Решение № 320 от 19.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100512056 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК .

В. гр.д. №12056/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. Е. К. ЕГН ********** , Т. К. К. ЕГН ********** , М. Д. Ш. ЕГН ******* и „Т.“ ООД ЕИК ******* от гр.София срещу решение от 02.09.2021 г постановено по гр.д.№12912/20 г на СРС , 45 състав , поправено с решение от 02.09.2022 г по същото дело , с което :

-са отхвърлени исковете на въззивниците срещу „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК ******* и „Р.Б.“ ЕАД ЕИК ******* / с нова фирма „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД / с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД за обяваване нищожността на рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г между „Р.Б.“ ЕАД /цедент/ и „ЕОС М.“ ЕООД /цесионер/ в частта , с която цедентът прехвърля на цесионера вземанията си от Д. Е. К. ЕГН ********** , Т. К. К. ЕГН ********** , М. Д. Ш. ЕГН ******* и „Т.“ ООД ЕИК ******* от гр.София по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.10.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС , 120 състав и изпълнителен лист от 18.11.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС , 120 състав ; поради неспазване на императивните разпоредби на ЗКИ и противоречие с чл.3 ал.2 ЗКИ и чл.2 ал.1 от Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции на БНБ ;

- е отхвърлен иска на въззивника Д. Е. К. ЕГН ********** да се осъди „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК ******* да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1155,70 лева платени без основание по нищожен рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за 1 цесия от 25.04.2012 г , ведно със законната лихва от 09.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата ;

- е отхвърлен иска на Т. К. К. ЕГН ********** да се осъди „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК ******* да й заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1475,52 лева платени без основание по нищожен рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г , ведно със законната лихва от 09.03.2020 г до окончателното заплащане на сумата ;

; както и всеки от Д. Е. К. ЕГН ********* и Т. К. К. ЕГН ********** е осъден да заплати на всеки от „ЕОС М.“ ЕООД ЕИК ******* и „Р.Б.“ ЕАД ЕИК ******* / с нова фирма „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД / по 150 лева разноски пред СРС .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният съд не е приложил съответните редакции на ЗКИ и Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции на БНБ / от 2011 г и 2010 г / . Към 25.04.2012 г за цесионера е било задължително да бъде регистриран в регистъра на БНБ . Чл.2 ал.1 от Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции на БНБ е предвиждал , че лице с търговска регистрация на територията на РБ , което възнамерява да извършва дейност като финансова институция трябва да отговаря на изискванията на чл.3а ЗКИ и да бъде вписано в регистъра по чл.3 ал.2 ЗКИ преди да започне дейност като финансова институция . Няма условие дейността да е по занятие или да е съществена за това лице . Търговецът може да не е финансова институция , но щом желае да извършва такава дейност трябва да се впише в регистъра на БНБ . Покупката на вземания на стойност над един милион лева свидетелства , че това е основна дейност на „ЕОС М.“ ЕООД , като е без значение вписания предмет на дейност на дружеството . „ЕОС М.“ ЕООД е сключило договори за цесия и с други финансови институции . Процесната цесия е нищожна поради противоречие със закона .

Въззиваемата страна „Р.Б.“ ЕАД ЕИК ******* / с нова фирма „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД / е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според двете редакции на ЗКИ към датата на сключване на рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и на конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г ; финансова институция е лице различно от кредитна институция .

Според чл.3 ал.2 финансовата институция , която не подлежи на лицензиране или регистриране по друг закон , трябва да бъде вписана в регистър на БНБ , за да може да извършва дейност . Регистърът е публичен и за вписването в него се издава удостоверение .

За да е било налице задължение за регистрация трябва дейностите да са извършвани по занятие и относителният дял на дейностите по чл.3а ал.1 ЗКИ трябва да е не по-малко от 30 % от общата дейност на юридическото лице . По делото не е установено към датата на сключване на цесията „ЕОС М.“ ЕООД да е извършвало такава дейност по занятие , а това е станало от 17.09.2014 г. Дружеството е вписано в регистъра на БНБ на 17.12.2013 г .

Исковете по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД са неоснователни , защото ищците по тях са трети лица по цесията . Дори цесията да е нищожна , то задълженията се дължат на една от страните по цесията .

Въззиваемата страна „ЕОС М.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната 2 жалба . Към датата на сключване на договора за цесия /25.04.2012 г / дружеството не е отговаряло на изискванията за задължително вписване като финансова институция по чл.3 ЗКИ . Според приложимата редакция на чл.13 от Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции на БНБ е било необходимо относителният дял на дейностите да са не по-малко от 50 % от общата дейност на юридическото лице съгласно финансовите отчети . В случая дружеството е имало и други дейности . Вписването като финансова институция не се отразява на действителността на сключените сделки , а е административно задължение.

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивниците на 13.09.2021 г и е обжалвано в срок на 27.09.2021 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират.

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде и съответната правна квалификация на исковете.

За да отхвърли исковете СРС е приел , че срещу ищците била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.10.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС , 120 състав и изпълнителен лист от 18.11.2011 г по ч.гр.д.№41419/11 г на СРС , 120 състав. С процесните рамков договор за цесия от 03.01.2011 г и конкретен договор за цесия от 25.04.2012 г вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са прехвърлени от „Р.Б.“ ЕАД на „ЕОС М.“ ЕООД . Събрани са суми по изп.дело №20127880400602 на ЧСИ М.К. от ищците Д. Е. К. и Т. К. К. в полза на „ЕОС М.“ ЕООД.

Според СРС предявени са искове за нищожност на цесията по причина , че „ЕОС М.“ ЕООД не е имал право да извършва дейност по чл.2 ал.2 т.12 ЗКИ /факторинг/ - да придобива вземания по кредити на банка . В случая съгласно чл.3а ал.1 ЗКИ е било необходимо съответното лице да извършва дейността по занятие и тя да е съществена за него , като изискванията со кумулативни .

Според СРС по делото не е доказано , че към датата на договора за цесия „ЕОС М.“ ЕООД е извършвало дейността факторинг по занятие –имал е регистрация и за други дейности , а едва към 2014 г е регистриран в търговския регистър , че ще се занимава с цесии и факторинг . Дружеството се е вписало в регистъра на БНБ на 17.12.2013 г . По делото не е доказано и дейността по сключване на цесии /факторинг/ да е била по занятие и да е съществена за лицето . Исковете за нищожност на цесиите са неоснователни , от което 3 следва неоснователност и на исковете по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .

Решението на правилно като краен резултат , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Преди всичко трябва да се посочи , че релевантната дата към която трябва да се преценява действителността на процесната цесия 25.04.2012 г , към която дата е сключен конкретния договор за цесия , който касае ищците . Рамковият договор съдържа само уговорки за общи условия по множество цесии . Първоинстаницонният съд е разгледал иск за нищожност на /част от / уговорки по рамков договор за цесия от 03.01.2011 г без същият въобще да е бил наличен по делото , с което сам се е поставил в невъзможност да преценява клаузите му .

Рамковият договор е представен с молба на ЕОС М.“ ЕООД от 09.12.2021 г и от него е видно , че същият не прехвърля конкретни вземания от длъжници , а за това е необходимо сключване на конкретен договор за цесия , което е станало с договора от 25.04.2012 г .

Между страните няма спор по фактите , като спорът е чисто правен . Безспорно „ЕОС М.“ ЕООД е небанкова институция и към 25.04.2012 г не е било вписано в регистъра на БНБ за сключване по занятие на цесии и сделки-факторинг . Това е станало в по-късен момент – на 17.12.2013 г – но този факт е без правно значение , защото действителността на сделката /на процесната цесия/ се преценява към датата на сключването й . По делото се спори дали към 25.04.2012 г „ЕОС М.“ ЕООД е имало задължение да бъде вписано в регистъра на БНБ , съответно и след като това задължение не е било изпълнено , какви са последиците за процесната цесия /дали същата е нищожна/ .

Според настоящия съд приложимата редакция на чл.3а ал.3 ЗКИ във вр.чл.3 ал.2 ЗКИ препраща относно задължението за вписване на небанковите финансовите институции към съответния подзаконов акт - Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции .

Основателно е оплакването във въззивната жалба , че в приложимата редакция на чл.3а от ЗКИ не е предвидено изрично , че дейността по придобиване на вземания и факторинг трябва да е „по занятие“ , както и че тази дейност трябва да е „съществена“ за лицето . От друга страна според настоящия съд и към 25.04.2012 г тези изисквания следват от общата логика и цел на закона и от други разпоредби на ЗКИ и на Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции .

Изискването дейността да се извършва „по занятие“ е препратка към чл.1 от Търговския закон . Според нормалната правна логика не може единични или случайни сделки за придобиване/продажба на вземания да квалифицират един търговец като „финансова институция“ и да изискват вписването му като такава . Цесията е допустима по общата уредба на ЗЗД дори между физически лица-нетърговци . За нея не се изисква регистрация като финансова институция , освен ако не се извършва редовно и не формира достатъчно голяма част от търговската дейност . В случая трябва да се приеме , че със самия факт на сключване на рамков договор за цесия от 03.01.2011 г „ЕОС М.“ ЕООД е започнало да извършва дейност по покупка на вземания „по занятие“ .

От друга страна , както правилно е счел СРС , за да се приеме , че е възникнало задължение 4 за вписване като финансова институция на дружеството , трябва процесната дейност по придобиване и събиране на вземания да е била основна дейност на „ЕОС М.“ ЕООД.

Съгласно чл.13 от Наредба №26 от 23.04.2009 г за финансовите институции /в приложимата първоначална редакция / , за финансовата институция е задължително относителният дял на дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 2, 6 - 8, 10 - 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКИ да е не по-малко от 50 на сто от общата дейност на юридическото лице съгласно финансовите отчети.

Съотношението се изчислява на база нетни приходи от основна дейност спрямо приходи от общия обем дейност или балансовата стойност на актива, съответстващ на основната дейност, спрямо общата сума на активите. За новоучредено дружество съотношенията се изчисляват въз основа на данни за финансовите отчети за първите шест месеца дейност. При намаляване на съотношението по финансовата институция уведомява БНБ за това обстоятелство. Ако обстоятелството не е налице повече от 6 месеца, БНБ заличава финансовата институция от регистъра по своя инициатива, освен ако заличаването вече не е било поискано от финансовата институция.