу решение № 12164/23.06.2025 г., постановено по гр. дело № 15122/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на 809,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от договорно неизпълнение по договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., равняващи се на сбора от присъдени в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД суми за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и разноски съгласно влязло в сила решение № 10119/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 45797/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, от които: 127,20 лв. – главница, 14,36 лв. – законна лихва от 23.11.2023 г. до окончателното плащане и 668 лв. – разноски по делото, за която сума по ч. гр. дело № 64373/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, е издадена за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.01.2024 г.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът излага доводи, че с влязло в сила решение № 10119/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 45797/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, по което ответникът „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е участвал като трето лице – помагач, е установено сключването на 1 договор за възлагане № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., в изпълнение на който с възлагателно писмо от 23.12.2020 г. му е възложено извършването на ремонтни дейности на ул. „Самоковско шосе“ в участъка от ул. „Околовръстен път“ до края на с. Кокаляне, в рамките на който е настъпило процесното ПТП от 19.03.2021 г. Счита за неправилен възприетия от първоинстанционния съд извод за недоказаност по делото на факта на неизпълнение или лошо изпълнение на възложените ремонтни дейности на ответника, позовавайки се не представените възлагателни писма за възложен ремонт, ведно със схеми на изрязания асфалт за машинно полагане на пътен асфалтобетон в участъка, където се е намирала процесната дупка. Твърди, че целият пътен участък е бил изрязан и запълнен с асфалт още преди настъпване на инцидента, но от представените снимки от страна на водача на автомобила към уведомлението за щета до застрахователя се установява, че процесната дупка е с разрушена структура от некачествен материал, без да са налице други такива в рамките на ремонтирания пътен участък, което свидетелства за некачествено положен материал, изразяващ се в издълбаване на запълнена дупка 2 месеца след ремонта. Посочва, че скритите недостатъци се проявяват във времето, поради което дефектът на ремонтирания участък е установен при завеждане на делото срещу общината, като предвид уважаването на предявения от застрахователя иск, то очевидно е, че се касае некачествено положен материал, изразяващ се в издълбаване на запълнената дупка два месеца след ремонта. За ирелевантно счита представянето на доказателства за възлагане от общината на последващ ремонт на дупката, тъй като предмет на делото е възстановяване на вече платената сума за застрахователно обезщетение, като въз основа на влязлото в сила решение № 10119/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 45797/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, настъпилите вреди по автомобила вследствие на некачествения ремонт следва да се считат за установени. Позовава се на клаузата на чл. 10, ал. 2, т. 3 от договора, по силата на която възложителят носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя в резултат на които възникват загуби или нанесени вреди/щета на каквото и да било имущество, вследствие на изпълнение на предмета на договора, а според чл. 20, ал. 3 от същия при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Заявява още, че в тежест на изпълнителя по договора е да отстрани за своя сметка всички проявили се дефекти и/или скрити недостатъци в рамките на 2-годишния гаранционен срок, който започва да тече от датата на подписване на акт за установяване на извършени СМР. Допълва, че появлението на скритите недостатъци е възможно по всяко време след извършване на ремонта, поради което за общината не съществува възможност да следи проявили ли са се такива или не. Поддържа, че се касае за използване на некачествен материал от страна на изпълнителя при запълване на дупката, вследствие на което тя отново се е проявила. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което на предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага 2 съображения за цялостно съответствие на възприетите с обжалваното решение изводи със събрания по делото доказателствен материал. Поддържа, че според клаузите на сключения договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. се изисква изрично възлагане от страна на възложителя, каквото Столична община е извършила с възлагателно писмо № СОА20-ТД2612472/23.12.2020 г., което обаче не доказва, че възложените ремонтни дейности обхващат именно процесната дупка. Позовава се още на съдържанието на съставените отчетни документи, изготвени след изпълнение на възлагането и които са подписани от всички участници в строителния процес, удостоверяващи, че възложените с възлагателното писмо от 23.12.2020 г. ремонтни дейности са изпълнени съгласно нормативните изисквания и в съответствие с необходимите количествени и технически показатели за осигуряване на безопасност на автомобилното движение, предотвратяване на ПТП и опазване и възстановяване на градската среда. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя на основание цитираните клаузи на чл. 10, ал. 2, т. 3, чл. 20, ал. 3, чл. 11, ал. 1, т. 8 от договора, намирайки ги за неприложими, поради липсата на ангажирани доказателства да е извършил възложената работа некачествено или в отклонение с възложеното, още повече, че същите са насочени към ангажиране на договорната му отговорност при виновно неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не е налице. Оспорва да е налице отправено от възложителя изрично искане до него за отстраняване на дефекти и/или недостатъци във връзка с изпълнените ремонтни дейности по процесния пътен участък, в какъвто смисъл е клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора.
Позовава се и на клаузата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от договора, вменяваща задължение на възложителя да уведоми изпълнителя писмено в 5-дневен срок след установяване за проявили се дефекти в рамките на 2-годишния гаранционен срок, което Столична община не е сторила, а освен това е индиция за липсата на недостатъци във връзка с изпълнението, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно 3 решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на облигационна връзка с ответника, произтичаща от сключения договор с твърдяния предмет, имащ характеристиката на договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД; неизпълнение от ответника на конкретно поето от него задължение по договора; вида и размера на вредите, чието настъпване е в причинно-следствена с допуснатото неизпълнение.
В случая с оглед наличието на влязло в сила решение № 10119/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 45797/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, с което предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е бил уважен и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът по него е привлякъл „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД като трето лице – помагач на негова страна, на основание чл. 233 ГПК и при липсата на наведени оплаквания под предлог, че подпомаганата страна зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице - помагач обстоятелства или доказателства, настоящият съдебен състав следва да зачете установеното в мотивите в частта относно възприетия механизъм и причината за настъпване на процесното ПТП от 19.03.2021 г., а именно: че при движение по бул. „******** в посока от Панчарево към Горубляне водачът на л. а. „Мини Купър“ с рег. № ******** преминава през необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на същия са причинени материални вреди.
По делото не се спори, че процесният пътен участък, в който е настъпил посоченият инцидент, е собственост на ищеца Столична община, която в съответствие с разпоредбата на чл. 31 ЗП отговаря за изграждането, ремонта и поддържането на общинската пътна мрежа, като в изпълнение на това свое нормативно задължение възложителят е сключил Договор № СО19-ДГ55-391/14.06.2019 г., по силата на който на изпълнителя „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е възложено извършването на територията на Столична община – VII зона, включваща райони „Панчарево“, „Младост“ и „Студентски“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с техническата спецификация на възложителя, техническото и ценовото предложение. По силата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора изпълнителят се е задължил да извърши определено ниво на поддържане на булеварди и улици, посочени в списък Приложение № 6 от договора, а за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън този списък, да извършва дейностите по поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост – чл. 1, ал. 1, т. 2.
Разпечатката съдържа 20 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e51e3244-b914-4ce7-a383-b876a2d496b6