Решение № 1161 от 17.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трИдесети ноември две хиляди и деветнадесета годИ, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИ ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели

Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1302/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК.

Производството е образувано по:

Въззивна жалба вх.№23761/01.04.2019г. на БАНКА ДСК ЕАД чрез ю.к.Д.И. срещу решение на ВРС, постановено по гр.дело №11212/2018г. в частта, в която банката е осъдена да заплати на И.В.К. сумата от 295,5 лева представляваща сбор от недължимо платени в периода 15.11.2016г. - 15.06.2018г. 20 бр.месечни вноски за лихви по Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти и докторанти от 09.01.2012 г., сключен между страните в гр.Варна, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД. С решението си съдът е отхвърлил иска за разликата до претендираните 1432,45 лева ведно със съответните разноски;

Въззивна жалба вх.№23795/01.04.2019г. на И.В.К. чрез адв.П.Н., срещу същото решение на ВРС по гр.дело №11212/2018г., 46 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете на ищцата срещу „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК

*********, със седалище гр.София за приемане за установено в отношенията между страните, че И.В.К. не дължи на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 2659,27 лв., начислена главница по Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти от 09.01.2012г., след капитализиране на възнаградителна лихва за периода 09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради нищожност на т.10.2 от Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит по реда на ЗКСД, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК както и претенция за приемане за установено в отношенията между страните, че И.В.К. не дължи на „Банка ДСК"ЕАД сумата от 2659,27 лв., представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради недействителност на Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти от 09.01.2012г., на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК;

Въззивна жалба вх.№45351/21.06.2019г. на И.В.К. срещу допълващото решение по гр.дело №11212/2018г., постановено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК от 04.06.2019г., с което е отхвърлена молбата на въззивника за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските. По отношение на поправката е било претендирано, че вместо главница по договор за кредит е следвало съдът да посочи „капитализирана лихва”, а по отношение на разноските, че съдът не е съобразил предявените три отделни иска и дължимостта съразмерно на уважената част от същите, на разноски за адвоката в пълен размер, т.е. за неоснователност на възражението за прекомерност на адв.възнаграждение.

В първата ВЖ на

Банка ДСК ЕАД се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се тезата на съда, че клаузите за капитализиране на начислена в гратисния период възнаградителна лихва са нищожни и е налице анатоцизъм. Съдът е приел погрешна правна квалификация на фактите според въззивника. Неправилно съдът се е позовал на противоречие с чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г., която касае преструктуриране на рискови експозиции. Твърди се, че не е налице предвидената в чл.13 хипотеза. Параметрите на погасяване по договора, вкл. преструктурирането са уговорени в първоначалния договор.

/липсват анекси/. Твърди се, че капитализирането на лихвата по време на гратисния период не противоречи на чл.24 от ЗКСД. Именно на банките е предоставено това право и съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че начисляването на лихва върху лихва е допустимо от закона, стига да е уговорено между страните. Развиват се правни доводи относно разликата между капитализиране и анатоцизъм. Позовават се на приложението на разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ към датата на сключване на договора. Не е налице забрана за капитализиране на лихви и в действащата към този момент Наредба №9 от 03.04.2008г. за уговаряне на такова условие по договора. Тази уговорка е налице и в чл.10, ал.2 от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти. Поради това, въззивникът сочи, че разпоредбата не е нищожна тъй като не противоречи на закона и подзаконовите актове. Същата е валидна, поради което и банката не дължи на ищеца сумата от 295.50 лева. Твърди се, че ВРС не е обсъдил въобще приложението на цитираните разпоредби от Типовия договор, ЗКСД и ТЗ, което прави решението в тази част неправилно. Претендира се отмяна на решението в частта и присъждане на сторените разноски.

С отговор на

ВЖ, И.К. оспорва основателността и. Поддържа нищожността на клаузата на чл.10.2 от ОУ тъй като начисляването на възнаградителна лихва върху начислени веднъж възнаградителни лихви с отложен падеж е в проиворечие с чл.24 от ЗКСД.

Претендират се разноските за производството.

С ВЖ на И.К. се обжалва решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че решението на съда е неправилно тъй като съдът е следвало да отчете договорните клаузи за неравноправни по смисъла на закона и Директива 93/13/Е от 05.04.1993г. относно потребителските договори. Излагат се подробни съображения относно неравноправността на клаузите от договора за кредит от 09.01.2012г. относно начИ на формиране на общия дълг и лихвата по него. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл.6 от ЗКСД и чл.7 от същия закон поради липсата на задължителните /чл.6/ реквизити. Твърди се, че РС не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, поради което и е достигнал до погрешни правни изводи.

С уточняваща молба въззивникът сочи, че обжалва решението във всичките му отхвърлителни части, вкл. за отхвърлените 20 месечни вноски за лихви по договора за целеви потребителски кредит за разликатата над 295.50 лева до претендираните 1432,45 лева.

Моли за отмяна на решението в тези части и уважаване на предявените установителни искове.

С отговор в срока по чл.263 ГПК, банката оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че при сключване на договора за целеви потребителски кредит са спазени всички условия, а освен това заемателят е бил уведомен за тези условия – уведомяването му е обективирано в декларация от 23.12.2011г. Счита, че всички клаузи от договора и ОУ са ясни и точни. Не е налице приложение на Директивата тъй като същата трябва да е транспонирана в националното законодателство, което е сторено със ЗЗП. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Със друга ВЖ вх.№45351/21.06.2019г., И.К. оспорва решението по чл.247 и чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането и за изменение на първоначалното решение в частта за разноските и за поправка на очевидна факт.грешка. Моли за отмяна и на допълващото решение №2479/04.06.2019г.

Срещу тази жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът БАНКА ДСК ЕАД чрез ю.к.Д.И. не се представлява, но се поддържа въззивната жалба и отговорите по насрещните жалби.

Претендират се разноски и се прилага списък по чл.80 ГПК.

Подадените от И.К. въззивни жалби също се поддържат в съдебно заседание с писмена молба за гледане на делото в отсъствие на страната.

За да се произнесе по жалбите, въззивният съд съобрази, че производството е било образувано по искова молба на И.В.К., ЕГН ********** срещу „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове както следва:

1/ за приемане за установено в отношенията между страните, че И.В.К. не дължи на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 2659,27 лв., представляващи капитализирана към начислена главница лихва по Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти от 09.01.2012г., за периода 09.01.2013г. - 15.10.2016г., поради нищожност на т.10.2 от Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, поради противоречие с чл.24 от ЗКСД и чл.10, ал.3 от ЗЗД, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК;

2/ за приемане за установено в отношенията между страните, че И.В.К. не дължи на „Банка ДСК"ЕАД, сумата от 7 779.55 лева първоначално, а след изменение на иска 2659,27 лв., представляващи начислена възнаградителна лихва за периода 09.01.2013г. - 15.10.2016г., поради недействителност на Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти от 09.01.2012г. на основание чл.17, ал.6 от ЗКСД, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК и

3/ за осъждане на „Банка ДСК" ЕАД да заплати на И В.К.. сумата от 1432,45 лв., представляваща сбор от недължимо платени в периода 15.11.2016 г. - 15.06.2018 г., 20 месечни вноски за лихви по Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти и докторанти 09.01.2012 г. сключен между страните в гр. Варна, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) от 09.01.2012г. Съгласно договора ответната банка е отпуснала на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 11 218 лева със задължение за издължаване в срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. От своя страна гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една годИ от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Уговорена е възнаградителна лихва във фиксиран размер от 7% на годишна база. Твърди се, че кредитополучателят е усвоил сума от 10 359 лева. Сочи се, че за периода 09.01.2013г. до 15.10.2016г. е капитализирана начислена възнаградителна лихва в размер на 2 659,27 лева. Ищецът твърди, че разпоредбата на чл.10.2 от ОУ на банката, с която е предвидена възможност за капитализиране на начислената в гратисния период възнаградителна лихва, противоречи на императивната разпоредба на чл. 24, ал.1, т.1 от ЗКСД и в този смисъл е нищожна.

На следващо място ищецът твърди, че сключения договор е в противоречие с утвърдения по реда на чл. 7 ЗКСД от министъра на образованието и науката типов договор за представяне на кредити на докторатни и студенти. Конкретно съгл. чл. 6 от утвърдения типов договор, сключваният между банката и студента договор следва да съдържа определени реквизити, като тяхната липса обуславя недействителност на договора. В случая се твърди, че договорът за кредит от 09.01.2012г. не съдържа уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове /в противоречие с чл. 6, т. 4 от типовия договор/, за дължимата лихва /в противоречие с чл. 6, т. 5 от типовия договор/; уточнение, че по кредита не се дължи обезпечение/ противоречие с чл. 6, т. 10 от типовия договор/, процедура за отказ / чл. 6, т. 17/, адреси за кореспонденция/ чл. 6, т. 20/. С оглед на тези твърдения се твърди, че процесният договор е недействителен и кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи. Като се позовава, че е надвнесъл суми, надвишаващи чистата стойност на кредита в размер на 1 432, 45 лева за периода 15.11.2016г. до 15.06.2018г., претендира тяхното връщане от банката.

В срока по чл.

131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Договор за целеви потребителски кредит за фИнсиране на студенти и докторанти по реда на закона (ЗКСД) от 09.01.2012 г. Позовава се на предвидена в закона изрична възможност за сключване на договор при Общи условия. Позовава се, че ищецът е уведомен надлежно за условията по кредита, в това число че е му предоставена необходимата преддоговорна информация. Ответникът твърди, че сключеният договор не противоречи на императивна уредба по ЗКСД. Сочи, че капитализирането на лихвата по кредита е изрично предвидено в ОУ, като това е изцяло в съответствие с изискванията на ЗКСД. Тъй като в гратисния период кредитополучателят не дължи заплащане на главница и лихви по кредита, начислената за този период възнаградителна лихва се прибавя към главницата по дълга. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на исковете.