Решение № 202 от 05.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Русе, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

А.ета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от А.ета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500886 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Й. Т. Е. от с. Сандрово, обл. Русе против решение № 1196 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 6258/2023 г. на Русенския районен съд в частта, с която присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука е намалено с 50 % поради прието съпричиняване и е присъдена сумата от 20 000 лв. вместо определения от съда справедлив размер от 40 000 лв. Заема позиция, че решението в обжалваната от него част е незаконосъобразно поради неправилно приложение на относимия материален закон, както и поради необоснованост на решаващите изводи на съда относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намира, че определеният от първоинстанционния съд размер от 40 000 лв. като обезщетение за претърпените от него болки и страдания е правилен и съответства на характера на травмата, продължителното лечение, трайните последици и съдебната практика. Този размер, според жалбоподателя, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва обаче приложението на института на съпричиняването в конкретния случай, като го намира за лишено от фактическа и правна опора, за което излага подробни съображения.

1

Въвежда и оплаквания за необоснованост на изводите на съда по този въпрос. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковата му претенция да се уважи изцяло. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата „Свободна зона- Русе“ ЕАД чрез адв. Р. Б в който взема становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения и прави искане тя да не се уважава. Претендира разноски, сторени във връзка с подадената от ищеца Е. въззивна жалба.

От страна на третото лице помагач ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от „Свободна зона- Русе“ ЕАД чрез адв. Р. Б против решение № 1196 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 6258/2023 г. на Русенския районен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 19 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят намира решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва определения от съда справедлив размер на следващото се на ищеца обезщетение от 40 000 лв., като го намира за прекомерен и несъответстващ на реално доказаните в производството болки и страдания. Оспорва и определения процент съпричиняване, като намира, че отговорността му следва да бъде ангажирана за не повече от 10 % от общата стойност на причинените вреди. Излага подробни съображения за проявената от работника в случая груба небрежност. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде намален както размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и да бъде завишен определения процент съпричиняване.

Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна „Свободна зона- Русе“ ЕАД и третото лице помагач ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД.

Постъпила е въззивна жалба от Й. Т. Е. от с. Сандрово, обл. Русе против решение № 1196 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 6258/2023 г. на Русенския районен съд, допълнено с решение № 275/26.02.2026 г. по същото гр. дело в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на неимуществени вреди от трудова злополука за сумата над 20 000 лв. до размера от 40 000 лв. поради прието съпричинавяне в размер на 50 %. Във възивната жалба се излагат подробни възражения относно неправилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед установената по делото фактическа обстановка и трайната съдебна практика.

Претендира отмяна на решенеието в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да му бъде уважен за 40 000 лв., който размер според него се явява 2 справедлив за претърпените от него неимуществени вреди.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна Й. Т. Е. и третото лице помагач ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД.

Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл.

200 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на трудова злополука.

Чрез събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи РС Русе е възприел фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящия съд и е ненужно тя да бъде детайлно преповтаряна, още повече, че страните не спорят по нея. Релевантните за спора обстоятелства са следните: Страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 07.09.1999 г., като ищецът заемал длъжността “работник претоварни операции“ в ответното дружество и като такъв е работил и към дата 10.08.2023 г. В този ден разтоварвал товари с мотокар и технически съоръжения (кранове), в 9:40 ч спрял за почивка и отивайки към мотокарното помещение се препънал в рогата на спрян мотокар, ударил си крака и получил разкъсване на ахилесовото сухожилие.

Злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал.1 КСО с Разпореждане № 5104-1780/16.08.2023 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ. С приетата пред РРС СМЕ е установено, че при процесния инцидент ищецът е получил руптура на ахилесовото сухожилие на ляв крак, настъпило при екстремно изправяне на ходилото или при застопорена подбедрица, сгъване в глезенната става. Това увреждане е наложило оперативна интервенция на 11.08.2023 г., когато му е направена ахилография с поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни. След свалянето на гипсовата имобилизация ищецът се е придвижвал с помощта на патерици, провел многократно рехабилитации (5 курса по 7 дни за срок повече от два месеца и консултации с ортопед по повод на усложненията. Според експерта, при настъпване на травмата пострадалият е изпитвал нетърпими болки с изключително висок интензитет до постъпване в болничното заведение и приемането на аналгетици. След нея също изпитвал болки, налагащи прием на медикаменти. След свалянето на гипсовата имобилизация и при провеждане на рехабилитацията болките и дискомфортът му са се възобновили.

