Решение № 12 от 12.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Административно наказателно дело 492/2025
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Ивайло Параскевов Шабански
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - 60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - 60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25, ал.1, т.1 · Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Б.С., 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20251410200492 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
„Ф.П. 91” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.
„Х.Б.“ № 23, ет.2, представлявано от управителя си Н. Г. Е., чрез адв.И. В. М. от АК - В. е обжалвал НП № 861815-F847584/12.11.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД Фискален контрол, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /511.29 евро/, на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите вр. чл.118, ал.1 от ЗЗДС.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д – 64 ЗАНН.
В жалбата, в с.з. и в писмена защита се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави се искане за отмяната му.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ю.к.К., счита жалбата за неоснователна, като излага съображения и прави искане тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП потвърдено.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по 1 чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 24.03.2025г. свидетелката Х. К. Д. – служител на НАП, отдел В.Т. на длъжност инспектор по приходите, извършила проверка на бензиностанция, стопанисвана от дружеството „Ф.П. 91“ ЕООД гр.София, находящ се в гр.Б.С., на ул. В.Л. № 4. В хода на проверката е установено, че обекта има монтирано и работещо ПОС терминално устройство, свързано към Общинска банка. С цел установяване на реда и начина на отчитане на продажбите, заплатени с карти от клиенти, свидетелката изискала разпечатка на банкови извлечения за периода 01.03.2025г. – 23.03.2025г., включително. Разпечатка от банковото извлечение била предоставена на служебна електронна поща. Извършен е анализ на представената разпечатка на банково извлечение, от който е установено, че на 19.03.2025г. има извършено плащане с карта чрез наличното в обекта ПОС терминално устройство на стойност 31.86 лева /16.29 евро/, но това плащане не е регистрирано чрез фискалното устройство в обекта. Също така не е издадена и касова бележка за плащането с карта от ПОС терминалното устройство. За това констатирано нарушение свидетелката решила да състави акт, поради което изпратила покана да се яви задълженото лице или негов представител. След като задълженото лице не се явило в определения срок, актът бил съставен в отсъствие на нарушителя и е бил връчен на упълномощено от управителя лице. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН № F847584/13.09.2025г., НП № 861815-F847584/12.11.2025г., протокол за извършена проверка с бл. № серия АА № 0017391/24.03.2025г., покана до „Ф.П.
91“ ЕООД, протокол № 2052030/17.07.2025г., декларация от Н. Е. – управител и собственик на „Ф.П. 91“ ЕООД, протокол № 2054089/17.07.2025г., Заповед № З-ЦУ-30-875/2025г. на изпълнителния директор на НАП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12723/12.11.2025г., както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Х. К. Д.
– актосъставител, Д. Н. Д. – свидетел при съставяне на акта, двамата служители на НАП – В.Т., както и свидетеля Я.Н.Р. – поискан от защитата.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на т.1.1., буква "г" от заповед № 3-ЦУ30875/23.06.2025 г . на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението.
Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова 2 разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС повелява, че на наказание подлежи лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС. В чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Именно на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. /по аргумент от § 11 от ПЗР към Наредбата/. С разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата е пояснена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС , предвид което и посочването на чл. 25, ал.1 от Наредбата във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС представлява коректно и изчерпателно посочване на коректните нарушени правни норми. В случая Наредбата е приета именно на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което цитирането съставлява привръзка на нарушения подзаконов нормативен акт със закона, в който се съдържа приложимата санкция. По тези съображения, за настоящия съд се налага извода, че нарушените норми са посочени по правилен начин в АУАН и НП и за жалбоподателя не е съществувала пречка да организира защитата си по адекватен начин.
С разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата се пояснява, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата – плащанията, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. Несъмнено процесният случай не попада в изключенията, предвидени с чл. 25, ал.1 от Наредбата. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка е констатирана продажба на стойност 31.86 лева /16.29 евро/, разплатена през ПОС терминал, за която в обекта не е установено да е издадена касова бележка. При това положение безспорно се установява, че търговецътжалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал.1 от Наредбата вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като за извършената продажба в търговския обект и полученото плащане на 31.86 лева /16.29 евро/ не е бил надлежно издаден касов бон /касова бележка/ или друг надлежен 3 документ. Извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Независимо от това, доказателствата по делото се разкриват обстоятелства, при които е извършено нарушението, които не са намерили отражение в АУАН, респ. не са били съобразени от наказващия орган при преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН към случая. Касае се до нарушение, което не е довело до ощетяване на фиска, като действителният размер на евентуалните вреди от същото би бил незначителен –31.86 лева /16.29 евро/. Същевременно, няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за нарушения на данъчното законодателство до датата на процесната проверка.
Законодателят с §1, т.4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В случая и видно от НП, обсъдените по-горе съпътстващи нарушението обстоятелства не са били взети предвид от наказващия орган, а осъществената от него преценка относно предпоставките случая да бъде определен като маловажен е изцяло формална и несъобразена с конкретните, установени по делото факти.
Както бе посочено по-горе, няма данни за проверявания обект и дейността на жалбоподателя да са констатирани предходни нарушения на данъчното законодателство.
Служителят в бензиностанцията, който е допуснал нарушението, е бил новоназначен с малък опит. Видно от доказателствата по делото служители на дружеството са оказали пълно съдействие на служителите на НАП.
От разпита на свидетеля Р. става ясно, че макар и неиздадена касова бележка, сумата от извършената продажба е била осчетоводена, върху нея са събрани данъци и е платено ДДС, следователно не е настъпила никаква вреда за фиска.
Всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице предпоставки случаят да бъде определен като маловажен.
Доколкото неприлагането на чл.28 от ЗАНН при така установеното от фактическа страна представлява нарушение на материалния закон, същото е основание за отмяна на обжалваното НП.
За пълнота, съдът намира за нужно да поясни, че се солидаризира със становището на жалбоподателя, че данните по делото за съвкупността от приложени спрямо него в случая санкции и мерки сочат на непропорционалност на тежестта на нарушението, респ. че наложеното наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева /511.29 евро/ е явно несправедливо по размер.
4
Същевременно по делото е приложена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка – „Запечатване на търговски обект – бензиностанция „Ф.П.“ – гр.Б.С., която е издадена. По делото не се събраха данни дали търговският обект е бил реално запечатан или не.
При този изход на спора, на жалбоподателят се дължат разноски, които с оглед представените доказателства за извършването им, следва да се определят в размер на сумата от 230 евро.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено и на осн. чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 861815-F847584/12.11.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД Фискален контрол, с което на „Ф.П. 91” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. „Х.Б.“ № 23, ет.2, представлявано от управителя си Н. Г. Е., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /511.29 евро/, на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите вр. чл.118, ал.1 от ЗЗДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА