Решение № 369 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500391 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 240/05.11.2025 г., постановено по гр.д. № 83/2025 г., по описа на Окръжен съд Монтана, съдът е осъдил ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД на основание чл.

432,ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати на М. С. Х. сумата 140 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на С. Х. Ц., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 08.02.2022 г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над уважения до предявения размер от 200 000 лева , като неоснователен. С решението ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД е осъдено на основание чл.

432,ал. 1 от КЗ да заплати на Л. Х. Л. сумата 105 000 лева и 428.88 лева обезщетение за имуществени вреди, търпени от смъртта на С. Х. Ц., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 08.02.2022г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над уважения до предявения размер от 150 000 лева.

Срещу това решение, в частта, с която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати суми, надвишаващи 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за М. С.

Х., и 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за Л. Х. Л. е подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, което, поддържа, че същото е неправилно, поради протИ.речие с материалния и процесуалния закон. Не се спори, че в първоинстанционното производство, предвид доказаната връзка и отношения между ищците и пострадалото лице, 1 съдът правилно е определил размера на действително претърпените неимуществени вреди в размер от 200 000 лева за М. С. Х. и 150 000 лева за П. Х. Л., което кореспондирало с претърпяното, доказаното в процеса, принципа на справедлИ.спа, социално-икономическата обстановка в страната, както и установената съдебна практика. Съдът неправилно приел, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 30 %. Счита, че процесното събитие е настъпило поради субективното поведение на пострадалите лица, които в състояние на тежко алкохолно опиянение, в тъмната част на денонощието, съответно единият управлявал, а другият се возил в подобие на превозно средство, съставено от мотофреза с неизвестен произход и самоделно „ремарке“, чието движение по републиканската пътна мрежа било абсурдно, както и в него да пътуват хора. Заключението на САТЕ било, че основната причина за настъпване на събитието е поведението на водача на самодейното превозно средство, като било установено, че ударът е бил кос, а мото-фрезата не се е движила най-дясно на платното за движение, предвид факта, че контактът между превозните средства е в предна лява част на автомобила и в задна дясна част на самодейното превозно средство. Установено било, че положението на мотофрезата вероятно е било косо, спрямо движението на автомобила. Пострадалият се е качил на ППС, което не е предназначено за движение по пътищата отворени за обществено ползване, не е било технически и конструктивно предназначено за превозване на пътници, не е имало необходимото за движение оборудване, включително, но не само необходимите светлинни сигнали за обозначаване на ППС. Пострадалият се е возил при водач, който е управлявал ППС след употреба и под влияние на алкохол. С тези факти пострадалият е бил наясно, от което следва, че е приел съществуващите рискове. Пострадалият не само се е поставил в риск, а реално е създал предпоставки за настъпване на вредите. При преценка за съпричиняване главно значение имало наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вредоносни последици, а не само извършването на закононарушение. Било възможно да е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от самия пострадал от ПТП, дори в случаите, когато липсало нарушаване на правилата за движение по ЗДвП. Въззивникът се позовава на практиката на ВС и ВКС относно съпричиняване. С действията си, пострадалият е станал причина за настъпване на ПТП и приносът му бил от порядъка на не по-малко от 60 %. Въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части като отхвърли предявените искове.

Въззиваемите М. С. Х. и Л. Х. Л. оспорват въззивната жалба и молят въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Представят и молят да бъде приета като доказателство влязла в законна сила Присъда, постановена по нохд № 2498/2025 г. по описа на ОС Монтана.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Производството е образувано по предявени осъдителни искове от М. С. Х. и Л.

Х. Л. с правно основание чл. 432 и следващите от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие ПТП. В исковата молба е посочено, че М. Х. е син, а Л. Л. е негова майка, живяла на съпружески начала, в едно общо домакинство в ***, с неговият баща - С. Х. Ц., починал на 08.02.2022 г. след като бил блъснат от лек автомобил, пътувайки като пътник с мото-култиватор в прикачено към него ремарке, управляван от И. Т. Я. в с. Благово, обл. Монтана по ул. Софийска с посока на движение към гр. Берковица. По време на движението си мотокултиватора с прикачено към него ремарке бил застигнат от лек автомобил марка ВMV X 5 с № ***, управляван от Д. П.

