Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1867 от 27.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2086/2025
Вид
Определение № 1867
Подписан
27.03.2025
В сила
18.04.2025
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867 гр. Бургас, 27.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120102086 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК от „Е. ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Х.

Г. Д.” № **, чрез юрк. Р.-Ч., срещу Т. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес с. Р., обл. Б. и втори посочен в исковата молба адрес гр. Б., ж.к. “М. Р.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Със заповед за изпълнение № 4212 от 05.12.2024г., издадена по ч.гр.д. № 8342/2024г. по описа на БРС, Длъжникът Т. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к.

„И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, е осъден да заплати на кредитора „Е. ” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „Х. Г. Д.” № **, представляван от А. С., В. Р. К. и И. С. П. - С., сумата от 474,63 лева- главница, представляваща стойността на активната електрическа енергия с включени акциз, ДДС, цена за задължения към обществото и мрежови услуги (пренос през електроразпределителната мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа), за периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г., съгласно сключен между страните Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия по партида на длъжника с ИТН 2729680, отнасяща се за обект на потребление: с. Р., обл. Б., Т., сумата от 30,07 лева, представляваща неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 16.02.2024 г. до 03.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2024 г. до изплащането й, както и сумата от 75 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Бил е направен опит за връчване на препис от заповедта на длъжника, като последният е бил търсен по неговия постоянен и настоящ адрес в гр. Б., ж.к. “И.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*. Връчването не е редовно, тъй като видно от върнатото по делото съобщение не става ясно какви точно действия е извършил връчителя във връзка с връчване на съдебните книжа, на кои дати е посетил адреса, установил ли е други живущи на адреса, респ. правил ли е опит за връчване на книжата на тези лица, респ. по какъв начин се е снабдил с телефонен номер на длъжника. В съобщението е било единствено удостоверено, че след проведен разговор с длъжника, същият е съобщил, че живее в гр. С., без да посочи адрес за кореспонденция.

Изпратено е било съобщение до длъжника на посочения в заявлението адрес в с. Р., като същото се е върнало в цялост, като връчителят е удостоверил, че адреса е необитаем.

С Разпореждане от 10.02.2025г. заповедния съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като е дал указания за предявяване на 1 установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Видно от приложения към исковата молба индивидуален договор от 30.08.2023г. за продажба на електрическа енергия, сключен между длъжника и заявителя (който не е бил приложен съм заявлението, респ. изискан от заповедния съд, в съответствие с разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК.), потребителят е посочил като свой адрес за призоваване гр. Б., ж.к. “М. Р.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, на който адрес не е бил потърсен за връчване на заповедта.

По този начин не са изчерпани всички предвидени в ГПК начини за връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника и му е отнета възможността да възрази срещу нейното издаване.

Съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е обусловено от наличието освен на общите, и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, като спазването на установения от законодателя срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Наред с изложеното правото на иск е обвързано и с наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 415, ал.1 ГПК, а именно – наличие на подадено в срок възражение /т. 1/, връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /т. 2/ или отказ на съда да издаде заповед за изпълнение /т. 3/. Предвид изложеното служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на една от посочените предпоставки, като преценката на заповедния съд не обвързва исковия.

В настоящия случай, връчването по реда на чл.47, ал.5 ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника не е оформено редовно, а самият длъжник изобщо не е бил търсен на адреса посочен в индивидуалния договор за продажба на електрическа енергия, който лично е посочил като адрес за кореспонденция по облигационното правоотношение.

В случая не е налице никоя от хипотезите, предвидени в чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. по т.2, тъй като процедурата по връчване не е изпълнена в пълен обем и искът се явява недопустим и преждевременно предявен, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2086/2025 год. по описа на БРС, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Бургаският окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, да се върне изисканото ч.гр.д № 8342/2024г. по описа на БРС, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение, за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2