Решение № 21289 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21289 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110138120 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против С. Ч. П. и Д. Ч. П..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответниците, като собственици на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се адрес*****, с абонатен № *****. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, но последните не били заплатили дължимата за това цена в общ размер от 9217,87 лева, както и сумата от 80,54 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. Ответниците дължали и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 1394,88 лв. за периода от 15.09.2021 г.22.01.2024 г., както и сумата от 13,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. до 22.01.2023 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не били погасили задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Далсия Елвеко“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за 1 топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Далсия Елвеко“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.

Ето защо ищецът моли съда да осъди ответниците да му платят сумите, както следва: 1) С. Ч. П. сума в общ размер на 5353,60 лв,, от които сумата от 4608,94 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, сумата от 697,44 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.01.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.08.2021г. - м. 04.2023г. в размер на 40,27 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6,95 лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2021г. до 22.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите; 2) Д. Ч. П. сума в общ размер на 5353,59 лв., от които 4608,93 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 697,44 лв. - мораторна лихва за забава от 15,09.2021г. до 22.01.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.08.2021г. - м.04.2023г. в размер на 40,27 лв.главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6,95 лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2021г. до 22.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърдят, че за процесния имот за процесния период е бил налице договор за наем между ответниците и трето за делото лице – А.П.К, на чието име въз основа на заявление[1]декларация е била разкрита партида при ищцовото дружество. С оглед на изложеното, намират, че е възникнало облигационно правоотношение между ищеца и наемателя К. с предмет – доставка на топлинна енергия за процесния имот. Това се установявало и от издадените от ищеца фактури. Правят възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. По изложените съображения молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за 2 процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт № 66, том IV, дело №559 от 09.08.2025 г. на нотариус И.Д, по силата на който П.Г.Ш дарява на своите внуци Д. Ч. П. и С. Ч. П. собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №4, адрес ***. С посочения нотариален акт дарителката П.Ш си е запазила правото на ползване върху дарявания имот пожизнено и безвъзмездно.

От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт от 13.11.2007 г. се установява, че П.Ш е починала на 12.11.2007 г.

Представен е и нотариален акт №41, том I, дело №38 от 26.08.2010 г. на нотариус К.Б, по силата на който Ч.М.П дарява на синовете си С. Ч. П. и Д. Ч. П. собствената си ½ идеална част от следния имот: апартамент №4, находящ се адрес ***.

По делото е представен и договор за наем от 30.03.2019 г., сключен между С. Ч.

П., в качеството му на наемодател, и А.П.К., в качеството му на наемател, по силата на 3 който наемодателя предоставя на наематела за врмено възмездно ползване своя собствен недвижим имот: апартамент №4, находящ се адрес ****, като в чл. 3.2. от договора е посочено, че същият се сключва за срок от 2 години.

Съдът намира, че от така представените доказателства се установява наличието на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот. Доколкото в нотариалните актове, представени по делото, по силата на които ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот, не са посочени квотите, при които всеки от тях придобива собствеността, се презумира, че са придобили правото на собственост при равни квоти.

Неоснователно е възражението на ответниците, че същите не са задължени лица за заплащане на начислените задължения за топлинна енергия, доколкото процесния имот бил отдаден под наем на трето лице. Изведената от съдебната практика възможност задължено лице да бъде ползвателят на топлоснабдения имот на договорно основание изисква сключването на договор между топлопреносното предприятие – ищеца, и ползвателя на договорно основание.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, може да бъде открита партида на лице – наемател (т.е. да бъде сключен индивидуален договор с наемателя на топлоснабден имот) след подаване на заявление-декларация от наемателя, към която е приложен договора за наем, както и нотариално заверена декларация за съгласие от собственика по чл. 64 от общите условия.

В настоящия случай не се установява по делото наемателят по представения договор за наем да е подал такова заявление за откриване на партида на негово име, поради което задължени за заплащане на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия са ответниците в качеството си на сосбтвеници на по ½ идеална част от процесния имот.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е доставил в процесния имот в процесния период претендирания от него обем топлинна енергия на претендираната в исковата молба цена.

Реалното потребление в имота на ответника се установява в размер от 9217,87 лева, поради което предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ за сумата в размер на 4608,94 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023г. срещу С. П. и за сумата в размер на 4608,93 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г. срещу Д.