Решение № 76 от 07.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Петрич, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230101252 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.

Д. Я., ЕГН ********** от село Б., ул.“Б.“ № 37, община Петрич, област Благоевград, действащ чрез пълномощник адв. Д. М., АК - Пловдив, обективираща обективно кумулативно съединени искови претенции срещу „Ф .Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, жк „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, управител П.Б.Д. както следва: да се обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4150427 от 20.05.2021 г., сключен между А. Д. Я., ЕГН ********** от село Б., ул.“Б.“ № 37, община Петрич, област Благоевград и „Ф .Б.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП; да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 /петдесет/ лева, недължимо платена от ищеца на ответника, на основание нищожния Договор за предоставяне на поръчителство № 4150427 от 20.05.2021 г., сключен между А. Д. Я., ЕГН ********** от село Б., ул.“Б.“ № 37, община Петрич, област Благоевград и „Ф .Б.“ ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва върху 1 сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитополучател по Договор за паричен заем № 4150427/20.05.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който се е задължил /ищецът/ да върне дадения му от втория /дружеството/ заем в размер на 600 лева, както и да заплати сумата от 49,55 лева възнаградителна лихва, чрез заплащане на 11 погасителни вноски. Твърди, че в изпълнение на постигнатите договорености /чл.4 от договора за заем/, ищецът е сключил с дружеството ответник договор за предоставяне на поръчителство № 4150427, по силата на който първият се е задължил да заплати на втория сумата от 241, 45 лева, платимо чрез 11 погасителни вноски, всяка в размер на 21,95 лева. Твърди се, че общо поетото по двата договора задължение от ищеца е в размер на 891 лева.

Ищецът твърди, че на основание двата договора е извършил плащания както следва: 600 лева заем, 49,55 лева възнаградителна лихва и 50 лева възнаграждение за поръчителство.

Ищецът релевира подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство като заобикалящ закона – чл.19, ал.4 ЗПК във вр. с чл.22 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – нарушаване на изискванията на добросъвестност и справедливост – чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. В тази връзка счита за недължимо платено, поради изначална липса на основание, на сумата от 50 лева възнаграждение на поръчителя.

С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор.

Ответникът заявява становище за недопустимост на иска да се обяви за недействителен процесния договор за поръчителство. Прави искане за прекратяване на делото по претенцията. В случай, че съдът не уважи тезата за недопустимост, заявява становище за неоснователност на предявените искове като релевира подробни възражения и доводи, с които обосновава искане за отхвърляне на 2 претенциите като неоснователни. Претендира представляващи юрисконсултско възнаграждение. съдебни разноски,

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални представител. Депозират писмени становища. Ищецът поддържа предявените искове. Заявява воля за увеличаване размера на осъдителния иск до сумата от 241,45 лева. По същество на спора пледира за уважаване на претенциите като доказани и основателни.

Ответникът поддържа отговора на исковата молба. Сочи доказателство справка за платената от ищеца сума по процесния договор за поръчителство.

Пледира за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни.

Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение/разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установи по делото възникването на облигационно правоотношение между страните със съдържание, релевирано в исковата молба, по силата на Договор за поръчителство № 4150427/20.05.2021 г., сключен между А. Д. Я. и „Ф .Б.“ ЕООД, във връзка с Договор за паричен заем № 4150427/20.05.2021 г., сключен между А. Д. Я. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на които сделки ищецът е заплатил сумите 600 лева главница, 49,55 лева лихва и 241,45 лева възнаграждение за поръчителство.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Несъмнено е по делото, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Несъмнено е, че ответникът „Ф .Б.“ ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което 3 поръчителският договор има качеството на потребителски такъв.

Несъмнено е по делото, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид горното процесният договор за заем по своята природа е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК.

Релевираните от ответника възражения за недопустимост на предявените искове са неоснователни.

След като ищецът твърди, че е страна по процесните договори, за същия несъмнено е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо действителността, респективно недействителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство. В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС.

По същество на спора.

Безспорно се установи по делото, че процесният Договор за поръчителство № 4150427/20.05.2021 г. /между А. Д. Я. и „Ф .Б.“ ЕООД/, е сключен за обезпечаване на задълженията на заемополучателя Я. по Договор за паричен заем № 4150427/20.05.2021 г., сключен между А. Д. Я. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като по силата на първия договор Я. е заплатил на ответника възнаграждение в размер на 241,45 лева.

С исковата молба са заявени няколко основания за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство –заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, пр.2 във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради неравноправност по чл.143, ал.1 от ЗПК. Досежно първото основание за нищожност се навеждат съображения за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място се твърди, че договорът за поръчителство е в нарушение на добрите нрави, тъй като води до неравноправност в отношенията между страните по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, чрез която се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до невъзможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Твърди, че вземането на поръчителя по договора за поръчителство не е включен в ГПР като разход по договора за паричен заем /за чието 4 обезпечение е сключен първият/, поради което съглашението за предоставяне на поръчителство е неравноправно. Тъй като по делото липсва изрично заявена от ищеца поредност за разглеждане на исковете за недействителност, а и дори да беше посочена, тя не е задължителна за съда, следва да се приеме, че исковете са предявени при условията на евентуално обективно съединяване, при което един от тях се явява главен по отношение на другия.

Затова разглеждането на евентуалния иск е в зависимост от изхода на делото по главния иск, като отхвърлянето на същия обуславя разглеждането на следващия.

В казуса главният иск е този, съдържащ твърдение за наличие на найтежкия порок на сделката – в случая заобикаляне на специалния закон - ЗПК, а след това – недействителност поради противорчие с добрите нрави поради неравноправност по смисъла на общия закон - чл.143 от ЗЗП, като в случай на отхвърлянето на първия следва да се разгледа евентуалния иск относно следващия по тежест порок на недействителност – противорчие с добрите нрави поради неравноправност по чл.143 от ЗЗП.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на процесния договор за поръчителство, както и че е заплатил на ответника сумата от 50 лева възнаграждение за поръчител. В тежест на ответника е да докаже, че е обвързан с ищеца с валидно правоотношение, както и че има право да задържи сумата от 241,45 лева.

Искът за недействителност на договора за поръчителство поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК е основателен и като такъв следва да се уважи.

При извършената служебна справка в Търговския регистър по партида на ответника се установи, че едноличен собственик на капитала на „Ф .Б.“ ЕООД/, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на ответника от извършената от същия търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С оглед на горното обстоятелство съдът приема, че със сключването на процесния договор за поръчителство се заобикаля чл.19, ал.4 ГПК, като в 5 договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределон като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя, в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение на кредитополучателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, както и поради липса на основание.

Констатираното заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр. 2 ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК води до извод, че платената от ищцата сума по договора, в размер на 241,45 лева възнаграждение за поръчителя е дадена без основание и като такава подлежи на връщане, ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й погасяване. В този смисъл съдът следва да уважи като доказан и основателен и предявения осъдителен иск.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на 100 /сто/ лева заплатена държавна такса.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 960 лева /с вкл. ДДС/, от която сума 480 лева /с вкл. ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск за недействителност на договора за поръчителство и 480 лева /с вкл. ДДС/ възнаграждение по осъдителния иск. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /лист 30/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.