Решение № 20914 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20914 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20211110146876 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Н. А., с ЕГН: ********** срещу Областна дирекция на МВР-София, с ЕИК: 129009945, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 319.77 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец август 2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 93.18 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба;

- сумата от 135.66 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец септември 2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г.

/датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 38.36 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;

- сумата от 290.70 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец октомври 2018 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г.

/датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 79.78 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;

- сумата от 58.14 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец ноември 2018г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 15.45 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба.

В съдебно заседание, проведено на 05.12.2023 г., ищецът прави 1 изменение на исковете си, което изменение съдът е приел с протоколно определение. В тази връзка и исковете са предявени, както следва:

- сумата от 283.20 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец август 2018 г. с продължителност от 30 часа, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 84.66 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба;

- сумата от 217.12 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец септември 2018 г. с продължителност от 23 часа, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 63.10 лева – обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;

- сумата от 236 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец октомври 2018 г. с продължителност от 25 часа, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 66.54 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба;

- сумата от 28.32 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през месец ноември 2018г. с продължителност от 3 часа, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7.74 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Областна дирекция на МВР (ОДМВР)-София като заема длъжността „разузнавач” в група „Престъпления против собствеността” към Сектор „Противодействие на криминалната престъпност”, за която длъжност е установен ненормиран работен ден.

Твърди се, че в посочения по-горе период е положил 83 часа (81 часа след изменението) труд извън работно време над нормата /до 12 дни/, поради което и същият не е компенсиран с платен годишен отпуск. Поради това му се полага заплащане на извънреден труд с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. С тези аргументи се иска уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер, като оспорва твърденията за положен извънреден труд от страна на ищеца. Възразява, че към релевантния период единствената възможност, която е съществувала при положен извънреден труд, е извършването на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск в максимален размер от 12 работни дни, което е и било сторено. Посочва, че няма превишение – доколкото 8 часа извънреден труд не били приравнени на един ден отпуск, както смятал ищецът /т.е за 96 часа извънреден труд не се дължали 12 дни отпуск/. Поддържа, че за ищеца бил приложим съответният специален закон, а не КТ.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.

Представени са допълнителни писмени доказателства с молба на ответника от 26.09.2023 г., както следва: платежни бележки, протоколи за отчитане на положен извънреден труд, акт за встъпване в длъжност от 23.06.2015 г., заповед от 16.06.2015 г. за преназначаване на държавен служител, заповеди за полагане на труд извън работно време.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца излага доводи за уважаване на така предявения иск.

Процесуалният представител на ответната страна не се явява и не излага допълнително становище по делото.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че през процесния период К. Н. А. е заемал длъжността „разузнавач” в група „Престъпления против собствеността” към Сектор „Противодействие на криминалната престъпност” като е бил държавен служител и е полагал труд при ненормиран работен ден.

По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното заключение не е оспорено от страните. От последното се установява, че през 2018 г. ищецът е положил общо 203.50 часа извънреден труд. От тях по твърдението на ищеца 96 часа били компенсирани с 12 дни платен отпуск, а 22 часа били заплатени. Оставали 91.50 часа – нито платени, нито компенсирани с отпуск.

Досежно процесните месеци са положени следните часове труд по дни, които часове се твърди да не са компенсирани:

За м. август: на 02.08.2018 г. и 08.08.2018 г. – по 15 часа дневно или общо 30 часа – некомпенсирани нито с отпуск, нито с плащане;

За м. септември: на 06.09.2018 г. – 15 часа и на 20.09.2018 г. – 8 часа или общо 23 часа – некомпенсирани нито с отпуск, нито с плащане;

За м. октомври:на 12.10.2018 г. – 15 часа, некомпенсирани нито с отпуск, нито с плащане /останалите 11 часа извънреден труд през м. октомври са компенсирани с платен отпуск/.

За м. ноември: на 12.11.2018 г. – 3 часа, некомпенсирани нито с отпуск, нито с плащане.

От посочените дни – всички дни се падат редовни работни дни от седмицата - 02.08.2018 г. /четвъртък/, 08.08.2018 г. /сряда/, 20.09.2018 г.

/четвъртък/, 12.10.2018 г. /петък/ и 12.11.2018 г. /понеделник/ с изключение на 06.09.2018 г. – официален празник – Ден на съединението.

Съгласно експертизата за датата 06.09.2018 г. са положени 15 часа извънреден труд, който не е компенсиран. Поради това и стойността на същия възлиза на 141.60 лева, а обезщетението за забава на 41.15 лева. Стойността на извънредния труд е 9.44 лева на час – заплатен при 50 на сто върху основното месечно възнаграждение.

3

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството . Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.

6, вр. ал. 5, т. 1 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/03.07.2018г./. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна през процесния период; полагането на труд от ищеца през същия извън установеното за него работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя; размер на трудовото възнаграждение в чиста сума за получаване от работника.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на претендираните от него суми.

По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане на длъжника в забава и датата на изпадане в забава, в частност - при приложение чл. 84, ал. 2 ЗЗД, отправянето на покана до ответника да изпълни.

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявеният иск за допустим. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).

В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР гр. София, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр. София е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д.

№ 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.

По основателността:

В процесния случай, доколкото ищецът е държавен служител по ЗМВР, съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител при ОДМВР София. Това налага извод, че приложимият 4 закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР. Последният е специален закон по отношение на ЗДСл и КТ по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения са и допълнително възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта /от 22.00 до 06.00 часа/ - чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 – часови смени – сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно съгласно ал. 5, т. 1 от същия текст /в редакцията му към процесния период/ се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В настоящия случай липсва спор, че ищецът е полагал труд при ненормиран работен ден.

По тези съображения и спрямо ищеца са приложими цитираните правила за изчисляване на работното време и свързаните с това положения в закона – относно допълнителното заплащане за извънреден труд – през почивни и празнични дни съответно за компенсиране на положения извънреден труд през делнични дни с допълнителен платен отпуск.