Акт от 19.05.2023, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 164

19.05.2023 г. град

Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар: Ива Атанасова като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 752 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.

76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/.

Образувано е по жалба на Г.Я.Н. с поС.ен адрес:*** Загора, подадена чрез пълномощника му адв. С.Д. ***, срещу Решение № РС-34-22-097/ 06.10.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с което е установен конфликт на интереси по отношение на Г.Я.Н., изпълнителен директор на ИАРА за периода от 09.03.2017г. до 24.01.2022г., за това, че в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл.

6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ: 1. Се е подписал като „приел“ на констативни протоколи, с които приема без възражения извършената от самия себе си работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от януари до декември 2019 г. вкл., в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ; 2. Поставил е резолюция „за изпълнение“ на 10.01.2020 г. на Доклад с вх. № Z- 351/10.01.2020 г. на НАРА, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ и 3. Подписал е Заповед № РД-444/11.11.2020 г. на ИАРА, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ. За всяко едно от посочените три нарушения на Г.Н. е наложена глоба в размер на 5000 лв. и е постановено отнемане в полза на държавата на сумите от 7497 лв. и 8467,20 лв., представляващи реализирана материална облага от деянието, породило конфликт на интереси, както и отнемане в полза на държавата на сумите в размер на 1466.36лв. и 136лв., представляващи нетно дневно възнаграждение, получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.

81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Решение № РС-34-22-097/ 06.10.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай не са налице законово установените като кумулативно изискуеми се предпоставки за наличието на конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ, което опровергавало извода на КПКОНПИ за наличие на нарушения на закона. На първо място сочи, че изпълнителните деяния, които Комисията е изследвала, са били осъществени в качеството му на ръководител на два различни европейски проекта с бенефициент ИАРА, а не в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА и съотв. лице, заемащо висша публична длъжност. Поддържа, че КПКОНПИ недопустимо е смесила двете качества - на ръководител на ведомство и ръководител на проект, възприемайки, че Н. в хода на изпълнение и контрол на дейностите по проектите е действал като изпълнителен директор на изпълнителната агенция. Касае се за две коренно различни по своя характер обществени отношения. Ръководителите на администрации, каквато е ИАРА, са органи на власт, натоварени с упражняване на властнически (публични) правомощия, докато ръководителите на проекти не са органи на власт, а обстоятелството, че управляват дейности с европейско финансиране, не означавало, че упражняват властнически правомощия. Жалбоподателят твърди, че приемането на констативните протоколи за извършената от него работа по проект № BG14MFOP001-3.001-0003, както и поставянето на резолюция на Доклад с вх. № Z-351/10.01.2020 г., не са действия, извършени в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА, а е действал в качеството си на ръководител на проект, като е без значение дали се е подписал, титулувайки се „изпълнителен директор", или не. От значение било характерът на извършените дейности, а не писменото им оформление. Отрича и наличие на частен интерес в случая. Позовава се на чл.5, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАРА, съгласно който изпълнителният директор прилага държавната политика в изпълнение на ОПР на ЕС, прилага държавната политика по изпълнение на ОПРСР, планира, разпределя и контролира използването на предоставените на агенцията финансови и материални ресурси, както и одобрява проекти на програми за опазване на рибните ресурси, развитие на рибарството и аквакултурите и подобряване работата на администрацията. Сочи, че проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за „Модернизация на патрулни плавателни средства за контрол в рибарството, собственост на ИАРА" е бил от изключително значение както за ИАРА, така и за българската държава, тъй като касаел ремонт на катери във връзка с изпълнение на задълженията и правомощията на агенцията по черноморското крайбрежие. Именно поради тези причини от интерес на държавата и на ИАРА било проектът да се ръководи от ръководителя на ведомството, с оглед комплексните правомощия и отговорности, с които той е натоварен, както и спецификите на самия проект, в това число и необходимостта от завишен контрол.

В хода на извършената от КПКОНПИ проверка били събрани достатъчно доказателства, че в качеството си на ръководител на проекта съвестно и в пълен обем е осъществявал всичките си предвидени задачи. Сочи за несъстоятелен аргументът на КПКОНПИ, че в качеството си на изпълнителен директор на ИАРА е осъществявал контрол върху собствената си дейност, реализирана в друго негово качество, което е рефлектирало върху обективността и безпристрастността на преценката му. Поставената на 10.01.2020 г. резолюция „за изпълнение" върху Доклад с вх. № Z-351/10.01.2020 г. на ИАРА, не би могла да бъде мотивирана от частен интерес, тъй като, както самата Комисия е установила, с доклада са представени отчетите за извършена работа, констативните протоколи и декларации за всеки от членовете на екипа по проекта за периода от 08.01.2018 г. до 31.12.2018 г., поради което не е налице привилегировано отношение или третиране спрямо себе си. За немотивирано и недоказано сочи твърдението на Комисията за реализирана нематериална облага под формата на помощ и подкрепа по отношение на двата визирани проекта. Поддържа, че полученото възнаграждение за работата му като ръководител на проект № BG14MFOP001-3.001-0003 не е облага по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ, тъй като е възнаграждение за действително извършен труд и то преимуществено в извънработно време. Неговият размер е предварително определен на база заложени критерии, посочени в условията за кандидатстване по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, като според т. 14.1.3, подточка 6 от същите - непреки разходи в т. ч. организация и управление на проекта, следва да бъдат в размер до 5 % от общите допустими разходи по проекта.