Д., който нарушил правилата за движение по пътищата като се движил се с превишена скорост от над 50 км. в час при въведено ограничение за движение в населено място - 50 км. ч., не спазил изисмуемата минимална дистанция и факта, че пред него се движи 2 мотокултиватор - предвидимо препятствие в населено място, неконтролирал непрекъснато управляваното от него МПС, не се съобразил с интензивността на движението и конкретните условия на видимост, в следствие на което блъснал отзад движещият се пред него мотокуртиватор, в който пътувал С. Ц.. При настъпилото ПТП на С. Х. Ц. била причинена съчетана множествена травма вследствие на която настъпила смъртта на С. Х. Ц.. За случая било образувано ДП № 155/2022 г. по описа на РУ - МВР гр. Монтана, съответно Пр. пр. № 169/2022 г. описа на Окръжна Прокуратура гр. Монтана. Отношенията между ищците и починалия С. Х. Ц. били много задружни, близки и топли основани на привързаност разбирателство, взаимна обич и подкрепа. Те живели на един адрес в *** в общо домакинство. В следствие на трагичната смърт на С. Х. Ц., настъпила внезапно и преждевременно, ищците претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от липсата му, стрес, психично страдание и дискомфорт, битови неудобства. Лекият автомобил марка ВMV X5 с № ***, управляван от Д. П. Д. притежавал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за 2022 г. с ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД. Ищците подали молба до застрахователя за доброволно уреждане на претенцията, като с писмо № 21-5298/30.12.2024 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Ищците са поискали от съда да осъди ответника да им заплати обезщетения за неимуществени вреди, както следва : 1./ За Л. Х. Л. 150 000 лева и 2/. За М. С. Х. 200 000 лева, както и 428.88 лева обезщетение за имуществени вреди за Л. Х.

Л. - направени разноски по погребението, ведно със законната лихва считано от 30.09.2024 г. до окончателното им изплащане и разноските направени в настоящото производство.

Ответникът ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД е оспорил исковете по изложените в отговора съображения. Оспорил е твърдения механизъм на настъпване на пътно транспортното произшествие и причинно-следствената връзка между твърдените по всички предявени искове вреди и процесното събитие. Оспорил е вината на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „X 5“ с рег. № ***. Поддържал е, че ПТП е възникнало по вина на водача на неидентифицираното и неиндивидуализирано превозно средство, означено като „автокултиватор“, който без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и с пътната обстановка, е управлявал средството на забранено за движение за подобни средства място, в тъмната част на денонощието, без да има каквато и да е светлинна индикация, при липса на светлоотразителни елементи, при неправилно боравене с уредите на средството, движейки се неправилно по пътното платно, със скорост несъобразена и застрашаваща всички останали участници в движението, като по този начин е станал единствена причина за възникване на произшествието и резултата от същото.

Водачът на мото-култиватора отнел предимството на лекия автомобил, като излязъл на пътното платно в момент в който обективно е било невъзможно за водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на събитието. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на водача на превозното средство мото-култиватор. Вина за настъпилата смърт на С. Х. Ц. имал водачът му И. Т. Я., който в нарушение на ЗДвП, без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и с пътната обстановка, е управлявал средството на забранено за движение за подобни средства място, в тъмната част на денонощието, без да има каквато и да е светлинна индикация, при липса на светлоотразителни елементи, при неправилно боравене с уредите на средството, движейки се незаконосъобразно и неправилно по пътното платно, със скорост несъобразена и застрашаваща всички останали участници в движението, както и с поведението си, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил е навлязъл на пътното платно, в момент, в който това не е било безопасно, като по този начин е станал основна причина за възникване на произшествието и вредите, настъпили за С. Х. Ц..

Отделно поддържа, че И. Т. Я. бил в състояние на средна степен на алкохолно опИ.е и управлявал превозно средство след употреба на алкохол и/или упойващи вещества/, с което допринесъл за настъпване на процесното събитие. ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД е поддържало наличие на съпричиняване от страна на пострадалия С. Х. Ц. на вредоносния резултат, тъй като пострадалият се е качил на ППС, което не е било предназначено за 3 движение по пътищата отворени за обществено ползване, не е било технически и конструктивно предназначено за превозване на пътници, не е имало необходимото за движение оборудване.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба правни доводи. Следователно, правният спор, касаещ правилността на обжалваното решение, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху това в каква степен със своето протИ.правно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност пострадалият е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат.

Относимите към този предмет събрани по делото доказателства са следните:

С Присъда, постановена по нохд № 2498/2025 г. по описа на ОС Монтана, която е влязла в сила Д. П. Д. е признат за виновен, за това, че на 08.02.2022 г., около 20.24 часа в с.Благово, област Монтана на републикански път Н-81 при км.911+260 в с.Благово, обл. Монтана, в пътната лента с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица, при управлението на лек автомобил марка „БМВ” Х5 с ДК№ ***, нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1, ред 2, колона втора от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта в км./ч за категория В, в населено място – 50 км./ч., като управлявал МПС със 92 км/ч, блъснал движещия се пред него мото-култиватор с прикачено ремарке, управляван от И. Т. Я. и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на С. Х. Ц., престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, пр.3, б.“б“, предложение 1 във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“ във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК..