Определение № 3370 от 27.10.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2913/2025
- Вид
- Определение № 3370
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3370 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502913 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от „Кеш пойн България“ ЕООД против Определение № 10473/13.08.2025г., пост. по гр.д.№ 18198/24, ПРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 2280/12.05.2025г. по същото дело в частта за разноските.
Поддържа, че съдът не е съобразил с възражението, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие не може да се свърже с първоинстанционното дело, т.к. в него не е посочен нито номера на делото, нито страните по него. Оспорва и възможността за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА, като сочи, че по делото са недоказани предпоставките за приложение на сочената норма – страната да е в действително материално затруднение. Оспорва и размера на присъденото възнаграждение, като счита, че съдът не е обвързан с Н№1/2004АВ, а следва да преценява вида на делото, количеството извършена работа и фактическата и правна сложност на делото.
Прави доказателствени искания за събиране на доказателства относно предпоставките по чл.38 от ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважил молбата по чл.248 от ГПК като откаже присъждане на разноски по делото, а при условията на евентуалност да ги намали.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна адв. Е. И., като пълномощник на С. Д., в който частната жалба се оспорва. Поддържа, че когато по делото са предявени няколко обективно съединени иска, предмета на делото се усложня и респ. се дължи по-високо възнаграждение. Сочи и че злоупотреба с право осъществява единствено жалбоподателя, който начислява неустойки в размер на 200%. Позовава се и на практиката на СЕС по дело С-224/19 и С-259/19, според която неприсъждането на разноски в пълен обем ще има възпиращ ефект върху потребителите за защита на правата 1 им. Подробно развива доводите си за това, че често се достига до нарушение на европейското право, като се ограничават или неоправдано намаляват възнагражденията на адвокатите, предоставили безплатна правна помощ.
Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Д. против Кеш пойнт България ООД с иск за обявяване недействителността на договор за кредит с ответното дружество. С Решение № 2280/12.05.2025г. искът е уважен. Присъдени са и разноски по чл.38 от ЗА в размер на 480лв. с ДДС за оказаната безплатна правна защита.
Ответникът Кеш пойнт България ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата.
С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че е присъдено възнаграждение в минимален размер и същото не може да бъде намалено.
Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно.
На първо място съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че съдът задължително изследва наличието на условията по чл.38 от ЗА за сключване на договор за безплатна правна помощ и съдействие. Това е така, т.к. съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на този процесуален представител, като единствено в случай на прекомерност тя може да възразява за необосновано висок размер. Друг довод в подкрепа на изложената теза е факта, че самият адвокат, когато приема да осъществи процесуално представителство на даден клиент, който заявява, че е материално затруднено лице, няма никаква възможност сам да удостовери този факт чрез извършване на някакви справки за доходи. Така, ако се приеме, че в последствие в съдебното производство се развие спор по този въпрос и се съберат доказателства за противното, то той би се оказал в ситуация да не може да получи никакво възнаграждение за труда си, въпреки, че е водел делото до успешен край.
Неоснователно се явява оплакването за това, че представеният договор за правна защита и съдействие е бланкетен и не може да бъде отнесен към процесното дело. Ако жалбоподателят е оспорвал представителната власт на пълномощника на ищеца, то е следвало още в отговора на исковата молба да заяви претенциите си и тази представителна власт да бъде установена. Така се оказва, че цялото първоинстанционно производство се е развило с участието на този представител и едва след постановяване на съдебното решение от страна на ответника се правят възражения, че такава власт не е налице. В случая още исковата молба е подадена чрез пълномощника адв. И., подписана 2 е от нея и е представено пълномощно и договор за правна защита и действие.
Нормално е към този момент в тези договори да не е вписан номера на конкретното дело, т.к. към момента на съставянето им такова дело още не съществува.
По отношение размер на опрделеното възнаграждение, съдът намира, че действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Производството е протекло в едно съдебно заседание, като се касае за тривиален правен спор - потребителски права, по който не са извършвани някакви особени процесуални действия или изискващ голям по обем труд и проучване. Действително след решение на СЕС от 25.01.-2024г. по д.№С438/22 се приема от практиката на съдилищата, че съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Н1/2004МРАВ, като при определянето им следва да се ръководи от конкретните факти по делото – правната и фактическа сложност на същото, обема и сложността на оказаната защита. Това са винаги обективни факти и са конкретни за всяко отделно дело. В настоящия случай се касае се касае за един установителен иск, свързан със защита на потребителски права.
Първостепенният съд е приел, че следва да определи възнаграждение, като съобрази практиката на съдилищата касателно минималните размери, присъждани по подобни искове. Действително практиката приема, че при ниска фактическа и правна сложност на едно дело дължимото възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие е около 400лв.. Толкова е определил и първоинстанционният съд. Предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС, то е начислил и съответния данък. Постановеното в този смисъл е в унисон с разрешението, дадено в Решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23, СЕС.
По изложеното съдът намира, че липсват основания за намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение.
Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.
Съдът намира доказателствените искания, направени в производство по реда на чл.248 от ГПК за недопустими. Правната природа на това производство предполага съдебното дирене да е приключило, страните да са формулирали всичките си искания и уважените от тях да са събрани.
Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението, решаващият съд сам да може да промени решението в частта за разноските, с цел да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който спор и не е основният по делото. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е уважил направените доказателствни искания, нито пък има основание същите да бъдат уважавани в настоящето производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРДЖАВА Определение № 10473 /13.08.2025г., пост. по гр.д.№ 18198/24, ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4