Решение № 5413 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5413 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330101838 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против С. М. А. / С. /, с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 14.10.2022 г. - 13.08.2024 г., в качеството си на потребител на водоснабдения недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 393,25 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, която възлизала на сумата от 24.55 лева за периода 30.09.2022 г. - 31.07.2024 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

1

Твърди се, че ответникът имал качеството потребител, съгласно чл. 3, ал.

1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив, в качеството си на собственик на водоснабдения имот.

Твърди, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофициране жилище на всеки обитател, като е превидено завишаваното им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Начислявано е количество вода за двама обитателя - 10 куб.м. Вписаният водомерен номер *** представлява системен такъв в картотеката на Дружеството и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство.

Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите “Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението“.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Срещу Заповедта било подадено Възражение по чл. 414 ГПК, което породило правния интерес на ищеца да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 08.10.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен 2 представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените установителни искове.

Заявява, че твърденията в исковата молба не отговарят на обективната действителност и това е така, тъй като, за да се претендира плащане на консумирана питейна и отпадна вода следва да бъдат представени надлежни писмени доказателства, които да установят, че ответницата е собственик на процесния имот, за да има качеството на потребител. Видно от представените с исковата молба, такива няма. По делото са представени Справка за неплатени задължения обобщена за периода 17.12.2019 г. до 31.08.2022 г. и справка за водомерите на абоната. В справките е посочен номера на водомера *** монтиран в процесния имот, което опровергава твърдяното в исковата молба, че липсва измервателно устройство. В справката за задълженията е описан размерът на главницата и лихвата във връзка с посочения водомер.

Липсват каквито и да е доказателства за количествата консумирана питейна и отведена вода и как те са формирани за конкретните периоди. Справката за водомерите съдържа само номера на водомера, за който се твърди в исковата молба, че не съществува. Или от тези доказателства не става ясно по кое измервателно устройство какво количество вода е подадена и отведена и за кой период, което ще затрудни защитата на ответницата. От внимателния прочит на исковата молба става ясно, че не се претендира вземане за целия посочен период, а за период от 14.10.2022 г. -10.04.2023 г. и 14.03.2024 г.13.08.2024 г. Представени са копия от карнети с № 03541427 и № 03928628, в които се твърди, че за периода 12.10.2022 г. - 10.04.2023 г. и от 13.03.2024 г. до 12.06.2024 г. месечно е отчитано по 5 кубика вода за двама човека по тарифа, но не става ясно на какво основание е сторено това. В карнета няма отбелязване, колко човека живеят в този имот и изобщо живее ли някой в него, тъй като няма положени подписи от потребител. На 10.04.2023 г. има положен подпис с отбелязване зет. С исковата молба не се представят доказателства, че имотът се ползва. Липсват доказателства за проверка в домовата книга за броя живущи, въпреки, че Общите условия дават право на ВиК служебно да събере тази информация, за обективно отчитане. Никъде в справките и в карнета не е отбелязано, че липсва измервателно устройство. В исковата молба е посочено, че ответницата дължи претендираната сума от 393,25 лв., представляваща главници по 16 фактури, които не са връчени на същата и не са представени по делото. Твърди се, че са издадени и фактури за претендираната лихва, които 3 също не са представени по делото и дори не са посочени с номерата си.

Вземането по всяка от тези фактури представлява самостоятелен иск, който трябва да бъде предявен по реда предвиден в ГПК, съгласно практиката на ВКС. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, „В и К“ операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества“. Или липсата на издадени фактури доказва и липсата на консумирана вода, т.е. на потребена услуга от ответницата за процесния имот.

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17316/2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 08.10.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

4

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна, респ.неговия наследодател, е придобил правото на собственост по отношение на водоснабдения имот чрез някой от способите по чл.55 ЗС. От изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив /л.50-59/ се установява, че за процесния имот няма подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от ответницата.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против С. М. А., с ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 9 3 . 2 5 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 14.10.2022 г. - 13.08.2024 г . за обект, находящ се в *** , както и сумата от 24.55 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 30.09.2022 г. - 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8470 от 08.10.2024 г. по ч. гр. д. № 17316 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 17316/2024 год. по описа на РС Пловдив, да се върнат на заповедния съд поради отпадане на необходимостта.

Да се издаде РКО на особения представител за сумата от 400 лева.