Съобразено е и Постановление № 189/28.07.2016 г. на Министерския съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г. /ПМС № 189/ 2016г/.

Относно твърдяния от КПКОНПИ конфликт на интереси във връзка с подписването на Заповед № РД-444/ 11.11.2020г., жалбоподателят сочи, че заповедта за определяне на екип по проект №BG14MFOP001-3.001-0035

КПКОНПИ е едва първата стъпка, която не води еднозначно до формиране на каквато и да било облага. Изводът, че Н. е действал в свой частен интерес, като създава възможност за получаване на възнаграждение, счита за необоснован и базиран на хипотетично, бъдещо несигурно събитие, което презюмира облага, без да е налице нито действителна такава, нито възможност за нейното реализиране. Счита, че на практика му е била наложена санкция не за възникнал конфликт на интереси, а за бъдещата възможност такъв да възникне, което е незаконосъобразно и представлява опасна злоупотреба с право от страна на КПКОНПИ. Твърди, че с обжалваният административен акт, поради чисто формалния, едностранен, необективен и непълен подход на изследване на фактите, е установен конфликт на интереси на базата на хипотетичен частен интерес, а не на действително доказан такъв. Според жалбоподателя оспореният акт е постановен и в противоречие и с целта на закона - да предотвратява и санкционира действителния конфликт на интереси, а не хипотетичния такъв. Счита, че с обжалваното решение се въвежда забрана ръководители на ведомства да упражняват дейности като ръководители на проекти в рамките на тези ведомства и да получават възнаграждение за допълнително положения труд, което представлявало неправомерно ограничаване на правото на труд - следствие от формалния подход, който административният орган има към института на конфликта на интереси. По така наведените доводи е направено искане Решение № РС-34-22-097/ 08.10.2022г. на КПКОНПИ да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че съответен на събраните доказателства в хода на проведеното административно производство по реда на чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ, са направените от решаващия орган изводи за установен конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ по отношение на Г.Н. във връзка с подписването му като „приел“ на констативни протоколи, с които приема без възражения извършената от самия себе си работа по проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от януари до декември 2019г. вкл; че е поставил резолюция „за изпълнение“ на 10.01.2020г. на Доклад с вх.№ Z-***г. на ИАРА и че е подписал Заповед № РД-444/ 11.11.2020г. на ИАРА в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбите на чл.58, изречение първо, предложение трето и четвърто от ЗПКОНПИ. Твърди, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с нормативно регламентираната цел на ЗПКОНПИ, вкл. за защита на обществените отношения, свързани със законосъобразното, обективното и безпристрастното упражняване на властнически правомощия, за което излага подробни съображения.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Административното производство пред КПКОНПИ е образувано въз основа на Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № № КИ-021 от 26.01.2022г. по сигнал с рег. № ЦУ 01/С-34/11.01.2022 г., обединен със сигнал с рег. № ЦУ01/С-48/14.01.2022 г. на КПКОНПИ. В първоначално подадения сигнал се е съдържало твърдение за участието на Г.Н. като ръководител на проекти и допълнително получено от него възнаграждение за това. В допълнително подадения сигнал са посочени номерата на конкретните проекти - Проект № BG14MFOP001-3.001-0035 „Доставка на персонални 60 преносими компютъра, 120 мобилни устройства - таблети - за служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, изпълняващи контролни дейности“ и Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 „Модернизация на патрулни плавателни средства за контрол в рибарството, собственост на ИАРА“.

Във връзка с подадения сигнал са събрани доказателства за служебното качество на Г.Н., като антикорупционната комисия е установила, че той е заемал длъжността изпълнителен директор на ИАРА от 10.03.2017 г по силата на трудов договор № РД-15-83 от 09.03.2017 г., сключен между Н. и министъра на земеделието и храните, до 24.01.2022г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение.

В хода на административното производство е изискана информация от министъра на земеделието и от ръководителя на Инспектората към Министерство на земеделието, въз основа на която е установено, че от м. януари 2019 г. до 24.01.2022г. Г.Н., в качеството си на изпълнителен директор на ИАРА, е бил ръководител на два проекта, финансирани със средства от Европейския съюз - Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 „Модернизация на патрулни плавателни средства за контрол в рибарството, собственост на ИАРА“ и Проект № BG14MFOP001-3.001-0035 „Доставка на персонални 60 преносими компютъра, 120 мобилни устройства - таблети - за служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, изпълняващи контролни дейности“.