Определение № 618 от 14.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Ловеч, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500476 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Люлин”,бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,Офис-сграда Лабиринт,ет.2,оф.4,представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина,чрез юрисконсулт Н. П., срещу Разпореждане №1973/11.07.2024г. на РС-*****, постановено по ч.гр.д.№667/2024г. Обжалва разпореждането,с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. П. П.. Възразява,срещу приетото от съда липса на уточняване ,като сочи,че именно с уточняващата молба е заявено,че „Първоначалният кредитен лимит в последствие е увеличен.“. Обяснява, че съгласно чл.410,ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор,сключен с потребител,следва да се приложи договорът,ако е в писмена форма,заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите Общи условия,ако има такива. Разпоредбата е въведена с оглед охрана на правата на потребителите,с цел да може съдът да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи.

Твърди,че изброяването на документите в нормата е лимитивно и не предвижда допълнение в подкрепа на изложени в заявлението твърдения. Твърди,че със заявлението са приложени всички изисквани документи и то отговаря на изискванията на чл.410,ал.3 от ГПК. Възразява,че изискване да се представя и договорът за цесия може да се поставя само в исковото,а не и в производството по чл.410 от ГПК и се обосновава с спецификата на производството, като едностранно и с цел да се провери спорно ли е вземането. Оспорването на твърденията от заявлението е предмет на исковото производство и там вече може да се поставя изискване за представяне на договора за цесия и доказване на легитимацията на цесионера. Позовава се на съдебна практика по въпроса за документите, които следва да се приложат към заявлението.Твърди,че подаденото такова отговаря 1 от външна страна на критериите за редовност на заявлението,което е предпоставка за уважаването му.

По изложените съображения моли да се отмени изцяло обжалваното разпореждане,като неправилно и се произнесе по съществото на въпроса.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 17.07.2024г., а жалбата е подадена на 19.07.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 667/2024г.по описа на РС-***** писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 28.06.2024г. пред РС-***** е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 667/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е предявила вземане срещу Л. П. П. от гр.*****, в размер на - главница от 1023.65лв., представляваща задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 959010,сключен на 15.10.2021г., договорна лихва в размер на 72.43лв., за периода от 15.10.2021г. до 17.12.2023г., обезщетение за забава в размер на 124.03лв.,за периода от 18.12.2023г. до подаване на заявлението в съда(28.06.2024г.), законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените разноски-за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Обяснено е,че вземането е придобито по силата на цесия от 30.11.2023г.и Приложение към нея от 18.12.2023г.,с която „*****“АД е прехвърлило вземането на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. С уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-АФ/959010 от 21.12.2023г. е изпратено известие за доставяне и получено от длъжника. Твърди,че по договора за кредит „*****“ООД(с правоприемник „*****“АД) е сключила договор за кредит с „Бяла карта“ с № 959010 от 15.10.2021г. с Л. П. П. и се е задължило да му предостави револвиращ кредит в максимален размер от 1000лв.,който да се усвоява с кредитната карта. Картата е предоставена на П..Страните са подписали и Приложение №1 към договора, регламентиращо условията за ползване на картата и Тарифата за дължимите такси. Съгласно договора за кредит за ползването на кредита кредитополучателят дължи лихва върху усвоения размер на 72.43лв.,за периода от 15.10.2021г. до 17.12.2023г. Начислена е и лихва за забава върху неплатената главница в размер на 124.03лв.за периода от 18.12.2023г. до подаване на заявлението(28.06.2024г.).Твърди,че длъжникът не е извършил плащане по предоставения паричен заем,което обосновава правния интерес на заявителя от предявяване на претенциите му по съдебен ред.

Към заявлението са приложени доказателства за пълномощията, Договор за кредит с „Бяла карта“ с № 959010 от 15.10.2021г., Приложение към договора, Общи условия към Рамков договор за издаване на платежна карта „Бяла карта“ на „Изи Пеймънт Сървисиз“ООД и кредитодател „*****“ООД, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.

С Разпореждане №1886/28.06.2024г. РС-***** е дал указания по реда на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК към заявителя за допълване на обстоятелствената част на заявлението,като посочи начина на формиране на главницата от 1023.65лв.,след като по договора е отразено,че разрешеният кредитен лимит е 100лв., дали уведомителното писмо за цесията е получено от длъжника-кога и по какъв начин.

2

Своевременно заявителят е отговорил,че първоначалният кредитен лимит е увеличен в последствие.Уведомителното писмо е доставено чрез „Български пощи“АД с известие и е получено от длъжника на 28.12.2023г.Не го прилага.

С атакуваното Разпореждане № 1973/11.07.2024г. РС- ***** е отхвърлил заявлението като нередовно. Изложил е, че въпреки указанията заявителят не е навел твърдения какъв е размерът на претендираното вземане-как е формиран и не е обяснено различието по отношение на посочената в договора и заявлението усвоена сума(100/1000лв.).

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съставът намира,че в случая в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата. Макар в уточнителната молба да е посочено,че кредитният лимит е увеличаван, не се сочи конкретната сума,до която е договорен.Не се представят и доказателства за изменението на договореностите-анекси и т.н.,от които да се обясни същественото различие между първоначално разрешения кредитен лимит от 100лв. и търсения сега 1023.65лв. Уточняването на основното задължение е нужно,тъй като то е база за начисляване на останалите,съотв.при тази неяснота съдът не би могъл да извърши задължителната проверка по чл.411,ал.2 от ГПК.

В допълнение въззивният състав следва да отбележи, макар и да не са давани указания в тази насока, че заявлението е нередовно и поради липсата на доказателства за легитимацията на заявителя като цесионер.Съгласно чл.410,ал.3 от ГПК в случаите, когато вземането произтича от договор с потребител, следва да се представи договорът, заедно с всички приложения и относимите общи условия,ако има такива. Тук заявителят не представя договора за цесия. По естеството си този документ обосновава легитимацията на заявителя като титуляр на вземането и затова попада в набора от документи-приложения към договора с потребителя. Въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от индивидуализацията на вземането,съответно основанието на претенцията, Липсата на този документ е нередовност съгласно изричната норма на чл.410,ал.3 от ГПК. При твърдение, че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор, съотв. да представи и документите, въз основа на които твърди, че е придобил това качество. Това обстоятелство не може да се установи в приложения договор за кредит, тъй като заявителят не е страна по него.

По изложените съображения атакуваното Разпореждане № 1973/11.07.2024г., пост. по 3 ч.гр.д.№ 667/2024г. на РС–***** следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1973/11.07.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 667/2024г. по описа на РС–*****, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4