Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 435 от 07.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 487/2023
Вид
Определение № 435
Подписан
07.11.2023
В сила
07.11.2023
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.196 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600487 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по молба на осъдения Г. И. Д. срещу определение № 937/26.10.2023г., постановено по ЧНД № 2090/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 6819/2022г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.

Съдебният акт се атакува като неправилен. Прави се искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в молбата, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пловдив е приел за установено следното:

Осъденият Д. търпи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца при първоначален „строг“ режим, наложено му по 1

НОХД № 6819/2022г. по описа на Районен съд гр.Пловдив за извършено престъпление по чл.196 от НК.

Наказанието е приведено в изпълнение с начало 17.10.2022г.

Към 03.11.2023г., евентуалната датата на влизане в сила на определението на първоинстанционния съд, ще е изтърпял, както следва: ефективно - една година и шестнадесет дни, от работа - два месеца и осем дни, или всичко в размер на една година, два месеца и двадесет и четири дни.

Размерът на неизтърпения остатък от наложеното наказание е един месец и шест дни.

Видно от писменото становище на Началника на Затвора гр.* и приложените пробационен доклад, справка за награди и наказания, както и от останалите материали от досието на осъденото лице, първоначално определеният риск от рецидив при него е среден - 64 точки, като след преоценка е намален на 60 точки. Налице е снижение в следните зони: трудова заетост - от 3 на 2 точки поради назначаването му на работа в „Обособено производство“ през месец февруари 2023г.; емоционални проблеми - от 1 на 0 точки, тъй като не е имал дезадаптивни прояви; междуличностни проблеми - от 3 на 1 точка, тъй като сдържа емоциите си.

В останалите зони обаче не се наблюдава снижение и остават без промяна - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. При преценка на заложените цели и задачи в плана на присъдата се установява, че лишеният от свобода признава за извършеното деяние, но омаловажава вината си. Не си е направил необходимите изводи на база досегашния си начин на живот и няма да ги промени. Същият все още остава под влияние на криминално обкръжаващата го среда и нагласи, подкрепящи досегашния начин на живот, тъй като е многократно осъждан за престъпления против собствеността. Желанието му за промяна е декларативно и не осъзнава в пълна степен последиците от действията си.

Независимо от провежданата корекционна работа няма постигнат резултат.

Според затворническата администрация е необходимо тя да продължи.

Осъденото лице не е наказвано, но не е и награждавано съгласно приложената по делото справка.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е 2 изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Д..

Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода.

На следващо място, изтърпял е фактически повече от две трети от наказанието, определено му със съдебния акт, тъй като се касае за опасен рецидив.

Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при изследване цялостното поведение на осъдения Д. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови частичен отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето поправяне. Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.

3

Обстоятелството, че лишеният от свобода работи, не е достатъчно да опровергае горните изводи.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Молбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 937/26.10.2023г., постановено по ЧНД № 2090/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4