Решение № 260097 от 30.09.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260097/30.09.2020 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3181 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Е.С.Х. с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Банка ДСК" ЕАД.

Ищецът твърди, че на 27.02.2008 г. сключил с ответника Договор за ипотечен кредит. Съгласно чл. 7 от Договора за предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, определяна периодично от кредитора, като към датата на сключването му базовия лихвен процент бил 4,19 %, а стандартната надбавка - в размер на 6,80 %. В Договора липсвала дефиниция на понятието базов лихвен процент, както и яснота колко бил същият, обективните условия за промяната му, поради което се явявал неопределена величина и не било възможно да се определи както волята на страните, така и размерът на годишният лихвен процент, който следвал да бъде заплащан от ищеца. Ето защо разпоредбата на чл. 7 от Договора била нищожна на основание на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗЗП, чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, поради противоречие с морала и добрите нрави, в който смисъл била и формиралата се практика на ВКС. Поради произволното определяне на годишния лихвен процент от страна на банката, Е.Х. бил принуден да заплаща годишен лихвен процент, надвишаващ първоначално посочения в договора му. Подведен от ответника, че ще облекчи положението си като предоговори годишния си лихвен процент, на 23.09.2010 г. той сключил Допълнително споразумение. Чрез него банката се опитала от една страна да узакони неправомерно извършваните от нея действия по събиране на по-висока лихва, а от друга страна извършила капитализации на лихви и увеличила главницата с несъществуващи задължения за лихва. Доколкото клаузите, който определяли задълженията по договора били нищожни, подобно саниране било недопустимо поради противоречието му със закона и добрите нрави.

В тази връзка се поддържа, че начисляваната и респективно заплатена от ищеца възнаградителна лихва била получена от ответника без правно основание, поради което заплатените суми за нея в общ размер от 12 388,47 лева за периода 22.10.2014 г. до 22.10.2019 г. били повече от реално дължините, който възлизали на 9 243,77 лева. Ето защо разликата от 3 144,80 лева следвала да му бъде възстановена. Сочи се още, че ако банката била спазвала ГЛП в размер на 10,99 %, към настоящия момент остатъчната главница щяла да бъде в размер на 14 572,74 лева, а не 17 366 лева, получена след извършваните капитализации, поради което сумата от 2 793,99 лева също не била дължима. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 144,80 лева, представляваща получена без основание разлика между действително дължимата възнаградителна лихва и заплатената такава за периода от 22.10.2014 г. до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и да се признае за установено, че Е.С.Х. не дължи на „Банка ДСК" АД сумата от 2 793,99 лева, представляваща главница по процесния кредит, възникнала в резултат на капитализиране на възнаградителни лихви към главницата и неправилно отнасяне на заплатените суми към лихва и главница. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът счита предявения осъдителен иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че с уговорката относно лихвата в чл. 7 от процесния договор за кредит банката спазила изискванията на чл. 58, ал. 1 ЗКИ. Съгласно чл. 11, неразделна част от договора за кредит били Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които били подписани от ищеца, като в раздел III от тях „Олихвяване" било посочено, че кредитът се олихвявал с фиксирана и/или плаваща лихва; кредиторът имал право да променя базовия лихвен процент, за което уведомявал по подходящ начин кредитополучателя, като при промяна на базовия лихвен процент, кредиторът определял нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. В т. 25.3 от Раздел VIII на Общите условия били посочени случаите, в които кредиторът имал право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомявал кредитополучателя по подходящ начин.

Преди да бъде подписан конкретния договор за кредит, на кредитоискателя била предоставена цялата необходима преддоговорна информация, съгласно чл. 58 ЗКИ, включително - олихвяването, както и при определяне на сумата, за която кандидатства, му бил предоставен примерен погасителен план. Отделно от това, и Общите условия, и Методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му, се оповестявали в офисите на кредитора и на Интернет страницата му и били общодостъпни. Следвало да се има предвид и че изискването за посочване на методика за изчисление на лихвения процент в договора било въведено в законодателството повече от две години след сключване на процесния договор за кредит - с приемане на чл. 55а ЗПК с ДВ бр. 58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г. И не на последно място, ищецът до момента на депозиране на исковата молба не бил подавал в „Банка ДСК" ЕАД молби за преразглеждане на лихвата по кредита или жалби относно увеличение на договорената лихва.

Предоставянето на кредит било услуга, която по естеството си предполагала променливост и динамичност на цената, с които банката трябвало да се съобразява и прилага, за да осъществява адекватно на икономическите условия своята дейност.

Това се отчитало от специалното законодателство, приложимо към конкретния вид услуги, което изрично уреждало възможността за уговаряне на променлив лихвен процент, но го обвързвал с посочване на условията, при които промяната може да бъде извършена от кредитора (чл. 58, ал. 1 ЗКИ, чл. 10, ал. 3 и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК). В случая се касаело за ипотечен кредит, поради което ЗПК не бил приложим към него. Следователно, не било налице едното от двете кумулативно дадени условия в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за да бъдат определени процесните клаузи като неравноправни. На основание чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, разпоредбата на чл.

143, т. 12 ЗЗП не се прилагала в конкретния случай, доколкото тя не се отнасяла до услуги, чиято цена била свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които били извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. На основание т.

