Решение № 2333 от 09.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2333 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110112376 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Е. Т. Г. срещу „Е. М.“ ЕООД за недължимост на сумата от 5000 лева, частична претенция от пълния предявен размер от 23 991,51 лева – главница по договор за кредит от 13.11.2011г., за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 07.02.2011г. по гр. дело № 4785/2011г. на СРС, 57- ми състав, въз основа на който е било образувано изп. дело по описа на ЧСИ Д. В., което през 2021г. е преобразувано по описа на ЧСИ Г. К., рег. № с район на действие СГС под № 1656/2021г.

Ищецът Е. Г. твърди, че на 07.02.2011г. срещу него бил издаден изпълнителен лист в полза на „Б. Д.“ ЕАД по гр. дело № 4785/2011г. на СРС, 57-ми състав за сумата от 1074,14 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ Д. В., което през 2021г. било преобразувано под номер 1656/2021г. по описа на ЧСИ Г.

К., като в хода на производството били извършени изпълнителни действия в периода от 06.07.2011г. до 28.09.2012г. Поддържа, че в хода на изпълнителното производство взискателят „Б. Д.“ ЕАД е прехвърлил вземането си към „О. Ф. Б.“ ЕАД, което на свой ред е прехвърлило вземането си на „Е. М.“ ЕООД. Поддържа, че в периода от 28.09.2012г. до настоящия момент са изминали повече от две години, през които нито ЧСИ, нито взискателят, са предприели принудителни изпълнителни действия, с оглед на което на основание 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството е прекратено. Поддържа, че от датата на последното валидно изпълнително действие до подаване на исковата молба е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което правото на принудително изпълнение е погасено по давност. С уточнителна молба от 30.03.2023г. е посочил, че с изпълнителен лист от 07.02.2011г. по гр. дело № 4785/2011г. по описа на СРС, 57-ми състав, е осъден да плати на „Б. Д.“ ЕАД сумата от 23 991,51 лева по договор за кредит от 13.11.2011г., лихва за забава от 1

14 765,55 лева за периода от 13.06.2008г. до 03.02.2011г., законна лихва от 04.02.2011г. и разноски в размер на 1610,71 лева. Сочи, че цената на иска е 5000 лева, частичен от 23 991,51 лева, главница по договор за кредит. Искането към съда е да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че на 07.02.2011г. по ч.гр. дело № 4785/2011г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист в полза на „Б. Д.“ ЕАД срещу ищеца за следните суми:[1]главница в размер на 10 000 лева, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2007г., лихва 414,10 лева, заемни такси 50 лева, законна лихва върху главницата и разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 698/2011г. по описа на ЧСИ Д. В., рег. №, преобразувано под № 1656/2021г. по описа на ЧСИ Г. К.. Сочи, че в хода на изпълнителното дело било извършено прехвърляне на вземанията от страна на „Б. Д.“ ЕАД в полза на „О. Ф. Б.“ ЕАД, на 28.09.2018г. бил сключен договор за цесия и вземанията били прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД. Поддържа, че по отношение на изпълнителното дело се прилагали постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980г. На 02.04.2019г. била депозирана молба за конституирането му като взискател, като след конституирането му не бил предприемал принудителни действия спрямо ищеца. Поддържа, че „О. Ф. Б.“ ЕАД му е прехвърлил едно естествено задължение, с оглед на което ответникът е предприел единствено действия по извънсъдебно събиране на вземанията. Счита, че не е дал повод за завеждане на производството. Поддържа, че на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. на БНБ за Централен кредитен регистър има задължение да предоставя информация до петнадесето число на всеки месец за всички кредити на своите клиенти до окончателното им погасяване. Поради което информация за процесното вземане се предоставяла ежемесечно на ЦКР. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Съдът намира възраженията на ответника касателно редовността на исковата молба за неоснователни. Исковата претенция е индивидуализирана, като е посочено, че се предявява частичен иск в размер на 5000 лева, главница от вземане в общ размер от 23991,51 лева, за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 07.02.2011г. Съдът счита, че не е необходимо посочване на период, за който се отнася претенцията и посочване по какъв начин е начислена, доколкото са изложени ясни твърдения за издаден изпълнителен лист срещу ищеца за главница в размер на 23 991,51 лева, както и че предмет на настоящото производство е единствено сумата от 5000 лева, частична претенция. Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване 2 на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул, като е неотносимо към предмета на спора дали ответникът е извършвал изпълнителни действия след конституирането му като взискател по изпълнителното дело.

В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че на 07.02.2011г. по ч.гр.дело № 4785/2011г. по описа на СРС, 57-ми състав е издаден изпълнителен лист в полза на „Б. Д.“ ЕАД срещу Е. Т. Г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 698/2011г. по описа на ЧСИ Д. В., с рег. №, като впоследствие архивът му бил прехвърлен на ЧСИ Г. К., при който било образувано изпълнително дело № 1656/2021г., както и че вземанията по издадения изпълнителен лист са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД.

Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че липсват погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми. Поради което п ри наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на процесната сума.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за подаване на възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на 3

ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

От приобщения препис от изп. дело № 20219240401656 по описа на ЧСИ Г. К.

/преобразувано от изпълнително дело № 698/2011г. по описа на ЧСИ Д. В., с рег. №/ се установява, че производството по делото е образувано по молба от 02.06.2011г., подадена от „Б. Д.“ ЕАД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Е. Т.

Г.. С цитираната молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя способа за изпълнение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 07.02.2011г., издаден по ч.гр. дело № 4785/2011г. по описа на СРС, 57-ми състав, с който Е.

Т. Г. е осъден да заплати на „Б. Д.“ ЕАД сумата от 23 991,51 лева, представляваща главница, сумата от 14 765,55 лева, представляваща лихва върху главницата, считано от 13.06.2008г. до 03.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането въз основа на извлечение от счетоводна книга за сметка № 14792740 от 04.02.2011г. по Договор за кредит от 13.11.2011г. и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1610,71 лева, разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед от 07.02.2011г. по ч.гр. дело № 4785/2011г. по описа на СРС, 57-ми състав.

С разпореждане от 02.06.2011г. съдебният изпълнител е разпоредил да се образува изпълнително дело и да се извърши проучване.

На 06.07.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в „С. Ж. Е.“ АД, „П. и. б.“ АД, „О. б. б.“ АД, „Б. Д.“ АД, „Т. И.“ АД, „А. б. Б.“ АД, „С. и. б.“ АД, „Т. М. Ю.“ АД, „А. б. - к. Б.“, „Р. Б.“ ЕАД, „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, „Б. П.“, „П. б.

Б.“ АД, „У. б.“ АД, „Ц. к. б.“ АД, „О. б.“ АД, „И. а. б.“ АД, „Б. П. Б.“ АД, „Б. к. б.“ АД.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като е залепено уведомление на вратата на адреса на длъжника.

На 15.08.2011г. е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи на адрес: ап., находящ се в гр. С., кв., бл., вх., ет.,.

На 04.10.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания за трудовото възнаграждение на Е. Г. в МВР.

4

На 30.08.2012г. е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи на адрес: ап., находящ се в гр. С., кв., бл., вх., ет.,.

На 19.06.2014г. е постъпила молба от „О. Ф. Б.“ ЕАД, с която е посочено, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г. са придобили вземанията на „Б. Д.“ ЕАД. Направено е искане да бъдат конституирани като взискател по образуваното дело, както и да бъде насрочен опис за оценка на намиращите се на адреса на длъжника собствени движими вещи.