Акт от 02.04.2012, Окръжен съд - Благоевград

Решение

Номер

409

Година

23.7.2015 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

07.15

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Емилия Присадова

Секретар:

Софка Димитрова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Емилия Присадова

Търговско дело номер

20155400900030 по описа за

2015 година

Производството е по чл. 422 ГПК .

Делото е образувано по исковата молба на С. А. Г., ЕГН *, Г.К., ул.”. С. №1, депозирана чрез пълномощник А.Р. Ст.И. от АК-П., насочена срещу „. Д. П. ДП, ЕИК *, с адрес в Г.С., бул. „. № 14. Твърденията са, че в качеството на процесуален представител на Д. горско стопанство – К., правоприемник на което е ответното по исковата молба предприятие, ищецът се явил и защитавал интересите на стопанството в съдебен спор за собственост на 27100 дка гора – К. гора, като материалният интерес по данъчни оценки е в размер на 2 312 676 лева. Твърди се, че участието му в производството е било в три инстанции –Районен съд-П., Окръжен съд-П. /два пъти/ и Върховен касационен съд /също два пъти/.

Ищецът твърди и че първоинстанционното гражданско дело с № 298/2009 г. по описа на РС-П., X Г. състав, е приключило с решение №1938/10.07.2009г., с което искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан; че с решение № 2093/17.12.2009г. по в.Г.д. № 2526/2009г. по описа на ОС-П., VІІІ състав, то е обезсилено и производството е прекратено; че с определение № 160/17.02.2011г. по Г.д. 825/2010г. по описа на І ГО на ВКС е допуснато касационно обжалване и разглеждане по същество на касационната жалба; че с решение № 264/27.06.2011г. по това Г.д. № 825/2010г. на І ГО на ВКС е отменено решението на ОС - П. по в.Г.д.№ 2526/2009г. и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, производството по което е продължило пред ОС - П. по в.Г.д. № 1821/2011г.,VI Г. състав и че с решение № 1718/07.12.2011г. държавата е обявена за собственик; че по касационна жалба на ответника Община „Р." срещу това решение е образувано Г.д. №276/2011г. по описа на ІІ ГО на ВКС; че по тази касационна жалба ВКС не е допуснал до касационно обжалване решението - с определение от 21.02.2013г., от която дата влиза в законна сила предходното съдебно решение на ОС - П. от 07.12.2011г. по в.Г.д. № 1821/2011г. за признаване, че държавата е собственик на процесната гора и за осъждане на общината за сторените разноски от Д. горско стопанство – Г. К..

Ищецът твърди и че съгласно записаното на гърба на пълномощното в частта на договора за правна помощ № 13432/06.04.2009г., договореното адвокатско възнаграждение и неговото изплащане са били предмет на допълнителен договор, тъй като липсват данъчните оценки на гората в този момент; че впоследствие не е получено съгласие за подписване на договор за правна помощ при материален интерес от 2 312 676 лева; че съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - Раздел III, чл.7 ал.2 т.4, минималното възнаграждение при защита по дела с определен материален интерес за една инстанция е: при интерес над 10 000 лв. - 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв. и при материален интерес от 2 312 676 лв. минималното възнаграждение за една инстанция е 46703.52 лв.; че за трите инстанции - районен, окръжен и касационен съд - общо 140 110.56 лв., която сума съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 е без включен ДДС.

Твърди се и че след приключване на делото са потърсени контакти с ответното предприятие и че “независимо от проведените срещи, няколко писма и представен отчет, разумен отговор от сегашното ръководство не е последвал”.

В исковата молба е изложено и че за реализираната защита по първоинстанционно гражданско дело № 298/2009г. по описа на РС- П.и след обосновано искане и представена надлежна информация, на основание чл. 36 ал. 3 от ЗА. с решение по т.3.1 от 26.06.2014г. по протокол № 14/26.06.2014г., Адвокатски съвет - П. е определил възнаграждение в размер на минимума съгласно ЗА. и Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения – 46 703.52 лева без ДДС, дължими от Д. горско стопанство „К.", преобразувано чрез сливане в „. Д. П. ДП – С..

Налице са и твърдения за проведено заповедно производство пред РС-С. на основание заявление по чл. 410 ГПК по ч.Г.д. № 207 по описа за 2015г. за определената от Адвокатски съвет — П.сума, като със Заповед за изпълнение на парично вземане № 116/27.03.2015г. е било разпоредено длъжникът „. Д. П. да му даплати исковата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на внасяне на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.03.2015г., както и разноските по делото. Тъй като в законоустановения срок - на 14.04.2015г. - е постъпило възражение от ответното предприятие, на основание чл. 415 ал. 1 ГПК с Разпореждане № 804/20.04.2015г. по ч.Г.д. 207/2015г. на РС - С., получено на 28.4.2015г., му е указана възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането.

С тези твърдения и с оглед поведението на ответника, ищецът е обосновал правния интерес за предявяване на настоящия иск, като искането е съдът да постанови решение, с което да установи, че „. Д. П. ДП, с адрес на управление в Г.С., му дължи сумата от 46 703.52лв. /без ДДС/ за реализирана защита по Г.д. № 298/2009г. по описа на РС - П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2015г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

В предвидения от закона срок от страна на ответника “Ю. Д. П. със седалище и адрес на управление в Г.С., бул. „. № 14 и с адрес за кореспонденция в к.к.П., с ЕИК **, представлявано от директора инж.Б.А., е депозиран писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че в случая решението на Адвокатски съвет-П.за определяне на адвокатското възнаграждение за ищеца противоречи на материалноправни норми, както и че е незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения при приемането му, поради което го оспорва. Изложени са подробни доводи и съображения във вр. с тези възражения, като обобщено те са във връзка със следното: в решението по протокола на Адвокатския съвет от 26.06.2014г. е посочено изрично, че “цената” на иска е определена от въззивната инстанция по в.Г.д.№ 2526/2009г. и че тя е в размер на 2 312 676 лв., въз основа на който извод съветът е определил адвокатското възнаграждение по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към 2009г./, при което положение - според ответника - за първата инстанция “не следва да се дължи адвокатско възнаграждение с определен материален интерес по см. на чл.7 ал.2” от наредбата – според изричното посочване в разпоредбата “се касае за защита по дела с “ определен материален интерес””, а в случая “в хода на първоинстанционното производство цената на иска, респективно материалният интерес по делото не е определен, същите са определени пред въззивната инстанция…”, като адвокатското възнаграждение за въззивната и касационната инстанция са определени с друго решение на Адвокатския съвет /АС по-нататък/-П.от 12.12.2013г. и са изцяло заплатени на ищеца от ответника.

В тази вр. е наведен и довод, че при липса на изрично определяне от съда цената на иска, респективно липсата на определен материален интерес в хода на първоинстанционното производство, размерът на адвокатското възнаграждение не следва да се определя по реда на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към 2009г./. Поради това решението на АС–П.се счита за незаконосъобразно.

Ответникът е възразил срещу неговата законосъобразност и “поради съществени процесуални нарушения при неговото постановяване” - с оглед участието на ищеца в състава му като основен негов член и в участието му в “доклада, обсъждането и гласуването по отношение на определянето на собственото си възнаграждение, с което процедурата по чл.36 ал.3 ЗА. е изцяло опорочена и взетото решение е незаконосъобразно”.

Ответникът навежда и довод, че в протокола на АС-П. от 12.12.2013г. /приложен към отговора му/ изрично е посочено, че С. А. Г. е оттеглил искането си за определяне на възнаграждение по Г.д.№ 298/2009г. на РС-П., като е отбелязано, също изрично, и че той не е участвал в разискването и в гласуването.