25.3 от Общите условия по процесния договор за кредит от 27.02.2008 г., лихвеният процент по кредита бил изменен едностранно от Банката, както следва: считано от 02.04.2008 г. - от 10,99 % на 11,49 %, с решение на вътрешен орган на Банката - Комитет за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК" ЕАД /КУАП/, отразено в Протокол № 13 от 20.03.2008 г., като основание за промяната била изменение над 1 % за месец на стойностите на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени за България /СР1/ през последното шестмесечие; и считано от 21.10.2008 г. - от 11,49 % на 12,49 %, с решение на КУАП, отразено в Протокол от № 46 от 16.10.2008 г., във връзка с изменение над 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щ. долари и изменение над 0,5 % за месец на индекса на потребителските цени за България /СР1/ през последното шестмесечие, за което на кредитополучателя били изпратени уведомителни писма на адрес: гр. Хасково, ул. „Родина" № 12. Поддържа се, че движението на всеки един от индексите не било в сферата на влияние на нито една банка, а на обективни фактори, с оглед състоянието на финансовите пазари. Предвид изложеното се счита, че не била налице хипотезата и на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като в т. 25.3 от Общите условия били ясно и изчерпателно посочени обективните условия, при които кредиторът можел да изменя лихвения процент. От друга страна, била налице хипотезата на чл. 144, ал. 3, т.

1 ЗЗП, с оглед § 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Предявеният отрицателен установителен иск пък бил недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като „Банка ДСК" ЕАД не предприело действия по принудително събиране на вземанията, произтичащи от сключения на 27.02.2008 г. Договор за ипотечен кредит с ищеца и Допълнителното споразумение от 23.09.2010 г. към него. Сочи се, че до сключване на посоченото допълнително споразумение се стигнало, поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане в срок на дължимите вноски по кредита и допусната забава повече от 90 дни. След осъществени по негова инициатива преговори с компетентните лица във Финансов център Хасково на „Банка ДСК" ЕАД, до Централния комитет по проблемни кредити на банката било отправено предложение за преструктуриране на кредита, което било прието. Към датата на допълнителното споразумение остатъчният дълг на ищеца бил в размер на 22 500,73 лева, а лихвата по кредита - в размер на 12,49 %. С допълнителното споразумение било договорено кредитът да се погасява по нов погасителен план, с гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без промяна на крайния срок за издължаване, със запазване на действащия към датата на подписване на споразумението лихвен процент по кредита; променена била падежната дата на издължаване от 29-то на 23-то число на месеца, като кредиторът се отказал от начислени наказателни лихви и от таксата изискуемост.

С протоколно определение от 31.08.2020 г. и по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение в петитума на предявените искове по отношение на заявените размери, като претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се счита предявена за сумата от 2 958,91 лева, а тази по чл. 124, ал. 1 ГПК - за сумата от 2 719,35 лева, като производството над тези суми до първоначално заявените размери от 3 144,80 лева, респ. 2 793,99 лева е прекратено частично, на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 г., Справка Погасителен план и ГПР от 29.02.2008 г., Допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит № 17/15198093/23.09.2010 г., Погасителен план и ГПР от 23.09.2010 г., Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, Такси по жилищни и ипотечни кредити, Препис-извлечение на Протокол № 13/20.03.2008 г. на

Комитет за управление на активите и пасивите на “Банка ДСК” ЕАД; Препис-извлечение на Протокол № 46/16.10.2008 г. на Комитет за управление на активите и пасивите на “Банка ДСК” ЕАД; Извлечение от счетоводните книги на “Банка ДСК” ЕАД за сметка №15198093/27.02.2008 г. от дата 10.03.2020 г. по Договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 г. и Допълнително споразумение от 23.09.2010 г., като от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и отговора и посоченото по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че в процесния договор за кредит не са посочени факторите, които влияят върху нивото на БЛП, като са посочени в чл.

25.3 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката. В договора за кредит, както и в Методологията за определяна на БЛП използван за определяне на лихвения % по кредити на физически лица, не е заложена формула, въз основа на която се изчислява БЛП. Приложеният БЛП по процесния договор е: към 27.02.2008 г. е в размер на 4,19 %, на 02.04.2008 г. - в размер на 4,690 %, на 21.10.2008 г. е променен на 5,690 % и запазва тази стойност до датата на подаване на исковата молба. Установява се и че разликата между размерите на възнаградителните лихви, платени от ищеца за периода от 22.10.2014 г. до 22.10.2019 г., и тези при 10,99 % ефективен лихвен % възлиза на 2 958,91 лв. В условията на прилаган ГЛП в размер на 10,99 % и на редовно погасявани месечни вноски без регистриране на закъснение, към 22.10.2019 г. остатъчната главница по кредита е в размер на 14 485,61 лв., а съгласно счетоводните записвания на банката - в размер на 17 276,96 лв., т.е. разликата възлиза на 2 719,35 лв. Според вещото лице по отношение на индекса LEONIA се наблюдават изменения за периодите на разглеждане в посока увеличение, а именно: на 11.05.2007 г. стойността му е 3,82 %, на 02.04.2008 г.