Вещото лице установява, че ищецът има остатъчни усложнения, които не позволяват пълното му 100 % възстановяване. Категоричен е, че спонтанно оздравяване на ищеца 3 няма да настъпи никога. Според експерта, провежданите многократни рехабилитации са изчерпали възможностите си, те биха могли само да облекчат занапред изпитваните болки, но не може да се постигне напълно възстановяване на функционалността на крайника. Вещото лице дава заключение, че ищецът все още е с ограничен обем на движения в глезенната става, с накуцваща походка, при извършения му преглед експертът е констатирал, че не може да клекне със залепени пети на земята, не може напълно да клекне с двата крака едновременно и еднакво и трудно се изправя. Има чести отоци на глезена и ходилото след натоварване, които трудно се повлияват от медикаменти. Според експертизата механизмът на получаване на такъв вид увреждане не би се повлиял от носенето на какъвто и да е вид работни обувки. В частност вещото лице разяснява, че обувки, които са само с метални бомбета предпазват пръстите, но не влияят на механизма, по който е получено разкъсването на сухожилието.

В подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди ищецът ангажирал гласни доказателства- свидетелските показания на М Е.а, негова съпруга.

От приложените по делото болнични листове се установява, че ищецът е бил във отпуск поради временна нетрудоспособност във връзка с процесиня инцидент от 11.08.2023 г. до 05.06.2024 г. или общо 300 дни, от които 4 в болничен режим и 296 в домашен.

Относно механизма на настъпване на злополуката от страна на ответното дружество са ангажирани гласни доказателства- показанията на неговия служител КБ който лично възприел инцидента. Свидетелства, че на процесната дата, след изпълнение на възложената му товаро-разтоварна дейност ищецът се върнал с 6-тонен мотокар пред мотокарното, мястото където работниците почиват и се държи техниката. При слизане от мотокара носел кутия с инструменти, която намерил в зоната и я прибрал за себе си. Погледнал настрани към намиращите се хора и както ходел, се спънал във вилите на малък мотокар, при което паднал на земята напред по очи. Мотокарът, в който се спънал бил паркиран от друг работник, на него не е имало водач, рогата му не били плътно до земята, а били вдигнати на 10 см от повърхността й. Уточнява, че дори рогата да са спуснати, те пак остават на повърхността и винаги съществува риск от спъване в тях. Свидетелства, че по време на иницидента ищецът е бил обут с плетени обувки, а не с предоставените му работни, които били над глезена, с подсилена подметка, която обхваща по-голямата част от ахилеса.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира следното:

Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на чл. 200 КТ, както и че ищецът е получил от третото лице помагач обезщетение в размер на 200 лв. като застраховано лице във 4 връзка с процесната трудова злополука. Спорните обстоятелства са сведени до размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди от ищеца и въведеното от ответника и уважено от районния съд възражение за съпричиняване.

Настоящият съд следва да се произнесе в така очертаните предели на въззивна проверка.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди Въззивният състав намира, че въз основа на задълбочен анализ на релевираните доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е установил по вид и интензитет претърпените от него неимуществени вреди.

При определянето му съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В настоящия случай при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчита, че при процесното ПТП ищецът е получил травматично увреждане, имащо характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК. Съобразява се още, че е бил във временна нетрудоспособност продължителен период от време, почти една година. Отчита се, че е претърпял оперативна интервенция, че 45 дни е бил с гипс, после около 2-3 месеца се е придвижвал с патерици, провел е и 5 процедуари по рехабилитация от по 7 дни. Съдът съобразява, че през възстановителния си период е бил затруднен в извършване на елементарни дейности, свързани с обличане, тоалет, баня, като в началото, непосредствено след операцията, първите два месеца е бил изцяло зависим от чужда помощ в ежедневието си. Изпитваните от него болки и дискомфорт са установени както от заключението по СМЕ, така и от свидетелските показания на съпругата му М Е.а, които правилно са били кредитирани от районния съд като последователни, логични и непосредствени. Настоящият състав на самостоятелно основание анализира изнесените от нея данни от аспекта на възможната им заинтересованост, но също ги кредитира изцяло доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото – писмени и СМЕ. Липсват основания за съда да счита, че показанията на тази свидетелка са предубедени, както настоява в своята въззивна жалба работодателя. Изнесеното от тази свидетелка по никакъв начин не са опровергава от показанията на неговия служител св. Б. Показанията му, че ищецът се възстановил напълно, не накуцвал, нямал никакви оплаквания не кореспондират със заключението на вещото лице лекар-ортопед, а и липсват данни този свидетел да 5 притежава необходимите за случая специални медицински знания. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд съобразява и заключението на експерта, че при ищеца не може да се постигне пълно възстановяване на функционалността на крайника и че са налице остатъчни усложнения, които няма да изчезнат.

Разпечатката съдържа 36 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5180d1f-b0b9-43ff-882b-61656025dcf3