При условията на алтернативност е направено възражение и относно размера на определеното адвокатско възнаграждение за защита по така посоченото дело – в случай, че се приеме, че адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва да се определи по чл.7 ал.2 от наредбата от 2004г. / в редакцията й към 2009г./, се счита, че същото не е определено “в съответствие с материално правните норми”. Доводите по това възражение са, че в решението на АС-П. “е посочено, че цената на иска е 2 312 676 лв. – сбора от данъчните оценки на недвижимите имоти”, които “изводи” ответникът счита, че противоречат на императивни норми – производството по Г.д.№ 298/2009г. на РС-П. е проведено по реда на чл.97 ал.1 отм. ГПК във вр. с пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК или по реда на отменения ГПК и затова счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”б” от този отм. ГПК, в която “се регламентира цената на иска, т.е. материалния интерес”, а съгласно нея в случая цената на иска следва да се определи на ¼ от сбора на данъчните оценки или тя е в размер на 578 169 лв. /1/4 от 2 312 676 лв./, при което положение адвокатското възнаграждение “възлиза в размер на 12 013.38 лева”.

Искането на ответника е да се постанови решение, с което предявеният установителен иск да се отхвърли като недоказан и неоснователен, респ. да се признае за установено спрямо него, че то дължи на ищеца А.С. Г. сумата 12 013.38 лв. за адвокатско възнаграждение за защита по Г.д.№ 298/2009г. на РС-П.

Към отговора е приложена относима според ответника съдебна практика.

Ответникът също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище ищецът чрез пълномощника си е развил съображения, че доводите на ответника в писмения отговор, изложени в три групи – липса на определеност на цената на иска в първа инстанция; членство на ищеца в колективен управителен орган при гласуване определянето размера на възнаграждението по Наредба № 1 и неправилност при изчисляване на този размер - са неоснователни, като счита, че предявеният иск по първоинстанционното Г.д.№ 298/2009г. на РС-П. има определен материален интерес, че той е определен служебно от съда след образуване на делото и приетата цена на иска за 27 100дка гора е в размер на 2 312 676 лв.. С оглед изложеното от него за определяне цената на иска с влязло в сила определение на ОС-П., “е налице стабилен съдебен акт, установяващ със задължителна сила цената на иска за всички инстанции” и има “неизменност на цената на иска”, която “се разпростира както напред във времето на процеса, така и назад, когато не е била своевременно определена”. Изложените в това становище съображения и доводи са подкрепени с цитирана съдебна практика.

Искът се поддържа изцяло лично от ищеца С. А. Г..

Оспорването на ответника се поддържа чрез юрисконсулт Н.А..

След проверка на доказателствата и преценката им във връзка с твърденията и възраженията по делото, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Производството по Г.д.№ 298 на Районен съд-П. по описа за 2009г. е образувано на 12.01.2009г. и е след постановено от ВКС – ІІІ ГО, определение № 144/29.12.2008г. по Г.д.№ 4042/2008г. по касационна жалба на ищеца по предявеният срещу Община “Р.”, Област П.установителен иск - Д. лесничейство-К., преобразувано в хода на производството по този иск в Д. горско стопанство “К.”. Касационната жалба е била срещу въззивно решение № 384/13.03.2008г., постановено от Окръжен съд-П.по в.Г.д. № 1898/2007г., образувано по въззивна жалба на ответната община срещу решението на РС-П.с № 83/05.06.2007г. по Г.д. № 265 по описа му за 2007г., образувано по депозирана на 29.01.2007г. искова молба. С последно посоченото решение искът е бил уважен, а с въззивното решение първоинстанционното такова е било обезсилено поради произнасяне по непредявен иск и делото върнато за ново разглеждане. Затова при посочения резултат от производството пред ВКС, делото е върнато на РС-П.за ново разглеждане съгласно влязлото в сила на този етап на производството въззивно решение.