Решение № 12 от 28.02.2025, Районен съд - Кула

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кула, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. Н.А като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20251330200006 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. Н. И., ЕГН********** от с. Р., общ. М., обл. Видин, ул. „ ****************“ № 6 срещу Наказателно постановление № 841/03.12.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 108, ал.3 от Закона за горите във вр. с чл.61, във вр. с чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1 във вр. с чл. 108, ал.3 от ЗГ във вр. с чл.61, във вр. с чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закони процесуалните правила, като същите не са посочени в жалбата.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. Г., който поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Излага доводи в тази насока, а именно, че липсва дата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, както и не са изложени обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение, тъй не е посочено колко просеки са констатирали, къде в имота са се намирали същите, с каква ширина и дължина са били, още повече, че на основание действащото за имота позволителното за сеч е била допусната сеч 90%, която към момента на проверката е била почти изведена. По този начин се твърди, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Също така посочва, че от разпита на разпитаните от съда свидетели се установява, че в имота не е имало 1 отсечени немаркирани дървета, поради което дали при отсичането на маркираните дървета се е получил път или просека, няма как за това да носи вина жалбоподателя. Също така се излагат възражения, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.47, т.6 от наредбата касае спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина, а когато се правят пътища и просеките, същите се нанасят от съвсем друго лице. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява, представлява се от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че са съобразени характерът и тежестта на извършеното нарушение при определяне размера на наложеното наказание, което е определено в законовия минимум, като е направена и преценка за маловажност. Посочва също, че редът за изграждане на такъв тип просеки и пътища е съвсем различен, реално е трябвало да има нова горскостопанска програма, да се заложат просеки и пътища и да се издаде позволително. Нарушението не се състои в това, че е добита дървесина, която не е маркира, а за нарушения при вида сеч и затова, че лицето не е спазило технологичния план. Посочва се също, че нарушението не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 18.10.2024г. свидетелите Б. И. С. и Е. Н. Й. – служители на РДГ Берковица, както и двама техни колеги от ИАГ, извършили проверка в имот, находящ се в землището на с. Извор махала, общ. Кула, отдел 172, подотдел „с“, кадастрален номер ***, който обходили, за който имот имало издадено и действащо Позволително за сеч № 0771858/10.05.2024г. за добив на 118 пл.куб.м. лежаща маса, издадено на Р.В.Г. и на жалбоподателя в качеството на нает регистриран лесовъд, в което е отбелязано, че дърветата в сечището са маркирани от жалбопоподателя. За посоченото сечище е имало одобрен на 10.05.2024г. технологичен план, в който не е отразена просека или технологичен път. При извършване на проверката на място в имота, посочените свидетели установили, че в имота има изградени няколко просеки и извозни пътища. При проверката имало извършена сеч, но същата все още 2 не била приключила. След като приключили проверката, е съставен Констативен протокол серия А00 № 149792/18.10.2024г. от един от служителите от ИАГ, в която са отразени констатациите от проверката. На същия ден, на база на установеното при проверката, свидетелят С. в присъствието на жалбоподателя, съставил срещу него АУАН серия А00 2024г., № 0112677 за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика с удостоверение № 8661/02.01.2013 г. на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, на което е издадено позволително за сеч №0771858 от 10.05.2024 г. за имот с идентификатор № ***, отдел 172, подотдел "с", в землището на с. Извор махала, общ. Кула, обл. Видин, не е осъществил контрол по спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, в следствие на което в имота са направени пътища и просеки, които не са отразени в технологичния план, одобрен за имота, което нарушение е извършено в периода от 13.05.2024 г. до 27.09.2024 г. на територията на РДГ - Берковица, СЗДП ТП ДГС - Видин, общ. Кула, с. Извор махала, отдел 172, подотдел "с", имот с идентификатор № ***., което квалифицирал като нарушение на чл. 108 от Закона за горите във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. На основание на посочения АУАН и КП, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 03.12.2024г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с чл. 108 от Закона за горите, във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите наложил на жалбоподателя И. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, като е приел, че същият е осъществил деянието с посочената правна квалификация, посочена по – горе от съда в цитираният АУАН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.12.2024г.

Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. И. С. и Е. Н.

Й., Позволтелно за сеч № 0771858/10.05.2024г., посочените по – горе технологичен план и констативен протокол.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Същите свидетелстват непротиворечиво, че при извършената от тях проверка в имота е имало изградени няколко извозни пътища и просеки. От посочения технологичен план за процесния имот, който е изготвен преди проверката, се установява, че в него няма отразен извозен път или просека, с който технологичен план е запознат жалбоподателя на 10.05.2024г., за което същият е положил подпис в посочения технологичен план. Позволителното за сеч също е издадено преди проверката и в него е отразено, че маркирането на насажденията е извършено от жалбоподателя и че позволителното за сеч е издадено на жалбоподателя и още едно лице, а видно от Удостоверение № 8661/02.01.2013г. лицензиран лесовъд, т.е жалбоподателят е лице по чл. 108, ал.3 от Закона за горите и е субект на посоченото на атакуваното наказателно постановлеине нарушение.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги 3 инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона форма и съдържание.

В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че жалбоподателят И. е нарушил разпоредбите на чл. 108 от Закона за горите, във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

Съгласно чл. 108, ал.3 от Закона за горите лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. В чл. 47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина, а съгласно чл. 61 от посочената до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.

От разпита на свидетелите – служители на РДГ Берковица , както и от цитираното позволително за сеч, технологичен план се установява по безспорен начин, че към датата на проверката – 18.10.2024г. в процесния имот е имало изградени няколко извозни пътища и просеки, а видно от технологичния план за процесния имот за сечта, за която е имало действащо към момента на проверката Позволително за сеч № 0771858 от 10.05.2024г. в същия не е имало отразени извозни пътища и просеки.

Извършеното нарушение от жалбоподателя е под формата на бездействие – същият не е изпълнил задължението си по чл. 61 от наредбата да следи и да осъществява контрол за спазването на изискването на чл. 47, ал.1, т.6 от наредбата да не се извършва сеч в нарушение на одобрения технологичен план, като в случая в нарушение на одобрения технологичен план са изградени извозни пътища и просеки, които не са отразени в него. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като жалбоподателят не е изготвил технологичния план и съответно нанасянето на просеки в него, то той няма и отношение да следи дали същите се изграждат в имота или не, тъй като наличието или липсата на просеки е част от одобрения технологичен план, който се съставя и утвърждава от друго лице, но същият се предявява за запознаване на жалбоподателя и същият се е запознал с него на 10.0.52024г., което е отразено в самия технологичен план, където има и подпис на жалбоподателя в тази връзка, като чл. 61 във вр. с чл. 47, ал.1, т.6 от наредбата му вменява задължението при извършването на сечта да следи за спазването на технолгичния план, като в случая той не е изпълнил това свое задължение, 4 поради което са изградени процесните извозни пътища и просеки в имота в нарушение на технологичния план. Правилно е очертан и периодът на извършване на нарушението, тъй като същото е извършено чрез бездействие, което е извършено именно в периода от издаване на позволителното за сеч до осъществяване на проверката, тъй като едва след издаването на позволителното за сеч до освидетелстването на сечището жалбоподателят като лице по чл. 108, ал.3 ЗГ е имал задължението да следи за спазване на технологичния план при извеждане на сечта в имота. С оглед на посоченото, съдът намира за неоснователно и това възражение на жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение – липса на време на извършване на нарушението, което е осъществено чрез бездействие.