Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 417 от 23.02.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5730/2022
Вид
Решение № 417
Подписан
23.02.2023
В сила
14.04.2023
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120105730 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, Поделение за пътнически превози - Пловдив, против П. Д. Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото поделение сумата от 874.93 лв. – обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, както и законната лихва върху посочената главница, начиная от 21.06.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3985 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл.221, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Особеният представител на ответницата поддържа становище за неоснователност на исковете. При условията на евентуалност предявява възражение за прихващане с насрещно вземане на ответницата към ищцовото дружество за сумата от 124.99 лв., представляваща неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни, полагаем за 2021 год.

Правното основание на възражението за прихващане е в чл.224, ал.1 от КТ.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, 1 приема за установени следните факти, относими към спора:

По силата на трудов договор, сключен между страните на 12.07.2018 год., ответницата-работник е приела да изпълнява длъжността „Работник, гардероб“ в ищцовото поделение-работодател, срещу посочено в договора основно месечно възнаграждение от 560 лв., доплащане за положен нощен труд, както и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 19.12.2019 год., съгласно което Д. е преназначена на длъжност „Служител издаване на пътнически билети, информатор“, основно месечно възнаграждение от 731 лв. и 30-дневно предизвестие за прекратяване.

Със заповеди №№ .../ 05.10.2021 год. и ...../05.11.2021 год., издадени от законния представител на работодателя, на ответницата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ правоотношението между страните е прекратено. Във втората е конкретизирано, че работникът дължи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение - 874.93 лв., а работодателят - обезщетение за неизползван от работника платен годишен отпуск от 3 дни за 2021 год.

Първата заповед е връчена на Д. на 07.10.2021 год., а втората - на 26.11.2021 год. и следователно, при липса на доказателства, обосноваващи извод в обратна насока, към момента са влезли в сила.

Заплатата за отработените през м.октомври 2021 год. дни и обезщетението за неизползван платен отпуск са начислени във ведомостта за съответния месец, като след данъчните и осигурителни удръжки, останалата за получаване сума от 178.65 лв. (в т.ч.

131.24 лв. - обезщетение), е преведена на ответницата на 29.11.2021 год., по банковата й сметка.

Според заключението на вещото лице, извършило назначената счетоводна експертиза, размерът на обезщетението, дължимо от работника за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, възлиза на 874.93 лв., а следващото му се обезщетение за неизползван отпуск - на 124.99 лв.

При това положение исковете се явяват основателни.

Според чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено с дисциплинарното уволнение на ответницата, срокът на предизвестието е месечен, а брутното й възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, възлиза на 874.93 лв., което обуславя основателността на главния иск.

Предвид установеното фактическо изплащане на работника на обезщетение за неизползван платен отпуск, в размер, надвишаващ дължимия, възражението за прихващане е неоснователно, но и за него, според настоящия състав и последователната съдебна практика, предхождаща ТР № 2/2020 год. на ОСГК, за целта на чл.298, ал.4 от ГПК 2 се дължи нарочен диспозитив.

Следователно, искът по чл.221, ал.2 от КТ следва да се уважи за пълния си заявен размер, а възражението за прихващане - да се отхвърли, което от своя страна налага уважаване и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва, начиная от предявяване на исковете - 21.06.2022 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК).

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи на ищцовата страна и деловодни разноски, които за производството по ч.гр.д. № 3985/2022 год. на БРС възлизат на 75 лв., а за настоящото - на 625 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Д. от гр. ....., ЕГН - **********, на основание чл.221, ал2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи на Поделение за пътнически превози - Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.....представлявано от А..Д.., сумата от 874.93 лв. – обезщетение, дължимо за прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, както и законната лихва върху посочената главница, начиная от 21.06.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3985 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, възражението на П. Д. Д., предявено против Поделение за пътнически превози - Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, за прихващане на дължимото от нея обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ с насрещно свое вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2021 год., възлизащо на 124.99 лв.

ОСЪЖДА П. Д. Д. да заплати на Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 625 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 3985 / 2022 год. на БРС - в размер на 75 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3