Решение № 1464 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110201840 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба № 433200-9356/26.01.2026 г. от Ц. Т. К., с ЕГН **********, адрес: гр. *******************, чрез процесуалния му представител – адвокат Б. А., срещу Електронен фиш серия К № 8395220/07.02.2025 г., издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП в размер на 51.13 /петдесет и едно евро и тринадесет цента/ евро.

С жалбата се иска от съда да отмени изцяло обжалвания електронен фиш (ЕФ) като се поддържа, че същият е незаконосъобразен поради противоречие с чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и поради материална незаконосъобразност по смисъла на националния закон, поради което следва да бъде отменен. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал.1, т.3, предл. 2 във вр. с чл. 36 ЗА. В жалбата са посочени основания за материална незаконосъобразност на издадения ЕФ, които се свеждат до следните: липса на качество „законен представител” поради обявяване на дружеството в несъстоятелност и обективна невъзможност за подаване на декларация; неяснота относно субекта на наказателната репресия; недоказаност на процесното нарушение поради неопределеност на мястото на извършване, съществен елемент от фактическия състав и недопустимост на 1 електронния фиш при установяване на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.

Според жалбоподателя в обжалвания Електронен фиш липсвали реквизити – не било посочено по ясен и разбираем начин мястото на нарушението. Твърди се, че в настоящия случай задължението за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е обективно неизпълнимо, тъй като към момента на издаване на електронния фиш жалбоподателят не притежава качеството „законен представител” на юридическото лице – собственик на МПС. Излага доводи, че в процесния електронен фиш санкцията е адресирана до физическо лице, което е обозначено едновременно като „собственик/ползвател” и „законен представител” на юридическото лице – действителен собственик на МПС, което означава, че наказанието не е наложено на лицето в качеството, в което то има правно отношение км нарушението. Сочи се, че Ц. Т. К. не е собственик на превозното средство, нито е негов ползвател по смисъла на закона, а качеството му на законен представител е използвано единствено като формално основание за прехвърляне на санкцията върху физическо лице, без това да с ясно отразено като правно основание за отговорност самостоятелно. Твърди се също, че процесното нарушение не е доказано, тъй като мястото на извършването му не е индивидуализирано по начин, който позволява установяване на приложимия скоростен режим.

Към жалбата като доказателства са приложени: удостоверение за актуално състояние „Фреско ФМ“, договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно; Решение № 1064 от 16.07.2025 г., с което дружеството е обявено в несъстоятелност.

В писмо с вх. № 433200-11882 от 30.01.2026 г., с което жалбата и административнонаказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и §6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип “CORDON” № MD1197, като се отбелязва, че техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 и ал. 15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били 2 допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 433200-11882 от 30.01.2026 г. се посочва, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване съгласно чл. 26, ал. 2, вр. чл. 28 от Закона за измерванията и чл. 1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Заявява се, че собственикът не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

С цитираното писмо изрично се прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Сочи се, че собственикът на МПС не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Към писмото са приложени следните доказателства: удостоверение за вписан тип средство за измерване на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на потни нарушения с вградено разпознаване регистрационни номера и комуникации, тип Cordon M2.

По делото са депозирани писмени бележки от ОПП–СДВР.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Т. К., редовно призован, не се явява. Явява се процесуалният му представител адвокат Б. Д. А., редовно призован с пълномощно по делото.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши преценка на събраните доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, и съобрази законовите разпоредби, прие за установено относно фактическите обстоятелства и доказателствените материали следното:

На 17.11.2023 г., в 14:56 часа, в гр. София жалбоподателят управлявал МПС лек автомобил, марка “Тесла”, модел „Х” с рег. № *******, собственост на „Фреско ФМ ООД”, по бул. Ботевградско шосе до № 326 с посока от ул.

Кривински път към Околовръстен път, като се движел със скорост от 75 км/ч след приспаднат толеранс от - 3 % в полза на водача при ограничение на скоростта 50 км/ч, за населено място.

Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC “CORDON M2“, серия № MD1193, заснемащо и записващо дата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, като същото е вписано (под № В-46) в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, видно от приложения по делото Преглед за вписан тип средство за измерване, издаден от Българския институт по метрология.

ЕФ е връчен на жалбоподателя, на 14.01.2026 г., като в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН на 26.01.2026 г. той подал жалба срещу него.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: административнонаказателната преписка, съдържаща: Жалба с УРИ 3

№ 433200-9356/26.01.2026 г.; Електронен фиш серия К № 8395220/2023 г.;

Снимков материал; Справка за собственост на МПС с peг. № CB2127TE;

Копие от Заповед на МВР № 81213-931/30.08.2016 г.; Копие протокол от метрологична проверка; Копие вписан тип средство за измерване; Копие решение за одобрение на типа на уреда за измерване; Копие протокол за използване на АТСС и снимка Справка-разпечатка от АИС АНД; Справка картон на водача; Ежедневна форма на отчет; Копие на протокол за преминало учение.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш.

Разгледана по същество съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Електронният фиш е издаден по утвърден образец. Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, сред които обсега на действие на радара, режима на излъчване и момента на сработване на камерата, както и уведомяването на санкционираното лице за правата му по ЗДвП.

ЕФ е законосъобразен от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 17.11.2023 г., в 14:56 часа, в гр. София жалбоподателят управлява МПС лек автомобил “Тесла” модел „Х” с рег. № *******, собственост на „Фреско ФМ ООД”, по бул. Ботевградско шосе до № 326 с посока от ул. Кривински път към Околовръстен път, като се движел със скорост от 75 км/ч след приспаднат толеранс от - 3 % в полза на водача при ограничение на скоростта 50 км/ч, за населено място, като нарушението било установено и заснето с техническо средство за видеоконтрол MD1193, представляващо одобрен тип автоматизирана система, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП за съобразяване скоростта на движение със специално въведено ограничение на скоростта извън населено място. В подадената жалба не се излагат твърдения – някой друг да е управлявал, липсва и подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП от жалбоподателя, поради което и съдът не намира основания да счете авторството за разколебано.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна, деянието е извършено при умишлена форма на вина, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта 4

/общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Именно чрез изготвените с автоматизираното техническото средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки се установява за кое деяние и на кой нарушител е съставен електронният фиш.

При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалвания ЕФ жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП. Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на описаната фактическата обстановка в АУАН и НП.

По отношение на наказанието административнонаказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП – за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до 30 km/h (в конкретния случай с 25 km/h) е наложено наказание „глоба” в размер на 51.13 /петдесет и едно евро и тринадесет цента/ евро.

Съдът приема, че наложеното наказание „глоба” е в рамките на предвиденото в закона, справедливо и съразмерно с тежестта на извършеното нарушение. Целта му е да осигури превенция и възпитателно въздействие, както спрямо жалбоподателя, така и спрямо останалите участници в движението.