Решение № 539 от 28.11.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Търговище, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Б. Д. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530100848 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК и във вр. чл.79 ЗС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 24.08.1991г., който е прекратен с влязло в сила на 25.11.2013г. решение № 476/29.10.2013г. по гр.д. № 851/2013г. по описа на РС-Търговище.

По време на брака между съпрузите на 04.10.1994 година ищецът е закупил с предварителен договор недвижим имот в с. Кралево, община Търговище, описан в договора като парцел III-347 в квартал 45 по плана на селото за сумата от 40000 лева, която е заплатена на пълномощника на продавачите при подписването на договора. Владението на имота е предадено на купувача в същия ден. В имота е имало жилищна и стопански сгради.

Семейството е заживяло в имота.

При постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака, по искане на ищцата, съдът и е предоставил ползването на семейното жилище в с. Кралево, община Търговище, ул. „Г. Д." № **, представляващо описания недвижим имот. Съпругата и децата са останали да живеят в имота по силата на това съдебно решение. Страните не са предприели действия по подялба на този съсобствено имот, като ищецът се е ръководел от обстоятелството, че на бившата му съпруга е предоставено право на ползване, а и в имота живеят и неговите деца.

Всъщност страните не са уредили своите имуществени отношения. Ищецът е заплащал за своята 1/2 от имота дължимите местни данъци и такси до миналата година 1 включително. В началото на тази година неговата сестра е отишла да заплати неговите задължения за имота за тази година, но и било казано, че бившата съпруга на нейния брат „си е извадила нотариален акт за този имот“. След направена справка в Служба по вписванията се установява, че ответницата действително се е снабдила с документ за собственост по обстоятелствена проверка за имота - нотариален акт № 18, том VI, дело 1051 от 29.05.2023 година на Служба по вписванията Търговище, или № 148, том I, per. № 2335, дело № 121/29.05.2023 година на нотариус № 327 на нотариалната камара.

Ответницата неправилно се е снабдила с този документ за собственост. Имотът е съсобствен между нея и ищецът при части по 1/2 за всеки от тях. Двамата като съпрузи са придобили имота на основание изтекла придобивна давност. Доколкото давността е изтекла по време на брака им, то имотът е бил съпружеска имуществена общност, а след развода им съсобствен. След развода ответницата действително е владяла своята част от имота, но е била през цялото време държател на частта на доверителя ми. В нито един момент до ищеца не е достигало нейно изявление за промяна на тези обстоятелства. За първи път той научава от своята сестра за действията на ответницата през тази година. За нето се поражда правен интерес да предяви иск за собственост за тази 1/2 идеална част, доколкото с този нотариален акт ищцата на практика оспорва неговото право на собственост.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата Х. М. Н., че ищецът А. Х. Р. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Кралево, община и област Търговище, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер 347 /триста четиридесет и седем/ в квартал № 45 /четиридесет и пет/ с площ от 1220 кв.м. /хиляда двеста и двадесет квадратни метра/, за който е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-347 /трети за дворище триста четиридесет и седем/, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, паянтова селскостопанска сграда и масивна стопанска сграда, при граници и съседи за имота: улица, ПИ № 345 на А. Ж. Х., ПИ № 346 на М. М. М., ПИ № 348 на М. М. М..

Редовно призован ищецът, в открито заседание не се яви лично и се представлява от пълномощника му – адв. И. И. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.

Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който счита иска за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Възражението на ответницата е, че имотът е лична нейна собственост, придобит по давностно владение. Имотът, предмет на настоящия спор, е бил собственост на роднини по бащина линия на ответницата. Преди ищецът и тя да сключат граждански брак, бащата на ответницата М. Н. закупил имотът от него през 1980г. Понеже били близки роднини заплащането на продажната цена и предаването на владението се осъществило без никакви документи, изцяло на доверие помежду им. До момента на сключване на гражданския брак между ищеца А. Х. и Х. Н., бащата на ответницата владял и стопанисвал имота през целия период.

2

След като ответницата се задомила мъжът и нямал имот, който да им послужи като семейно жилище. След раждането на сина им през 1992г., М. Н. им предложил да се преместят в къщата, предмет на настоящия спор. Въпреки това, фактът, че нямат никакви документи за собственост за имота, в който живеят сериозно притеснявал ищеца А. Х. и той отказвал да извършва всякакви ремонти дейности по него Постоянно натяквал на своята съпруга, че живеят в чужда къща и че той нямал намерение да поддържа чужд имот.

Притеснена от това ответницата споделила на своя баща, че съпругът създава проблеми за собствеността на къщата.

За да избегнат по-сериозни проблеми в младото семейство, решили да подпишат някакъв договор със стария собственик на имота, с дадено от него пълномощно на бащата на ответницата - въпросният предварителен договор, представен от ищеца. Независимо от това, след подписването на този договор отново не е проявял никаква грижа към имота.

Постоянно нехайствал, а за семейството се грижела единствено ответницата с подкрепа от своите родители. Поради безгрижието на съпруга си към семейството, прекратили брака си.

Съпругът бил осъден да заплаща издръжка на малолетната им тогава дъщеря А. Х.а, която дори нито веднъж не е заплатил.

Както преди това, така и след прекратяване на брака, единствено ответницата поддържала имота. А след раздялата им - неофициално около една година преди съдебното решение за развод, ответницата отново завладяла имота от ищеца при това с негово знание, че не двамата, а само тя е собственика на имота. Заявила му, че той няма никакви права над този имот и никога не е имал. Освен само формално по представения от него договор.

Всички необходими грижи за имота е полагала тя. Поддържала го е в състояние за живеене.

Заявявала му е, че той няма право над имота при положение, че години наред още по време на брака им не е проявявал никаква загриженост нито към имота, нито към децата. През цялото време тя е положила усилия за всичко, свързано с имота. Многократно му заявила, че той няма никакви права над него.

Редовно призована ответницата се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника и – адв. А. Р., която поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто граждански брак е продължил от 24.08.1991г., когато е сключен с акт за граждански брак № 190/24.08.1991г., съставен от община Търговище, до 25.11.2013г. , когато е влязло в сила решение №

476/29.10.2013г. по гр.д. № 851/2013г. по описа на РС-Търговище, за развод, на осн. чл.49 ал.1 във вр. ал.3 от СК.

Със същото съдебно решение от 25.11.2013г. ползването на семейното жилище, находящо се в с. Кралево, общ. Търговище, ул.“Г.Д." № **, е било предоставено за ползване на съпругата и ненавършилото пълнолетие дете – А. А.ова Х.а, род. на 22.07.1999г.

3

/непълнолетно, тогава на 14 години и 4 месеца/. Страните имат и по-голямо дете Х., което към момента на развода през 2013г. вече е пълнолетно.

Видно от представения от ищеца предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма на 04.10.1994г., пред двама свидетели, и с нотариална заверка на подписите /тогава от кмета на с. Кралево – З. М. Н./, М. Н. Д. от с.

Кралево, действащ като пълномощник на продавача - М. А. Ж., изселен в Република Турция, продава на купувача – А. Х. Р. /ищецът по настоящото дело/ недвижим имот, находящ се в землището на с. Кралево, общ. Търговище, за който е отреден парцел III-347 в кв.45 по плана на селото за сумата от 40000 лв., която сума е броена от купувача в деня - при сключване на договора пред свидетелите Х. Р. И. и М. М. М., и двамата от същото село.

В т.2 от предварителния договор е записано, че купувачът А. Х. Р. влиза във владение от деня на сключване на предварителния договор т.е. от 04.10.1994г. и страните не предявяват никакви претенции един към друг.

Няма спор и от гласните доказателства се изясни, че първият свидетел, посочен в предварителния договор - Х. Р. И. е бащата на ищеца А. Х. Р., а М. Н. Д. - пълномощникът на собственика на продавания имот е баща на ответницата Х. М. Н..

От представената скица № СК-697/12.06.2024г., изд. от Община Търговище, се установи, че процесният имот ПИ 347 с площ 1220 кв.м. в кв. 45 , за който е отреден УПИ III-347 в кв.45 по плана на с. Кралево, общ. Търговище, по разписен лист към РП от 1986г. е записан на М. А. Ж. т.е. точно собственика, който продава на ищеца. Посочените граници на процесния имот по скицата са: улица; ПИ № 345 на А. Ж. Х.; ПИ № 346 на М. М. М.; ПИ № 348 на М. М. М..

От представените писмени доказателства-приходни квитанции, изд. от Община Търговище, се установи, че ищецът е декларирал въпросния имот, за който е сключил предварителен договор и е заплащал данъци за недвижим имот и такса за битови отпадъци от 2014г. до момента - 2024г., за данъчен обект: 750529991, партида: **********001, за земя и сграда в с. Кралево, общ. Търговище, ул. „Г. Д." № **.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 148, том I, рег.№ 2335, дело № 121 от 29.05.2023г. по описа на нотариус С. Г.-рег.№ 327 на НК, съответно нот.акт № 18, том VI, дело № 1051 от 29.05.2023г. на Служба по вписванията-Търговище, ответницата – Х. М.

Н. е призната за собственик на основание-давностно владение на същия, процесния недвижим имот в с. Кралево, за който е сключен от съпруга и като купувач предварителния договор за покупко-продажба от 04.10.1994г. В удостоверението за данъчна оценка на имота, изд. на 02.07.2024г. за собственик на имота е посочена единствено ответницата - Х. М. Н..

За изясняване на спора от фактическа страна бяха разпитани две групи свидетели: посочените от ищеца – 1. А. И. и 2. А. И., които са сестрата на ищеца и нейният съпруг; посочените от ответницата: 3. Х. Ш. –без родство и дела със страните и 4. И. И.-съпруг на племеницата на ответницата. От показанията на свидетелите се установи, че имотът е купен на А. и на Х. и да развода в него са живели заедно двамата съпрузи-А. и Х. с децата си.

4

Бащата на А. им помогнал за закупуването на къщата, той дал парите. Лично на св. И., бащата на А. му казал, че му купил къща и я е платил; че той е дал парите. Тогава родителите на А. се занимавали с отглеждане на тютюн. От своя страна бащата на Х. се похвалил и почерпил колегите си в ЛВК-Търговище /той бил тракторист, а св. Ш. общ работник/, че е купил къща на дъщеря си. Той имал две деца, като бащината си къща предоставил на сина си, а на дъщеря си Х. купил къща, за да няма спорове в бъдеще между брат и сестра, всеки да си има отделно имот. А. работил към пътни строежи-Шумен, към кариерата в с. Кралево бил пазач. Х. се грижила за имота, ако е имало нужда от майстори тя ги викала и баща и също помагал за ремонтите. След развода и за да няма дрязги А. се преместил да живее при майка си. Но всъщност това му поведение е в изпълнение на съдебно решение, тъй като с решението за развода от 2013г. ползването на семейното жилище в с. Кралево, ул. „Г. Д." № ** е предоставено на съпругата Х. М. и детето. А. все се надявал, че въпреки развода, заради децата пак ще се съберат с Х. да живеят заедно. От показанията на св.И. и на св. И. се установи, че още през време на гражданския му брак с Х. е имал психически проблеми, за което е чувало цялото село, вземал е успокоителни лекарства, но и след развода не е добре психически, а и е претърпял лек инсулт или инфаркт. Сега А. е болен човек и взема една пенсия. За ремонтите в къщата плаща Х. и баща и. През цялото време след развода и до момента на образуване на делото, св. И. е движил работите на А., той е ходил в данъчната служба и му е плащал данъците за имота. Едва през м. Март 2024г. когато е отишъл да му плати данъка св. И. научил от служителката, че името на А. не фигурира в данъчния регистър за къщата в с. Кралево и не може да плати данъка си, защото има нотариален акт само на името на Х.. Тогава – през м. март 2024г. за първи път, и А., и сестра му и нейният съпруг – св. И.а и св. И., и майката на А. научили, че има съставен нотариален акт само на името на Х.. А преди това, години наред никога не е ставало въпрос, никой никога не е казвал, че имотът е само на Х.. Дъщерята на А. – А. идвала да види баща си и баба си по бащина линия, но и тя нищо не е казвала. През миналата година разговаряли с Х. и тогава св. И. казал, че А. смята, че къщата трябва да остане на децата. Трябвало да се издаде нотариален акт, защото така – само с предварителния договор имали проблеми и с Енергото, и с „ВиК“, но никога не е ставало дума, че къщата ще е само на Х..